Архив за етикет: мрежи

Къде живеят паяците, които сами хвърлят мрежите си върху жертвата си

3647Живеещите в Австралия паяци гладиатори, както и други паяци, плетат мрежи. Начинът им на лов с нея става по по различен начин от този на гладиаторите.

Те изграждат мрежа във вид на малък квадрат с много еластични нишки. А след това се оглеждат за насекомото жертва, като държат квадрата между двата предни крака.

Когато жертвата се окаже на подходящо място, паякът гладиатор ловко я хвърля върху жертвата си.

Ключ към промяната

indexОпитвате ли се да прекарате свободното с време пред компютъра, където играете, сърфирате безцелно по социалните мрежи, гледате видео….

Харесва ли ви да прекарате почивните си дни у дома сами, насаме с бутилка бира или чаша вино пред телевизора.

Обърнете внимание къде често се появявате? Какво обичате най-много да правите?

Отговорете на тези въпроси за себе си. Може би това ще е ключът за промяната в живота ви в бъдеще.

Прегледайте живота си! Може би много време отделяте за безполезни неща, които не ви носят полза.

Хората във Венецуела получиха свръхестествено храна

indexЖителите на град в североизточната част на Венецуела, който се намира в трудна икономическа ситуация, получил свръхестествено снабдяване, когато на брега били изхвърлени милиони риби.

На 27 юли по крайбрежната ивица на град Карупано изведнъж се появили огромен брой риби и миди. Хората ги хващали в кофи, мрежи и найлонови торбички.

Вярващите казват, че Бог е снабдил хората с храна, точно както и израилтяните по време на тяхното освобождаване от робството в Египет.

Икономиката на Венецуела пада и по рафтовете на магазините, където трябва да има храна или стоки от първа необходимост, „вятърът се разхожда“.

Християни се молят за страната си и извършват хиляди молитвени шествия, благословят икономиката и викат към Бога за съдбата на нацията си.

Медиите съобщиха за смъртта на 50 животни в зоопарка на столицата на Венецуела, поради глад. Хиляди венецуелци отиват в Колумбия, за да си купят продукти.

Но за жителите на Карупано храната доплувала сама до тях в големи количества.

Дългото сбогуване

imagesНай-накрая Добринов реши да си тръгне. Без да каже нещо, Николета го придружи до колата.

По студеното тъмносиньо небе блещукаха звезди. Лунната светлина придаваше синкав отенък  на близките възвишения.

Внезапно Николета промълви:

– Наистина ли трябва да си ходите?

– Става късно, – каза Добринов.

– Не е толкова късно ….. Ще ми бъде тъжно ако си отидете.

Някакво внезапно вълнение го обзе. Николета трепна. Тя още държеше ръката му. Той усети колко хладна и мека бе тя.

– Какво ти е? – попита загрижено Добринов. – Ръката ти е ледена.

Николета тихо се изсмя:

– Казват, че това било знак за топло сърце…. Каква нощ.  Нима наистина искате да се приберете? Искате ли да се поразходим по брега?

– Но нали вече се разхождахме?

– Да, но ….. толкова е хубаво и светло, – гласът ѝ потрепери. – Там накрая ….. има една малка къща с мрежи в нея. Ще ви заведа. Няма никой наоколо …. бихме могли да поседим там за малко.

Николета настойчиво го погледна в очите, но той поклати глава и тя сведе погледа си надолу.

– Наистина е късно ….. наближава десет. Съжалявам, но трябва да вървя. Ще отидем някой друг ден.

– Да?

– Не се тревожи, скъпа Ники …. всичко ще се нареди и за Дани, и за всички нас.

Навярно го чу, но не отговори. Тя взе ръката му и нежно я погали.

– Вие сте много добър човек ….. много добър – и добави, – нали ще дойдете пак …… моля ви.

Тези думи силно докоснаха сърцето му. Той се наведе и я целуна по косите. Тя бе съпруга на сина му. Добро момиче, което се притесняваше за заболяването на съпруга си.

Добринов също бе разтревожен, синът му днес беше постъпил в болница, а вероятно жена му вече се тревожеше за него.

Той искаше да успокои Николета, но трябваше да върви.

Тя стоеше неподвижна. Гледаше го безмълвно как запали мотора на колата и потегли.

Пещерите Вайтомо

17257860-R3L8T8D-1000-8cc9a3ca4ff14cb8b2869357cfc00a25Можете ли да си представите, че ще видите ярки светещи звезди от небето ….. под земята?
Това е напълно реално в тези пещери.
Вместо истински звезди, вашия път ще осветяват хиляди малки светулки, сякаш намиращи се в дълбините на вселената.
Някои изследователи предполагат, че светулките в пещерите Вайтомо светят от глад. И колкото по-ярко светят, толкова те са по-гладни.
Със своята светлина те привличат в мрежите си разнообразни насекоми.