За всеки човек има само една неопределима сила, тази на гравитацията. Тя постоянно привлича всичко към земята.

Но когато видите движенията на известния певец Майкъл Джексън, стереотипите се рушат пред очите ни. Краля на поп музиката се оказал талантлив изобретател и се научил да игнорира гравитацията.

Става нещо невероятно, когато за първи път гледаш клипа „Smooth Criminal“ – „Ловкият престъпник“. Майкъл Джексън избива престъпниците по време на танца в белоснежен костюм, става нещо невероятно.. С поразителна лекота той се наклонява на 45 градуса и „раздава шамари“ със силата на гравитацията.

Светът спира, и нищо няма да бъде същото.

С течение на времето, ти осъзнаваш, че тези най-добри и най-епичните танцови движения в света не могат да бъдат резултат от Джаксъновите танцови умения. Трябва да се намери техническата „хитрина“. Ако незнаещ този трик го повтори, рискува да си счупи носа.

Когато Майкъл Джексън направил епическия наклон от 45 градуса в постното видео „Smooth Criminal“, той напълно взривил мозъка на всеки гледащ. За това Майкъл пожелал да пресъздаде този танц при живото си изпълнение по време на турнетата си.

Осъзнавайки, че това ще бъде малко по-трудно, отколкото да прикачи кабел, Краля на попа е разработил специален трик, за да извършите това действие.

Джексън и двама съавтори разработили механизъм за сцепление, който бил вграден в пода на сцената и обувката на изпълнителя.. Той помагал на изпълнителят на трика да се наклонява без да държи центъра на тежестта върху краката си.

Тази система се състои от колчета гъбички, които се издигат над пода на сцената в нужния момент и специалните обувки с опори за глезените изрязани в токчетата, които могат да се плъзга върху колчетата и временно да се закрепят на тях.

През 1993 г. на Майкъл Джексън и на двама съавтори е издаден патент в САЩ за неговите магически обувки.

Тези обувки работили великолепно и всички мислели, че Майкъл Джексън е оспорил гравитацията.

Всичко било добре до септември 1996 г., когато по време на концерт в Москва една от подпорките на обувките се откачила, колчето паднало и певецът се строполил на сцената.

Разбитият чифт обувки са били на разположение на Hard Rock Cafe в Москва и останали там до смъртта на Джексън.

Обувките на супергерой от 80-те и 90-те години се продали на търг за огромната сума от 600 хиляди долара.

Юри сега е здраво и енергично дете, но не винаги е било така. Когато се роди, веднага го настаниха в интензивното. Родителите му веднага попитаха:

– Защо в интензивното?

Лекарите ги успокоиха:

– За да се справим с някои усложнения, които не са кой знае колко опасни. Не се притеснявайте!

Въпреки това родителите на Юри сериозно се разтревожиха. Бяха много изплашени. Страхуваха се, че момченцето им, което бе дошло на белия свят преди минута, е достигнал определените си дни още преди да са започнали.

Виктория попита майка си, която бе медицинска сестра от дълги години:

– С какво можем да помогнем на Юри, нашето малко момченце?

– Не можем да направим много, но се моля Бог да бъде с него и с лекарите.

Виктория погледна с надежда баща си, той беше свещеник.

Той наведе глава и отговори със сълзи в очите:

– Понякога молитвата е всичко, което можем да сторим.

Виктория се чувстваше безсилна, но не и сама.

Да бъдещето носеше надежда, но тази надежда не винаги може да премахне днешната скръб.

– Бог е с нас и в най-тежките ни моменти, – прошепна Виктория. – Каквото и да предстои на мен като майка и на Юри като току що родило се дете, не трябва да ме плаши, през всичко това ще преминем с Господа.

И тя въздъхна облекчено. Лицето ѝ се проясни, а на устните ѝ се появи усмивка.

Понякога единственото нещо, което можем да сторим е молитвата, но то е достатъчно.

Размерите на тази земя са  3,5 на 2,5 км. Островът е формиран от минимум четири вулкани, един от тях е горещ, съществува риск от изригване във всеки момент.

Въпреки това, тук живеят 160 души. Те не се боят от изригването, а се занимават със своите работи. Приемат туристи привлечени от геотермални източници. Понякога местните жители загиват от изхвърлянето на гореща вода, но не смятат да си тръгнат от там.

Този остров може да се достигне само със въртолет. На ден се прави само един курс с 9 пътника.

Поради високите скали, акостирането на кораб на острова е трудно, но при хубаво време това е възможно.

На острова има ферма и няколко глави едър рогат добитък. Ако къща се намира на по-голямо разстояние от селището, в него няма електричество.

На острова има два хотела и кафене.

Над главите на жителите на Аогасима има цял планетариум, звездното небе изглежда невероятно.

Често говоря по телефона с близките и, които са далече от мен. Трафикът е натоварен или връзката е слаба. Сред белотата, която ме е обкръжила и жестокия студ се чувствам като изолирана от всичко в света.

В такива моменти си спомням думите на апостол Павел: „Мислете за горното, а не за земното“.

Тези и много други думи от Божието Слово ми помагат да преживея и най-тежките периоди от живота си. Ние сме Божии деца и Бог ни държи в ръката Си.

Нека да отделяме повече време да мислим за горното, а не за несгодите на тази земя, защото тогава не само ще се почувстваме по-добре, но ще изпълним  и Божията воля, за която сме призвани.

В началото на септември Дончо прекара известно време във вилата си в планината. Тъкмо бяха узрели боровинките. Той реши да си набере една кошница от тях и да си свари конфитюр.

Дончо тръгна по пътечката и започна да е взира внимателно надолу, за да търси дребните плодове. Имаше много от тях и той бързо напълни кошницата, след това се отправи към вилата си.

На връщане забеляза колко много боровинки е пропусна:

– Я гледай колко много има тук, а аз не съм ги видял, макар че се взирах толкова много. Така се случва понякога и с нас в живота. Само, когато се спрем за момент, можем да видим и да се насладим на Божиите благословения, а след това отново се впускаме в забързаното ежедневие.

Дончо въздъхна дълбоко и се огледа наоколо:

– Само, когато спрем за малко, ти Господи отваряш широко очите ни. И едва тогава забелязваме много повече са знаците на Твоята любов и грижа за нас. Както си помисля само, колко слепи сме били за всичко това.

Тишината и спокойствието в гората разкриваха още по-ярко красотите наоколо пред Дончо.

– Напрегнатият живот ни пречи да видим, колко много Бог ни обича, но ако спрем за малко и отделим време за Него, Той ни открива неизменно повече от това, което очакваме да видим, – каза си Дончо. – Господи, дръж ме по-близо до себе си дори, когато не съм способен да видя твоите благословения…..