Евгени Павлов работеше като готвач в един от училищните столове на града. Той обичаше много децата. Видеше ли разплакано дете, отиваше при него и се стараеше да прогони мъката му.
Веднъж отиде до съседното селище за продукти. След като натовари всичко, се спря на една не много оживена улица и реши малко да отдъхне. Денят беше много тежък за него и умората си каза думата.
Вече затваряше очи, когато върху колата му падна мрежа против комари и мухи.
„Ааааа … и тук ли няма да ме оставят на спокойствие поне малко“, – каза си Евгени.
Той излезе от колата и бе решил сериозно да се скара на злосторника.
Когато вдигна очи нагоре, видя, че прозорецът бе отворен, а на корнизът му виси момиченце на не повече от годинка.
Евгени трепна, но бързо съобрази, къде ще падне детето и се премести бързо натам.
Момиченцето се бе отскубнало от прозореца и вече летеше надолу.
Евгени енергично пристъпи и разтвори ръце.
Когато усети малкото телце до гърдите си, той въздъхна дълбоко, притвори очи и каза:
– Слава Богу, успях да го хвана…
Детето бе ударило силно рамото му при падането си, но когато медиците от пристигналата линейка поискаха да го прегледат, Евгени махна с ръка.
– Нищо ми няма, вижте детето! Добре ли е?
– То е добре, но нека да ви прегледаме, – настоя лекарят от линейката.
– Добре съм, ще се оправя, – усмихна се Евгений на малкото момиченце.
Павлов отиде до колата си, седна зад волана и потегли.
Когато се прибра усети силна болка в рамото. Отиде до поликлиниката. Направиха му рентгенова снимка. Оказа се, че има малка пукнатина в костта.
– Няма страшно, – засмя се Евгени, – нали детето остана живо и нищо му няма.
А в това време майката на момиченцето обясняваше:
– Ането се облегна на мрежата, която бе закрепена за рамката, но се откъсна от прозореца. Протегнах ръце, но не успях да хвана детето, което полетя след нея. Къде е мъжът, който спаси дъщеря ми? Искам да му благодаря.
– Той си тръгна, – каза един от присъстващите, като посочи вече празното шосе, по което бе отпътувал Евгени.
