Изследователите открили, че октопода и сепията променят собствената си РНК самостоятелно, за да се адаптира по-добре към условията, които ги заобикалят.

Учените са открили, че калмари и октоподи имат невероятни способности. Оказва се, че тези животни могат да правят промени в собствена си РНК.

Промяната на живите организми се случват постоянно, въпреки че не можем да го видим наяве.

По-голямата част от животните имат спонтанни мутации в ДНК, които определят тяхното по-нататъшно развитие.

В същото време, калмари и октоподи относно си развитието са разработили много интересен механизъм. Тези същества са в състояние да променят целенасочено РНК, с цел по-добре да се адаптират към околната среда.

Такива „модификации“ въздействат на изработването на протеини, което помага на организма да се приспособи към съществуващите условия, без да се прибягва до мутация в генома.

Още през 2015 г. учените са установили, че калмари могат да редактират до 60% от РНК на нервната си система, опитвайки се по-добре да се адаптират към променящите се температури.

Сега анализът на хиляди РНК проби е показал, че подобен капацитет има в октопода и сепията – мекотели, които живеят предимно в топлите морета в близост до брега.

Това е само първият етап от изследването. В бъдеще учените ще се опитат да създадат генетични модели и да разберат с тяхна помощ ставащото изменение в организма на октоподите и сепиите, също ще изяснят и какво ги предизвиква.

Първите достоверни сведения за създаване на конструкция подобна на велосипеда датира от 1817 г.
Тогава немският изобретател и аристократ Карл фон Дрез патентовал дървено двуколесно механично средство за придвижване на колела с кормило.

По-късно след оборудването на тази машина с регулируема седалка, изобретението нарекли велосипед.

Шотландецът К. Макмилан и французинът П. Лалман независимо един от друг снабдили велосипеда с педали.

Въпреки че шотландецът е направил модификацията си 23 години по-рано, конструкцията на Лалман от 1961 г. става известна и масово се пуска на пазара. Французинът е получил патент за своя велосипед през 1866 г. и става фактически първият му изобретател.

Елборът е свръх твърд материал на основа на β-модификация – сфалерит нитрид на бора или кубичен бор нитрид. Отличителна негова черта е микро твърдостта му. Тя е равна на 900×10² МПа, а при диамант е 1000×10² МПа. Освен това температурата на устойчивост при елбора е два пъти по-висока от тази на диаманта.

Борният карбид е един от най-устойчивите химически вещества в природата. Във въздуха карбидът на бора не се окислява до 600 ° С. Не се разтваря във вода и концентрирани киселини. До 1250 ° С не си взаимодейства с азота, фосфора и сярата.

Минералът пейнит CaZrBAl9O18 от класа на бора е включен в Книгата на рекордите на Гинес като най-рядък метал в света.

Редица производни на бора са ефективни, но много токсични, видове на ракетно гориво.

Борната киселина B(OH)3 широко се използва в ядрената енергетика като поглъщател на неутрони.

В Америка са започнали да продават детско столче, които напомнят на родителите, че са забравили детето си в колата.

Столчето с „напомняне“ за забравено дете е разработено от  компанията Evenflo и веригата супермаркети Walmart.

То е оборудвано с допълнителен сензор SensorSafe, който се слага в детския колан, който проверява  дали колана е закопчан.

Вторият компонент на системата е свързана към OBD-порт на колата и се синхронизира със сензора за безжична връзка.

Устройството следи работата на двигателя и ако водачът изключи колата, а не откопчае детска седалка, се чува предупредителен звук.

„Умното“ столче струва около 150 долара. Датчика и приемника може да се поръчат отделно за 8 и 50 долара съответно.

Това устройство е съвместимо с автомобили, произведени след 2008 г. За хибриди и автомобили със системи за старт / стоп ще бъде пусната специална модификация на сензорите.

Според данни на Университета Сан Хосе, само през миналата година в САЩ от жегата в колите са били уби 37 деца.

На някои места в Америка действа така нареченият „закон на добрия самарянин“, който позволява да се отвори кола без разрешение на собственика ѝ, ако вътре има забравено дете.

В Белоруският институт по животновъдство генно – модифицирана коза  е дала първите литри мляко, които по състав не се доближават до човешкото, а са идентични с него.
Разработката за внедряване на човешки ген в животински организъм са започнали в Московския институт по генна биология. По- рано бе съобщено, че в края на  2007 г.  са се родили две козлета с човешки гени Лак1 и Лак2. Със спермата на тези животни са осеменени повече от 100 женски.
Първите три кози са дали потомство. полученото първо мляко от тях е с повишен лактоферин, много ценен за човека протеин.
Лабораторният анализ показва, че съдържащият се в него лактоферин е около 5% на литър, същата концентрация е и в човешкото мляко.
За да се пусне продукта в масово производство, трябва да се проведат необходимите клинични изпитания, а за това може би ще минат няколко години.