Хората, които са в постоянен психически стрес и не могат да се отклоняват от проблемите си, предпочитат да тонизират тялото си с кафе или чай от жълт кантарион и риган.
Когато са в такова състояние, хората са склонни да пушат, да пият алкохол и да приемат други средства, с които се тровят.
Така или иначе, но резултатът от такива навици води до заболявания на мозъка, сърцето, бъбреците и черния дроб. Нещо повече, снижават се функциита на половите жлези и започва да страда кръвоносната система.
Раздразнителените, инатливите, алчните и неспокойни хора обичат много да ядат и бързат по време на хранене вследствие, на което получават наднормено тегло, промени в кръвното налягане, хормонални разстройства, нарушения в гръбначния стълб, намаляват и защитните сили на организма.
При грубост, алчност, лошо отношение към хората, бруталност, прекомерната привързаност към нещата човек желае да яде повече месо. А жестокостта и праволинейността изисква голямо търсене на рибни продукти. В резултат на това са налице песимизъм, постоянна раздразнителност, ракови заболявания и злополуки.
Освен това, месото и рибата изискват много енергия за смилане, което води до отслабване на други функции, включително естествена тенденция за самолечение. Заболяванията стават хронични.

Повече от хората се оплакват, че с годините времето ускорява своя ход. Учените за сега не са намерили отговор на тази загадка.
Възможно е това да е свързано с факта, че хората по различен начин възприемат времето в този момент, когато се стараят да си спомнят за минали събития.
Ако човек  се занимава с една и съща работа в продължение на две седмици, той няма никакви нови впечатления и му се струва, че времето върви много бързо, отколкото ако е в отпуска или получава много нови емоции или информация от всички сетива.
Оказало се, че за човешкия мозък е изключително важно, колко нови сведения получава  и може да ги запази за определен период от време.
Ето защо хората чувстват по-дълги тези интервали от време, в които се вместват повече различни събития.
Имено по тази причина по-възрастните хора имат чувството, че с годините времето „бяга“ по-бързо. Това се обуславя от това, че в младостта си, те са успявали да направят много повече, отколкото в преклонна възраст.

Обикновено хората посещават музеи, за да се насладят на шедьоврите на изкуството или да научат повече за историята. Но има и такива, които като ги посетите ще ви настъхнат космите на главата. Те съдържат съвсем реални неща и са били използвани според предназначението си, но изглеждат като елементи от филм на ужасите.
Днес ще ви разкажа за музея Дюпюитрен в Париж.
Експонатите в този парижки музей са реални примери за различни отклонения в медицината.
Музеят Дюпюитрен е бил открит през 1835 г. от известен парижки анатом и хурург, който е събрал колекция от неродени бебета с вродени заболявания и уродства, скелети и човешки органи.
Ужасната изложба съдържа повече от шест хиляди експоната, включващи буркани с деформирани части от човешко тяло, сиамски близнаци и бебе родило се с открити вътрешни органи.
Музеят показва восъчни модели на човешки глави със странни израстъци, заешки устни и вродени дефекти, които не могат да бъдат класифицирани.
Разбира се, има много стъклени буркани, в които плават увредени мозъци на пациенти. Те са добре запазени в спирт.
Този музей със сигурност няма да остави равнодушен и най-нечувствителния човек.

Великобритания стана първата страна в света, където е разрешено да се използва ДНК на трима души за изкуствено оплождане. Почти всички са гласували в парламента за приемане на закона, насочени към предотвратяване на сериозни наследствени болести, които се предават от майка на дете.
Почти всички клетки на тялото ни са митохондриите. Те имат собствена ДНК, не носеща отговорност за външността, но се предават от майка на дете. Ако митохондриите в клетките на тялото на майката е повредена, тя може да доведе до увреждане на мозъка, сърдечно-съдови заболявания, слепота и други сериозни проблеми за детето.
Ако има митохондрии на здрав донор, при изкуствено осеменяване чрез този метод 0.1% от ДНК на донора се предава на детето. Това е достатъчно за предотвратяване на болестта. Освен това, здравата ДНК ще бъде приет от потомство на детето.
Първото дете заченато в епруветка по такъв начин ще се роди през следващата година. Противниците на решението са църквата и хората, които се противопоставят на така наречените „дизайнерски децата“, когато родителите могат да избират генетично външен вид, интелект и т.н. Но, според британския министър на здравеопазването Джейн Елисън, това решение за много семейства е светлината в края на един много тъмен тунел.

Слънцето се опитваше да се усмихне, но лъчите му не се усещаха. Хората загърнати в палта, якета и шуби бързаха към място, където можеха малко да се постоплят. Една малка пенсионерска група от мъже този път бяха намерили подслон на сбирката си в сладкарницата.

– В нашата страна промиват мозъците ни, – каза Горан. – И знаете ли как го правят?

– Постоянно ти говорят едно и също, – обади се Станой. – И то не направо, а само чрез рекламите: „Хубаво е да имаш нова кола, къща, повече пари, да притежаваш повече предмети“.

– И защо трябва всички да мислят така? – попита Лальо.

– Съзнанието на съвремения човек е така размътено, че е загубил представа, кое е важно и кое не, – обясни Радой.

– Навсякъде хората са готови да налапат нещо ново, а кола, я някоя нова техника, – намеси се и Захари. – А после се хвалят: „Виж какво имам?“

– Тези хора са жадни за обич, – поклати глава Горан, – но използват какви ли не заместители. Прегръщат материалните неща и очакват да се почувстват по-добре.

– Не може материалните неща да заместят любовта, нежността, добротата или приятелството, – с тъга каза Лальо. – Парите и власта не могат да заместят всичко това.

Горан въздъхна дълбоко:

– Ние често объркваме нещата, които искаме с тези, от които се нуждаем и за това не сме удовлетворени.

– Удовлетворение могат да ти донесат други неща, като например, да отделиш малко време за някой, да му обърнеш внимание, – каза Захари.

– Да се раздаваш за другите, – плесна с ръце Станой, – това те прави жив. Например ако видиш някой, че е тъжен и го накараш да се засмее, нима няма се почувстваш удовлетворен?

– Ако не завиждаш, не желаеш  това, което принадлежи на друг, – каза Захари, – можеш истински да обичаш хората, а това, което получиш в замяна ще те удиви.

Те бяха възрастни хора, но знаеха, кое е ценно в живота и искаха да го предадат на следващото поколение, но имаше ли кой да ги чуе?