Стоил израстна в семейство, в което се говореше за Божията любов, но повече се наблягаше на гнева.

Още от ранните си детски години той чуваше:

– Какво правиш? Бог ще те накаже за това!

Някои от тези забрани му изглеждаха необосновани, но той уважаваше родителите си и по-възрастните хора и не смееше да им противоречи.

В църквата в която ходеше, на Стоил му бе трудно да приеме Бога като любящ баща.

Един ден, когато четеше от Библията си, на Стоил му направи силно впечатление в Софония 3:17 изразът „ще се развесели“.

Стоил вдигна глава и закрачи нервно напред назад.

– Какво излиза? – попита той. – Бог се весели за мен.

Стоил си спомни радостта на баба си и дядо си, когато виждаха тях, техните внуци.

– Тази спираща дъха радост, – каза си Стоил, – извира от една безусловна любов. Ако аз, който съм човек, мога да изпитвам подобна любов, колко по-силна е Божията любов към нас! Нали ние сме неговите деца.

Стоил изведнъж смръщи вежди, вдигна показалеца си тавана и продължи размишленията си.

– Ами ако човек се почувства необичан и нежелан?…… Само човеците могат така грозно да отблъснат и отхвърлят някого, но Бог ни обича и се радва за нас. Това е истинска утеха.

Мислите в главата на младежа течаха много бурно.  той бе открил нещо ново, което силно го бе развълнувало.

– Не бива да съгрешавам, – каза си Стоил, – но не за това, че ще бъда наказан, а защото ще се наруши общението ми с Бога. Божията любов е нещо реално, което не бива да се отхвърля и пренебрегва.

По новините съобщиха, че бурята в източната част на страната е била опустошителна. Репортерите непрекъснато интервюираха хора, които не бяха успели да се приберат  по домовете си. Те все още не знаеха какви щети са понесли къщите им.

Единствено страх и ужас  се четеше по лицата им. Усещаше се, че те не знаят как да се справят с проблема свързан с разрушението на домове им.

– Страхът от бъдещето може да приеме всякакви форми , – каза си Невена. – Това може да бъде несигурност в работата, притеснение за здравето и живота на близките, финансови сътресение, ….., а сега и тази буря.

Невена си имаше свои страхове. Един от тях се наричаше“резултати от мамография“. Майка ѝ бе починала от рак на гърдата.

– При мен има повишен риск да се разболея от същото, – често се стряскаше Невена. – Но аз съм християнка, доверявам се на Бога, когато ме е страх. Защо след като направих изследването, се почувствах толкова слаба и в ума ми се въртяха какви ли не мисли? Те ме заливаха като море и имах чувството, че се давя.

Невена изключи телевизора и започна нервно да крачи из стаята. Страховете ѝ напираха, но …..

– Библията казва, че Бог е винаги до мен, – каза Невена. – Той ме закриля и придружава във всичко. ….. Не знам какво ме очаква, но се опитвам да не загубя вярата си. Знам, че мога да разчитам на Господа, каквото и да се случи.

Невена падна на колене и отправи към Бога гореща молитва:

– Татко мой, не искам да забравям, че си с мен във всички случаи и създали се ситуации. Освободи ме от страховете ми за бъдещето…..

С кого ли не са сравнявали поета Байрон англичани, французи, италианци, испанци и немци?

С  Русо, Гьоте, Юнг, с алабастрена ваза вътре осветена от сатаната, с Шекспир, Наполеон, Есхил, Софокъл, Еврипид, с Арлекин, Пиеро, с Хенри VIII, с Шение, Микеланджело, Рафаело, с денди, Диоген, с Чайлд Харолд, и т.н.

Раздразнен от това Байрон веднъж възразил:

– Русо е бил велик човек и ако това сравнение е вярно, то би трябвало да се гордея, но аз не обичам да се утешавам с лъжливи мисли.

Когато Иванов попаднеше в компания и се разбереше, че е пастор, някои от хората се усмихваха подигравателно и подхвърляха:

– Щом сте пастор, трябва ли да внимавам какво говоря?

– Как да ви наричаме сега?

Те само „искаха да знаят“ дали има някакъв етикет, който трябва да спазват.

В църквата Иванов срещаше хора нови във вярата, които често го питаха:

– Има ли някакъв модел за молитва? А система?

– Бог ще ми се ядоса ли ако кажа нещо неправилно?

Иванов се опитваше простичко да им обясни нещата:

– Исус попита двамата слепци: „Какво искате да направя за вас?“ Той искаше да чуе техните нужди и желания. Как отговориха мъжете? Много просто и ясно: „Да се отворят очите ни“.

– И все пак аз се притеснявам Нима е достатъчно така обикновено да Му Го кажа? – попита един младеж, който само преди две седмици призна Исус Христос за свой Господ.

– Това, за което ви разказах, – опита се още по-ясно да изясни Иванов, – не е ли добър модел за нашите молитви? Представете си, че Исус ви попита: „Какво искаш да направя за теб?“

– Нима Христос иска да Му разкрием сърдечните си желания? Нали Той знае и мислите ни дори, тогава защо е всичко това?

– Целта на Бог е да ни отвори очите по този начин, за да видим, че винаги е с нас. Ако престанем да се притесняваме как точно се молим, ще се обръщаме към Бога със сърцата си и ще се радваме на Неговата изобилна милост.

–

Единствените ограничения, които могат да се срещнат, се крият в самите нас.

Нашите искания, мисли, молитви са твърде незначителни, а очакванията ни са много ограничени.

Бог се опитва да повдигне нашето ниво на разбиране, за да ни привлече към по-високи стремежи, търсещи по-високи цели.

Няма ограничения за нашите молитви и очаквания, благословенията Му се определят от една мярка – „действащата във нас сила“.

Да се покачим в съкровищницата на благословенията по стъпките на Божиите обещания.

Нека тези обещания ти служат за ключ към вратата, даващ ти да ползваш всички богатства на благодатта и благостта на Бога.