Вратата се затвори тихо. Петров се беше сгушил в ъгъла и гледаше навън. Добри седна срещу него.

– Благодаря ти, Добри, че ми отдели време, – каза Петров без да отделя поглед от улицата.

Петров беше облечен с нов костюм върху, който беше наметнал сиво палто. Изглеждаше доста притеснен.

– Пак си се изтупал, – подхвърли Добри, като леко се усмихна.

– А, костюма ли имаш в предвид? – свъси вежди Петров. – Мразя тези официалности, но се налага.

Петров отвори една бира и отпи от шишето.

– Какво си мислиш, Добри, че ми харесва всичко това?

– Сигурно ти харесва поста, който заемаш?!

– Вероятно намекваш за властта? – погледна го остро Петров.

– Да, – кимна Добри, – ти не си по-различен от останалите.

– Говориш така, сякаш всичко, което става, не те засяга!

Добри сви рамене и усети изпитателния поглед на Петров върху себе си, който продължи мисълта си:

– Майка ми живееше в бедно селце. Там живееха ден за ден, но знаеха кога да умрат. Станеха ли на 60 отстъпваха място на младите.

Добри се загледа в събеседникът си, беше му станало интересно.

– Днес хората искат да живеят вечно, – каза Петров. – Въпросът е кой ще плати за всичко това?

– Правителството? – опита се да налучка Добри.

– Така и трябва да бъде. Не ме разбирай погрешно. Но кажи ми как един град ще плати за всичко? Хората могат да живеят 80 и 90 години и тогава?

Той изпи почти половината от шишето и продължи:

– Израснах в квартал, намиращ се далече от центъра. Къщите, ако могат така да се нарекат, бяха прихлупени, сякаш бяха приклекнали към земята и се страхуваха да се изправят. Сега къщата ми е много по-голяма, макар да се намира в същия квартал.

– Е, сигурно, нали сега имаш власт, – заяде се леко Добри.

– Знаеш ли от къде идвам тази вечер? – попита добродушно Петров.

– Пак си ходил някъде да събираш средства.

– Става дума за Димитър Летисов. Имаше множествена склероза. Мускулите му бяха станали на желе. Запознах се с него преди 14-15 години. Нали знаеш здрависвам се със всеки на събранията и митингите. Тогава майката на Димитър стоеше най-отпред и го държеше в ръцете си. По-късно разбрах, че е нямала пари за инвалидна количка. На краката му имаше големи железни скоби. Накарах хората да проучат как стоят нещата с това дете. Оказа се, че майка му има пет деца от различни бащи. А бащата на Димитър я беше зарязал още преди да се роди детето.

– Не се изненадвам, чувал съм за много подобни случаи, – каза Добри.

Петров не обърна внимание на думите му, а продължи:

– Взех нещата в свои ръце. Димитър беше приет в клиника за рехабилитация, където му свалиха скобите. Снабдиха го с инвалидна количка. Осигурих му добра медицинска помощ. А тази вечер награждаваха отличниците от абитуриентите в местната гимназия. На първо място сред тях беше Димитър. Той каза много хубави неща. Аз му помогнах съвсем малко, но се почувствах много горд с него, сякаш ми бе син.

Петров не беше го направил заради политиката и медиите, просто беше поискал да помогне.

– Много трогателно, – изсумтя Добри.

– Така ли мислиш? – тъжно го погледна Петров. – Понатиснах тук и там в клиниката, заплаших този и онзи, престъпих някои правила. Може по този начин да съм изгонил някой, който също е имал нужда, но е нямал силно рамо зад гърба си. Но това го направих, за да намеря място за момчето.

– Да, но то е проходило нали?

– Да, проходи  и това е най-важното. Всичко в живота има цена. Само като си помисля, колко е тънка понякога границата между доброто и злото.

