Млад монах вървял по пътя, бързайки да стигне до манастира си преди залез слънце. В едно село срещнал жена, която държала коза, вързана с въже.

– Моите деца седят гладни,- обърнала се жената към него. – Помогни ми да заколя козата. Аз съм вдовица и няма кой да се погрижи за нас.

– Забранено ми е да убивам животни, – обяснил монахът и си тръгнал.

Изведнъж чул признанието на жената:

– Отдавна те познавам. И всеки път, когато преминаваш през нашето село, аз ти се възхищавах, като те гледах през прозореца. Молбата ми да заколиш тази коза е само повод, да се запозная с теб.

Монахът я погледал изненадано.

– Аз съм млада и красива жена, желая някой да ме гали и люби, – добавила жената. – Моля те прекарай с мен една нощ, а сутринта продължи по своя път.

– Не мога да прекарам нощта с теб, – казал монаха.

Когато чула тези думи, жената закрила с ръце лицето си и заплакала. След това извадила от чантата си бутилка вино и му предложила:

– Да пийнем по едно поне.

Монахът почувствал, че трудно ще може да откаже трети път, гърлото му било пресъхнало и той пийнал малка глътка …..

На сутринта, отваряйки очи, монахът се намерил в леглото със същата жена.

На печката в голям котел се варило козе месо, а на масата стояла празна бутилка от вино.

Колкото и да възпитаваме децата си, така или иначе те ще вземат пример от самите нас. Още много малки, те се опитват да ходят, жестикулират и даже да казват същите фрази като родителите си.

Това означава, че ако забраняваме някои неща на децата си, сами не трябва да ги вършим.

В противен случай, какъв е смисълът на възпитанието?

Представете си, някой звъни по телефона. Вие казвате на детето си:

– Обади се и кажи, че ме няма в стаята.

Малка молба, но и малка лъжа.

И с това започват всичко. Детето ви лъже, че не е отишло на дадена училищна среща, защото му е било лошо, а всъщност то е забравило.

Така ще порасте детето ви и постоянно ще лъже.

За това нека избягваме лъжите, особено пред децата си.

На сватбата бяха поканени 300 гости. Официалната церемония свърши и настъпи време да се празнува.

Младоженецът застана на подиума и произнесе тържествена реч:

– Благодаря на всички, които сте дошли и ни подкрепяхте по време на сватбата, особено тези, които са дошли от далеч. Бих искал да изразя благодарност на семейството и роднините на булката, които организираха и присъстваха на тази прекрасна сватба. Много благодаря за подаръците и всичко, което направихте. Бих искал да ви поднеса и на вас подарък, лично от мен. Към всеки стол, на седалката от страни е прикрепен подаръкът, един плик. Моля ви нека всеки от вас отвори своя плик.

След отварянето на пликовете се чуха отчаяни възгласи и мърморения.

– Как е възможно?

– Каква пошлост….

– И защо е мълчал до сега?

Гостите бяха в шок, особено близките на булката.

Във всеки плик имаше снимка с размер 8Х10 см. На нея се виждаше как свидетелят на младоженеца правел секс с булката.

Младоженецът отдавна подозираше тези двамата, за това нае частен детектив, който за няколко седмици до тържествената дата направи своето разследване.

Младоженецът постоя малко на подиума, за да наблюдава реакциите на присъстващите.

След това се обърна към свидетелят и булката и им каза:

– Вървете по дяволите!

Погледна към изненаданите гости и каза:

– Аз се махам от тук.

И си тръгна, а в понеделник подаде молба за развод.

Журналистката Кели Самарива получила задача да направи репортаж за видрите в аквариума в Денвър и не подозирала, че всичко ще се обърне наопаки в този работен ден.

Оказало се, че нейният приятел Майк Йенсен се пазарил с администрацията на аквариума и сложил при видрите табела, която очарователните създания издигнали от дъното пред очите на жената.

Кели била изумена, когато видяла послание за себе си, в което имало молба да се обърне.

Не е нужно да казваме, колко много се зарадвала журналистката, когато се обърнала и видяла Майк с пръстен в кутия и предложение за брак.

Станчо след 11 години брак, абсолютно спокойно заявил на жена си:

– Подавам молба за развод и си тръгвам.

Надя изтръпна, но първата ѝ мисъл бе за децата. Синът ѝ Павел бе на пет години, а дъщеря ѝ Ана на четири.

„Ще мога ли сама да ги възпитам и да им дам усещане за семейство? – мислеше си Надя. – Като самотна майка, ще предам ли на децата си тези ценности, които ще са им необходими в живота?“

Всичкото, което тя разбираше в момента бе, че тя няма друг избор.

Почивните дни тя прекарваше с децата си. През седмицата Надя намираше време да се занимава с тях. Тримата често обсъждаха заедно въпроса: Защо  е необходимо да постъпваме правилно?

Това изискваше много време и енергия от Надя, а тя ги нямаше. Процесът на обучение не беше много лек.

Така минаха две години. На празника на майката Надя с децата си отиде на църква. Когато влязоха, на младата майка ѝ направиха впечатление красивите цветя в саксии, поставени от двете страни на олтара.

По време на службата свещеникът каза:

– Да бъдеш майка е най-трудната работа в живота. Всички майки заслужават признание и награда. Нека всяко дете дойде до олтара, да вземе едно цвете и да го даде на майка си в знак на благодарност и любов.

Децата на Надя се хванаха за ръце и тръгнаха към олтара заедно с другите момичета и момчета. С децата си Надя бе преживяла много тежко време. Тя се нуждаеше много от тяхната подкрепа.
Павел и Ана дълго избираха, те не можеха да определят какво да подарят на майка си. Това ги затрудняваше сериозно.

Изведнъж се раздаде радостен вик и децата с усмивка и гордост тръгнаха към Надя и ѝ подариха растението, което бяха избрали за подарък. С него те изразиха признателността си към майка си.

Надя изненадано и с неразбиране гледаше счупеният, смачкан и болен цвят, който ѝ подаде сияещият ѝ син. Тя се почувства унижена, но прие подаръка.

Децата съзнателно бяха избрали най-малкото и болно цвете. В действителност, то бе една изсъхнала пръчка без цвят.

„След като бяха избрали именно този цвят, – каза си Надя, – трябва да намеря сили да им се усмихна“.

След като излязоха от църквата, Надя попита децата:

– Какво ви накара да направите такъв странен изборѝ? Защо ми подарихте болно и изсъхнало растение?

Тогава синът ѝ с невероятна гордост каза:

– Защото на него му трябва ти, мамо. Нужна му е твоята грижа.

Сълзи нахлуха в Надените очи. Тя прегърна децата си. Те бяха направили най-скъпия подарък в деня на майката. Тя дори не бе мечтала за токова нещо.

“ Моята тежка и всеотдайна работа не е отишла напразно, – каза си Надя. – Сега не се съмнявам, че от децата ми ще израснат достойни хора“.