Всеки от нас поне веднъж отива във фитнес зала, за изграждане на мускули или нулиране на теглото, но повечето от тези мерки, не са довели до нищо.
За това е нужна правилна мотивация за тренировките.
Един добър начин за мотивация е да тренирате с приятел. Хубаво е ако в началото преди да почнете заниманията имате еднакви параметри. Това ще въведе съревнование помежду ви и значително ще повиши ефективността от тренировката. Така, когато сте заедно  взаимно ще се насърчавате и вдъхновявате.
Мотивацията е важна не само за постоянни тренировки. Особено, когато се изпълняват силови упражнения, трениращият трябва да прилага известни усилия, а това зависи и от настроението.
Нужно е да се повтарят упражненията без да се ограничавате до определена цифра, така се създават условия за изпитване на волята и възможностите.
Който не работи стриктно за спазване на някаква схемата, а до пълното и цялостно изтощение, изпитва само положителни емоции и постига резултатите много по-бързо.
Като цяло в тренировките и натоварването човек трябва да се забавлява. Хората тренират доброволно, защото им е приятно и искат да са здрави. Не се нахвърляйте на големи цели. Започнете от малкото и съответното му постигане, а след това апетита ще дойде и за по-големи неща.

Вратата се затвори тихо. Петров се беше сгушил в ъгъла и гледаше навън. Добри седна срещу него.

– Благодаря ти, Добри, че ми отдели време, – каза Петров без да отделя поглед от улицата.

Петров беше облечен с нов костюм върху, който беше наметнал сиво палто. Изглеждаше доста притеснен.

– Пак си се изтупал, – подхвърли Добри, като леко се усмихна.

– А, костюма ли имаш в предвид? – свъси вежди Петров. – Мразя тези официалности, но се налага.

Петров отвори една бира и отпи от шишето.

– Какво си мислиш, Добри, че ми харесва всичко това?

– Сигурно ти харесва поста, който заемаш?!

– Вероятно намекваш за властта? – погледна го остро Петров.

– Да, – кимна Добри, – ти не си по-различен от останалите.

– Говориш така, сякаш всичко, което става, не те засяга!

Добри сви рамене и усети изпитателния поглед на Петров върху себе си, който продължи мисълта си:

– Майка ми живееше в бедно селце. Там живееха ден за ден, но знаеха кога да умрат. Станеха ли на 60 отстъпваха място на младите.

Добри се загледа в събеседникът си, беше му станало интересно.

– Днес хората искат да живеят вечно, – каза Петров. – Въпросът е кой ще плати за всичко това?

– Правителството? – опита се да налучка Добри.

– Така и трябва да бъде. Не ме разбирай погрешно. Но кажи ми как един град ще плати за всичко? Хората могат да живеят 80 и 90 години и тогава?

Той изпи почти половината от шишето и продължи:

– Израснах в квартал, намиращ се далече от центъра. Къщите, ако могат така да се нарекат, бяха прихлупени, сякаш бяха приклекнали към земята и се страхуваха да се изправят. Сега къщата ми е много по-голяма, макар да се намира в същия квартал.

– Е, сигурно, нали сега имаш власт, – заяде се леко Добри.

– Знаеш ли от къде идвам тази вечер? – попита добродушно Петров.

– Пак си ходил някъде да събираш средства.

– Става дума за Димитър Летисов. Имаше множествена склероза. Мускулите му бяха станали на желе. Запознах се с него преди 14-15 години. Нали знаеш здрависвам се със всеки на събранията и митингите. Тогава майката на Димитър стоеше най-отпред и го държеше в ръцете си. По-късно разбрах, че е нямала пари за инвалидна количка. На краката му имаше големи железни скоби. Накарах хората да проучат как стоят нещата с това дете. Оказа се, че майка му има пет деца от различни бащи. А бащата на Димитър я беше зарязал още преди да се роди детето.

– Не се изненадвам, чувал съм за много подобни случаи, – каза Добри.

Петров не обърна внимание на думите му, а продължи:

– Взех нещата в свои ръце. Димитър беше приет в клиника за рехабилитация, където му свалиха скобите. Снабдиха го с инвалидна количка. Осигурих му добра медицинска помощ. А тази вечер награждаваха отличниците от абитуриентите в местната гимназия. На първо място сред тях беше Димитър. Той каза много хубави неща. Аз му помогнах съвсем малко, но се почувствах много горд с него, сякаш ми бе син.

Петров не беше го направил заради политиката и медиите, просто беше поискал да помогне.

– Много трогателно, – изсумтя Добри.

– Така ли мислиш? – тъжно го погледна Петров. – Понатиснах тук и там в клиниката, заплаших този и онзи, престъпих някои правила. Може по този начин да съм изгонил някой, който също е имал нужда, но е нямал силно рамо зад гърба си. Но това го направих, за да намеря място за момчето.

– Да, но то е проходило нали?

– Да, проходи  и това е най-важното. Всичко в живота има цена. Само като си помисля, колко е тънка понякога границата между доброто и злото.

Физическото усещане, романтично наречено „пеперуди върху корема“ се появява не само при влюбване. Такова чувство можете да изпитате, когато сте силно изплашени или развълнувани.
Влюбването, както и страхът изменят „химията“ на вашия мозък и в тялото се поражда стрес.
Стресът на свой ред пуска реакцията „бий се или бягай“. Това е съпроводено с физиологиески изменения. Повишава се нивото на хормоните кортизол и адреналин, които „дават команда“ за покачване на кръвното налягане, увеличава се притока на кръв към мускулите и белите дробове, задействат се всички ресурси в тялото.
Рязкото отичане на кръвта от коремнта кухина, се съпровожда с гадене, което е добре познато на мнозина.
По-малко романтика, повече знание!

Навярно и вие като мен не сте обръщали внимание, че на велосипедистите краката са бръснати. Интересно, защо го правят?
Основната причин за това е, че надбягванията със велосипеди е много травматичен вид спорт.
Когато колоездачите падат и се нараняват, раните им по-лесно се очистват от калта и се обработват по-леко, ако няма косми върху тях. Представете си, как се чувства спортист, когато от крака му отлепват лепенка.
Някои твърдят, че благодарение на обескосмените крака се развива по-голяма скорост, възможно е, но това е едва забележимо. Навярно много жени предпочитат окосмени мъжки крака, но велосипедистите смятат, че на оголения карк по-лесно се рисуват мускули.
Обръснатите крака си имат и своя обратна страна. Някои недоброжелатели казват, че обръснатите крака са признак за нетрадиционна ориентация.

Статистиката свидетелствува, че хъркането на един от съпрузите е честа причина за семейни скандали и препирни. В някои случаи, хъркане може да бъде основа за пълно скъсване на отношенията.
Създателите на високотехнологична лепенка, която се използва нощно време и не причинява никакви неудобства на спящия, твърдят, че са намерили най-ефективното решение на проблема с хъркането нощем.
Лепенката, която съдържа батерия и предавателно устройство, се закрепва под брадичката и изпраща сигнали, които стимулират подезичния нерв, отговорен за активиране на мускулите на ларинкса. Този подход дава възможност за непрекъснато дишане и премахване на основната причина за хъркането.
Нововъведението действа до 12 часа.