Физическото усещане, романтично наречено „пеперуди върху корема“ се появява не само при влюбване. Такова чувство можете да изпитате, когато сте силно изплашени или развълнувани.
Влюбването, както и страхът изменят „химията“ на вашия мозък и в тялото се поражда стрес.
Стресът на свой ред пуска реакцията „бий се или бягай“. Това е съпроводено с физиологиески изменения. Повишава се нивото на хормоните кортизол и адреналин, които „дават команда“ за покачване на кръвното налягане, увеличава се притока на кръв към мускулите и белите дробове, задействат се всички ресурси в тялото.
Рязкото отичане на кръвта от коремнта кухина, се съпровожда с гадене, което е добре познато на мнозина.
По-малко романтика, повече знание!

Навярно и вие като мен не сте обръщали внимание, че на велосипедистите краката са бръснати. Интересно, защо го правят?
Основната причин за това е, че надбягванията със велосипеди е много травматичен вид спорт.
Когато колоездачите падат и се нараняват, раните им по-лесно се очистват от калта и се обработват по-леко, ако няма косми върху тях. Представете си, как се чувства спортист, когато от крака му отлепват лепенка.
Някои твърдят, че благодарение на обескосмените крака се развива по-голяма скорост, възможно е, но това е едва забележимо. Навярно много жени предпочитат окосмени мъжки крака, но велосипедистите смятат, че на оголения карк по-лесно се рисуват мускули.
Обръснатите крака си имат и своя обратна страна. Някои недоброжелатели казват, че обръснатите крака са признак за нетрадиционна ориентация.

Статистиката свидетелствува, че хъркането на един от съпрузите е честа причина за семейни скандали и препирни. В някои случаи, хъркане може да бъде основа за пълно скъсване на отношенията.
Създателите на високотехнологична лепенка, която се използва нощно време и не причинява никакви неудобства на спящия, твърдят, че са намерили най-ефективното решение на проблема с хъркането нощем.
Лепенката, която съдържа батерия и предавателно устройство, се закрепва под брадичката и изпраща сигнали, които стимулират подезичния нерв, отговорен за активиране на мускулите на ларинкса. Този подход дава възможност за непрекъснато дишане и премахване на основната причина за хъркането.
Нововъведението действа до 12 часа.

Физици и биолози от Великобритания и САЩ са открили най-икономичния начин за придвижване  във водна среда. Те установили, че медузите с гъвкавото си тяло преодоляват големи разстояния с по-малко загуба на енергия.
Безгръбначните животни превъзхождат рибите по ефективност на движението за сметка на водните вихри.
Специалисти от Морската биологична лаборатория във Woods Hole и редица други центрове първоначално изучавали хидродинамиката на свободно плаващите медузи.
Анализът на видеозаписите показал, че животните получават малък импулс даже в такъв момент, когато мускулите им не се съкращават. Серия от контролни наблюдения потвърдила, че този ефект не е случаен.
Допълнителното проучване с временно парализирани медузи, които с помощта на метален прът били избутвани в аквариума, помогнало да се установи природата на това ускорение.
Изследователите установили, че в момента на съкращение на гъвкавата камбана на медузата във водата възникват тероидални вихри. Вихрите започват след това да се движат в противоположна посока на плаването медузата. За тях се формира област на излишно налягане и водата изтласква животното напред.
Гъвкавото тяло дава възможност най-добре да се използва описания ефект, което увеличава дължината на плуването „с един тласък“ до осемдесет процента.
Според учените, камбаната на самата медуза приема нужната форма, без да се използва специално напрежение на мускулите.
Физиците и биолозите подчертават, че този механизъм работи само за малките животни и при умерени скорости.
При растене на размера и скоростта ефектът не работи. Така че на практика той не може да се използва за създаване на високоскоростни подводни роботи или да се икономисва гориво за морските съдове.
В същото време, изследването хвърля светлина върху задвижващите се механизми в природата. Формата на тялото на медузата е замислена така, че да се икономисват силите на животното.