Резерватът „Большой Алтай“ е разположен на границата на Република Алтай и Източен Казахстан. Това е област, където не се извършва никаква дейност.

Площта ѝ е над 1,5 милиона хектара. Тук е фокусирано богато разнообразие на флората и фауната. Резерватът се обитава от 47 вида птици и 12 вида бозайници, включени в Червената книга на Русия и Казахстан.

В резерватът също растат 54 вида редки и 89 ендемични растителни видове. Това е първата за Русия и Казахстан охраняемата зона с висок международен статут.

Процесът на проектиране на трансграничен биосферен резерват е отнел повече от три години.

По-нататъшно развитие на охранителните дейностите тук ще се основава на принципите за постигането на баланс между опазването на природата и развитието на местните общности.

Според експерти, биосферен резерват „Большой Алтай“ може да служи като модел за опазване на биологичното разнообразие и екосистемите в контекста на устойчивото развитие на трансграничния регион на Алтай.

Великият художник и скулптор се захващал за много проекти, но често и бързо охладнявал към тях. За това се смята, че Леонардо да Винчи е оставил след себе си много недовършени произведения.

Но най-известната незавършена работа станала такава не по вина на твореца, а поради обстоятелствата.

По заповед на миланския херцог Леонардо трябвало да построи грандиозна статуя на кон и ездач, в чест на бащата на аристократа.

Да Винчи работил над статуята 12 години. През 1492 г. била представена 7 метров глинен модел на „Gran Cavallo“. Още тогава много смятали, че тази работа е едно от най-съвършените произведения на изкуството.

Въпреки това, формата на коня не са имали време да отлеят от бронз, защото започнала войната между Италия и Франция и херцогът предал 200 хиляди фунта метал, предназначен за паметника за военни цели.

Статуята останала незавършена.

Скоро французите завзели Милано и принудили Леонардо да Винчи и херцога да избягат.

Глиненият модел бил използван за мишена на войниците. На нея се получена пукнатина, която под въздействието на сезоните се срутила.

Но през 1999 г., по чертежите на Леонардо да Винчи бронзов кон все пак бил отлян и инсталиран в Милано.

Все повече дизайнери се интересуват от екологията, в резултат на това, отпадъците се превръщат в нови модели на модата.

Така Саша Лорен от Калифорния използва отпадъчни продукти от бактерии, които остават след приготвяне кисело ферментирал гъбен чай комбуча.

Изсушен този материал прилича на изсъхнала кожа. Лорин шие от него изделия на висшата мода – рокли, сака, поли.

В Сицилия след преработка на цитрусови плодове от оставащите, след отнемането на сока, кожа и семена се прави изкуствена прежда.

Малка лондонска фирма помага на филипинските фермери да отглеждат ананаси. От листата на тези плодове произвеждат тъкан, подходяща за шиене на обувки, чанти и калъфи за лаптопи.

Всички големи производители на матраци декларират интелигентност и адаптивността на своите продукти. За всяко нововъведение потребителят плаща повече пари.

Какви решения са взети за по-здрав сън?

За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме вътрешността на матрака.

Разнообразието се свежда до наличието или отсъствието на пружинно устройство. В първия случай става дума за пружини с нова форми.

Например, в някои модели има пружини с форма на пясъчен часовник, пружини с различна плътност на витките в центъра и по краищата. От една страна расте количеството пружини на квадратен метър, повече от 2 хиляди пружини в единичен матрак.

От друга страна производителите се стремят в един пружинен блок да съчетаят пружини с различна дебелина на проводниците, за да осигури необходимата подкрепа за различните части на тялото. Така са се появили пет, седем, и единадесет зонални матраци.

И накрая още едно „пружинно“ изобретение – пружина в пружина.

При натоварване на матрака първоначално реагира външната пружина, а след това и вътрешната. при двойната версия на матрака разликата в теглото е 50 кг.

Ако говорим за без пружини матраци, усилията се свеждат до работата на синтетични пълнители с пяна.

Има много производители, но е необходимо да се гарантира, че  че материалът под налягане следва формата на спящ човек, осигурява ефективна поддръжка и равномерно разпределение на налягането.

На такъв матрак, човек не трябва да се върти, за да намери най-удобната поза, той ще бъде мек или еластичен, където това е необходимо.

Такива матраци са скъпи. Надяваме се, че с течение на времето, „здравите“ технологии да станат достъпни.

Повечето от нас прекарват целия си живот като се опитват да бъдат приети. Това очакваме от нашите родители, колеги, партньори в живота, хората, които уважаваме и дори такива, които ни завиждат.

В желанието си да бъдем приети, правим всякакви неща. Това може да повлияе на вида на дрехите, които носим, модела на колата, която карам, архитектурата на къща, която си купуваме, дори това може да повлияе на кариерата, която си избираме.

Ще се съгласите ли, че хората правят най-лудите неща, за да бъдат приети? Като дете, което иска толкова силно да бъде с връстниците, приятели или познати си, е готово да каже: „Смея да направи това“ и прави нещо глупаво. То го прави, защото голямо е желанието му е да бъде прието и тогава то отхвърля мерките за лична безопасност в живота си.

Да бъдеш избран, влияе на нашето самочувствие. В Библията се казва : „вие сте избран народ“. Това би трябвало да повиши самочувствието ни! Христос ви прие не, защото сте се представили добре, нито защото сте спечелили, или получавате нещо, което заслужавате.

Бог просто казва: „Аз избрах вас.“

Може да сте приели Исус в живота си, но Христос приел ли ви е? Не е нужно да го спечелите; не е нужно да се доказвате пред Него.

Има 6 милиарда души в света. Ако двама души не ви харесват, какво значение има това? Като част от Божието семейство, вие сте били приети от Бога!