Те бяха степни хора. Оскъдната си покъщнина пренасяха на коне и камили. Земята бе оскъдна на растителност и вода, за това често сменяха местата на юртите си, като търсеха нови пасища за добитъка си.

Нямаха писменост. Историята на рода се предаваше от един на друг пазител на родовата памет, който запомняше всичко наизуст, това, което е билo преди и което се случва сега. Така наречените поети запечатваха тази история на народа си в песните, които пееха край огньовете. В тях те пееха за юначни мъже, силни ханства, гладни години, дни на мъка и болести.

Такъв поет бе и Жиенбет. Той не стана хански поет, но ханът го ценеше повече от другите поети, защото не можеше да забрави как бe преследван в степта и младият поет му бе направил голяма услуга.

Бурно течеше животът на певеца. Колкото и пратеници да пращаше хана да го издирят, всички се връщаха с празни ръце.

Минаха две години. Певецът бе докаран с примка на врата и с искане да бъде съден. Ето какво му докладва война, преди да вкара вътре вързания поет:

– Жиенбет се влюби в 17-годишната дъщеря на нашият господар Харун. Ти знаеш, че певецът е известен с чудния си глас из цялата степ, но е последния бедняк между нас, има само кон и звънката си домбра. За да не плаща откуп, той грабна красивата дъщеря на господаря и я отведе в планината. Харун се ядоса и веднага изпрати потерия. Бегълците бяха заловени, но тъй като знаеме, че ти, хане, имаш слабост към певеца, не го убихме на място.

– Какво си направил Жиенбет? – попита ханът, когато го въведаха в ханската юрта.

– Може ли певец да говори с вързани ръце?

Ханът заповяда да развържат ръцете му. Жиенбет грабнал своята домбра и се защити със следната песен:

“ През навъсените есенни дни ходят овни и космати камили. През пролетните бурни дни се раздвижват могъщи бикове и бързоноги коне. Певецът е изпълнен с любов цяла година и в летния зной, и през лютата зима. Опиянен от любов се озовах пред тебе, хане. Вземи ми главата, убий любовта.“

Ханът се усмихна и се обърна към бащата на момичето:

– Какво ще стане като убиеш дъщеря си и зет си? Ще залепиш ли счупената пила? А, че е счупена, няма съмнение. Не е ли по-добре да простиш?

Прости бащата на невястата, но двамата млади избягаха далече от хората. Заживяха в подножието на планината. Жиенбет стана любимец на народа, защото не ходеше по богатите сватби. Но не оставяше сватба на беден човек от степта бе своята сладкогласна домбра и пълнеше сърцата на хората с радост.

Джон Стайнбек .е носител на Нобелова награда през 1958 г. Той е автор на книгите: „На изток от Рая“, „Гроздовете на гнева“ и „За мишките и хората“

В едно от писмата си той отговаря на сина си, които е признал, че е лудо влюбен в Сюзън. Писмото на бащата е пълно с любов, мъдрост, нежност и оптимизъм. А ето какво гласи и самото писмо:

Ню Йорк

10 ноември ..1958г.

Скъпи Том,

Ние получихме твоето писмо тази сутрин. Ще кажа какво мисля по въпроса, а след това Елейн (майката на Том) ще напише нейната гледна точка.

Първо, ако си се влюбил, това е добре, това е най-доброто, което може да се случи на всеки. Не позволявай на никой това чувство да го направи малко и незначително.

Второ има няколко вида любов. Една от тях е егоистичната, съпроводена с с жестоко и алчно чувство. Такава любов подчертава собствената си важност. Това е уродлива и дефектна любов.

Другият вид любов ти помага да откриеш в себе си най-доброто – доброта, внимание, уважение. Уважение не като маниери и поведение, а много повече, да признаеш другият за уникален и ценен.

