В неделя на 8 юни във Ватикана, по покана на римския папа Франциск, ще бъдат президента на Израел Шимон Перес и председателя на палестинската администрация Махмуд Абас.
Както се съобщава от пресслужбата на Светия престол, папата и неговите гости ще отправят „молитва за мир.“
Идеята за тази символична церемония бе изразена от главата на Римокатолическата църква по време на неотдавнашното ѝ посещение във Витлеем и Ерусалим.
Хиляди хора идват в Йерусалим, за да се помолят, на различни езици искайки едно. Този град живее с молитва. В него няма място, където да не се молят. Той целият е изпълнен с молитва.
Молитвите са различни…. „Молитвата за Йерусалим“ е съкровена молитва не на един човек и на много. Човек произнася молитва към Всевишния в своята слабост и обърканост. Молитва за края. Молитва за помощ. Молитва за близки. Молитва за себе си ……Така е устроен света, че всеки човек, на един или друг етап в живота си, изведнъж се оказва в задънена улица  и моли за помощ. Всички минават през това …….

Слънцето прежуряше. Земята бе станала твърда като кирпич. Леко приведена жена бързаше по черния път през полето. Тя носеше ключове, които мъжът ѝ бе забравил, а много му трябваха на работата.

Друг път, когато трябваше да измине по-голямо разстояние, отдалечено от шума и глъчката на хората, тя пееше или се молеше

Но сега всичко беше изсъхнало в нея. Причина за това не беше палещото слънце. Някаква мъка, загнездила се в сърцето ѝ я измъчваше.

Жената разбираше много добре, че за това си състояние, единствено тя е виновна. Тя не издържа повече и там на полето започна:

– Господи, знам че трябва да простя, но не мога… Каква е ползата? …. Прощавам и като се обърна пак същото се повтаря.  Не мога, не ми стигат силите да го направя … чувствам се отхвърлена и пренебрегната, а болката е толкова силна …. Да, зная 70 пъти по 7, но не мога, много ме боли …. Помогни ми!

Чу се тих глас:

– А на мен по-лесно ли ми беше?

Пред нея застана кръста със Спасителя, прикован на него. Пироните болезнено се впиваха в плътта Му. Засъхнала кръв от тръния венец бе оставила следи по лицето Му.

Тя заплака. Издигна поглед към небето и завика:

– Прости ми, Господи и ми помогни!

Бял пухкав облак засенчи палещото слънце. Подухна хладен ветрец. В нея настъпи мир. Сърцето ѝ ликуваше, а душата ѝ пееше.

Неизвестни извършители са надраскали надписи с графити върху стените на манастира Дир Рафат, който се намира близо до Бейт Шемеш.
На стените е написано на иврит: „Америка – нацистка Германия“ и „Споразумение за мир – отмъщение“.
Освен това са спукани гумите на три автомобила.
На мястото на престъплението са забелязани двама младежи с маски.
Разследването е дадено на отдела в полицията, който се занимава с престъпления от националистически характер.
До сега полицията, въпреки клетвите на министъра по вътрешна безопасност, не е успяла да изправи пред правосъдието извършителите, оскверняващи по подобен начин джамии и манастири.

Парите играят не малка роля в нашия живот. Те ни дават храна, дрехи, покрив над главата, уют, комфорт, …..
Някой би казал, че важността на парите във нашия век е прекалено надценена. Наистина те могат да накарат хората заради богатството да станат безнравствени, аморални, да постъпват недостойно, въпреки законите.
Има една пословица, която гласи: „Най-хубавите неща в живота не могат да се платят с пари“.
Едно от най-важните неща, което не можеш да купиш с пари е надеждата. Тя идва от самия човек и притежава необикновена сила. Когато човек попадне в трудна ситуация, надеждата му помага да преодолее това трудно време. Без надежда човек се разпада.
Мирът също не може да се купи с пари, защото ако това беше възможно на планетата ни нямаше да има войни, убийства, …. Мирът дава безопасност на хората и им помага да се ценят и уважават.
За да си купиш безсмъртие или вечен живот не биха ти стигнали купища злато и скъпоценни камъни. Вечния живот е дар от Бога и ние го получаваме чрез вяра, поради милостта и любовта на нашия Отец.
Най-съкровеното чувство на земята е любовта. Вечният огън, който движи хората. Тя не се купува с пари. Истинската любов е преданост, грижа, отговорност, доверие към другите и нуждаещите се от това.
Днес светът е превърнал парите в самоцел, но ние се заблуждаваме ако смятаме, че те могат да ни дадат всичко.
Преосмислете ценностите си и намерете верния път в живота си!

Масафуни Нагасаки бил фотограф. Работел в развлекателната индустрия. Но нормите установени в обществото, отблъсквали свободолюбивият му характер.
Тогава той решил да напусна света, отдалечавайки се далеч от хората.
Вече 20 години Масафуни живее на остров Сотобанари, край западния бряг на остров Ириомоте, префектура Окинава.
Храни се доброволно с Робинзонов ориз, пие дъждовна вода, която събира в съдове по целия остров.
Облича се само веднъж в седмицата, когато се качва на лодката и отива да си вземе ориз от най-близкото селище, което се намира на час разстояние през океана.
Пари му давали роднините.
Целта на своето доброволно отшелничество на острова Нагасаки определя така:
– Да намериш място къде да умреш е много важно, а аз реших да намеря мир тук.