Тази жилетка защитава астронавтите от слънчева радиация. Тя е готова за тестване за планирани мисии към Луната.

Жилетката ще защитава жизненоважни органи на човека и неговите стволови клетки. AstroRad Radiation Shield може да бъде използвана при експедицията на Марс, която НАСА е набелязала за 2030 г.

Жилетката ще се изработва индивидуално за астронавта, обхващайки жизнено важни органи на конкретния  човек. Тя се състои от няколко слоя, които са изработени без използването на метал. Според представители на StemRad жилетката вече е изпробвана в лабораторни условия.

Сега компанията се надява, че от разработката ще се заинтересуват Lockheed Martin, НАСА и Европейската космическа агенция.

Планира се, следващото изпитание да бъде по време на полет към Луната. Жилетката ще бъде надяната на кукла с датчици, които ще регистрират нивото на радиация. Друга кукла ще извърши това пътешествие без защита. На Земята данните от датчиците на двете кукли ще бъдат анализирани.

Първият модел на този вид жилетки е вече изработен.

По време на развиване на ролка  със скоч във вакуум, възниква видимо светене и рентгеново излъчване.

Учените считат, че причината за това е ефект, подобен на триболюминесценцията – появата на електромагнитно лъчение при унищожаването на асиметрични връзки в кристал.

Обаче лепкавата маса няма кристална структура, за това за обяснение на създаваното от скоча лъчение трябва друг теоретичен модел.

Мощност рентгеново лъчение е достатъчно, за да се получат снимки на частите от тялото, но това е само във вакуум, а развиването на самозалепващата се лента във въздуха е безопасно.

Изследователите открили, че октопода и сепията променят собствената си РНК самостоятелно, за да се адаптира по-добре към условията, които ги заобикалят.

Учените са открили, че калмари и октоподи имат невероятни способности. Оказва се, че тези животни могат да правят промени в собствена си РНК.

Промяната на живите организми се случват постоянно, въпреки че не можем да го видим наяве.

По-голямата част от животните имат спонтанни мутации в ДНК, които определят тяхното по-нататъшно развитие.

В същото време, калмари и октоподи относно си развитието са разработили много интересен механизъм. Тези същества са в състояние да променят целенасочено РНК, с цел по-добре да се адаптират към околната среда.

Такива „модификации“ въздействат на изработването на протеини, което помага на организма да се приспособи към съществуващите условия, без да се прибягва до мутация в генома.

Още през 2015 г. учените са установили, че калмари могат да редактират до 60% от РНК на нервната си система, опитвайки се по-добре да се адаптират към променящите се температури.

Сега анализът на хиляди РНК проби е показал, че подобен капацитет има в октопода и сепията – мекотели, които живеят предимно в топлите морета в близост до брега.

Това е само първият етап от изследването. В бъдеще учените ще се опитат да създадат генетични модели и да разберат с тяхна помощ ставащото изменение в организма на октоподите и сепиите, също ще изяснят и какво ги предизвиква.

Резерватът „Большой Алтай“ е разположен на границата на Република Алтай и Източен Казахстан. Това е област, където не се извършва никаква дейност.

Площта ѝ е над 1,5 милиона хектара. Тук е фокусирано богато разнообразие на флората и фауната. Резерватът се обитава от 47 вида птици и 12 вида бозайници, включени в Червената книга на Русия и Казахстан.

В резерватът също растат 54 вида редки и 89 ендемични растителни видове. Това е първата за Русия и Казахстан охраняемата зона с висок международен статут.

Процесът на проектиране на трансграничен биосферен резерват е отнел повече от три години.

По-нататъшно развитие на охранителните дейностите тук ще се основава на принципите за постигането на баланс между опазването на природата и развитието на местните общности.

Според експерти, биосферен резерват „Большой Алтай“ може да служи като модел за опазване на биологичното разнообразие и екосистемите в контекста на устойчивото развитие на трансграничния регион на Алтай.

Великият художник и скулптор се захващал за много проекти, но често и бързо охладнявал към тях. За това се смята, че Леонардо да Винчи е оставил след себе си много недовършени произведения.

Но най-известната незавършена работа станала такава не по вина на твореца, а поради обстоятелствата.

По заповед на миланския херцог Леонардо трябвало да построи грандиозна статуя на кон и ездач, в чест на бащата на аристократа.

Да Винчи работил над статуята 12 години. През 1492 г. била представена 7 метров глинен модел на „Gran Cavallo“. Още тогава много смятали, че тази работа е едно от най-съвършените произведения на изкуството.

Въпреки това, формата на коня не са имали време да отлеят от бронз, защото започнала войната между Италия и Франция и херцогът предал 200 хиляди фунта метал, предназначен за паметника за военни цели.

Статуята останала незавършена.

Скоро французите завзели Милано и принудили Леонардо да Винчи и херцога да избягат.

Глиненият модел бил използван за мишена на войниците. На нея се получена пукнатина, която под въздействието на сезоните се срутила.

Но през 1999 г., по чертежите на Леонардо да Винчи бронзов кон все пак бил отлян и инсталиран в Милано.