Първият вид любов може да те направи болен, малък и слаб, а втората може да освободи в теб сила, мъжество, доброта и даже мъдрост, за чието съществуване вътре в теб не си знаел.

Ти казваш, че това не е кучешка любов. Ако чувствата ти са дълбоки, наистина не е такава..

Мисля, че ме питаш за това, което чувстваш. Ти сам знаеш, че това е много по-добро, от всичко друго. Искаш да ти помогна да разбереш, какво да правиш по-нататък и ето какво мога да ти кажа.

Усети блаженството, радостта и благодари.

Обект на твоята любов е най-добрата и най-красивата. Постарай се да бъдеш достоен за нея.

Това, че обичаш някого, не е толкова страшно, че да не можеш да говориш за него. Но трябва да разбереш, че някои хора са много стеснителни и с това човек трябва да се съобразява.

Момичето знае или усеща, това което чувстваш към него, но то иска да го чуе от теб.

В случай,. че това чувство остане без отговор по една или друга причина, това не го прави по-малко ценно или добро.

И накрая, разбирам, че ти усещаш, че те обичат и аз много се радвам, че си влюбен.

Ще се радваме да се срещнем със Сюзън и с удоволствие ще е приемем. Елейн ще се погрижи за всичко, това е в кръвта й. Тя също знае много за любовта и може би, тя ще ти помогне повече, отколкото аз.

И не се страхувай, че ще я изгубиш. Ако това е правилно, то ще стане. Главното е да не се бърза.. Нищо добро няма да изчезне.

С любов,

Па

В една болница сестра донесла на ранен войник сварено яйце:

– Преварено е, – казал болния и се обърнал на другата страна.

Сестрата си тръгнала спокойна, сякаш войника ѝ благодарил. Скоро тя се появила със второ яйце и дружелюбно го предложила на болния.

– Недоварено е, – промърморил болния с досада.

Сестрата си тръгнала без да се разгневи. Лицето ѝ останало спокойно. Тя дошла трети път при войника. Носела съд с вряща вода, сурово яйце и часовник.

-Вземете, скъпи, – казала му любезно тя, – сега имате всичко, от което се нуждаете, за да сварите яйцето така, както на вас ви се иска.

– Извикайте някой, който познава Библията.

Сестрата не разбирала какво става. Учудено гледала войника и не знаела какво да направи.

– Аз не се шегувам, – отговорил на немия въпрос на момичето, – искам да поговоря именно с такъв човек. Ако на земята съществува такъв ангел на търпението и любовта като теб, то Бог наистина съществува.

Да си търпелив, това означава да не се гневиш, да не роптаеш, да понасяш всичко горчиво и тъжно спокойно. Любовта не губи търпение. Тя не се възмущава, не се гневи, не протестира. Любовта се отнася към всичко и към всекиго без оплакване и с разбиране.

Любовта е слънцето, което не само блести, но и топли. Човек, които е изпълнен с любов е като плодоносно дърво, което дава вкусни и полезни плодове, но не за себе си, а за всеки, който ги желае.

Любовта е движеща сила в живота, но от нас зависи как ще се проявява тя.

Томаш Урaнович решил да се ожени за принадлежащата му картина. На нея, според неговите думи, е изобразено момичето на мечтите му.
Тридесет и седем годишният поляк е решил да се ожени за нарисуваното момиче, защото не е успял да намери „оригинала“ т. е. момичето, което  е позирало за нарисуване на картината през 1955г,
За първи път Томаш видял картината с момиче, носеща кошница с пране през 2001г. в галерия и я купил. През последните десет години издирвал модела на художника.
Влюбеният мъж казал, че искал само да пообщува с обекта на своето обожание, да изпие с нея чаша кафе и да узнае как живее.
Търсенето му не се увенчало с успех и сега той е решил да се ожени за картината.
Томаш не знае дали това ще може да стане в Полша, но твърдо е решил да го направи където и да е. Дали преди е бил женен за реална жена не се знае.