По-бурен от този ден едва ли някой е виждал. Светкавици раздираха небето. Обилен дъжд бе придружен от много силен вятър.

Днес Василев бе казал:

– Днес ни предстои още един прекрасен ден.

По-късно Михайлов срещна Василев и се пошегува:

– И ти на това казваш прекрасен ден?!

Василев сложи ръка върху рамото на Михайлов и отговори:

– Можете да ми се присмивате колкото искате, но по време на войната бях пилот на бомбардировач. Още в самото начало на военните действия моят самолет бе свален….

– Но вие сте още жив, – възкликна Михайлов.

– Да, оживях, но попаднах в плен. Останалото време от войната прекарах в затвора.

– Съжалявам, – съчувствено каза Михайлов.

– Още тогава реших, – продължи Василев, – че като се прибера, няма да позволя на никого и нищо да разваля деня ми. За това всеки ден на земята е прекрасен.

Михайлов сериозно се замисли над думите на Василев:

„До сега не съм осъзнавал, че когато ни връхлитат житейски бури, нямаме представа, че имаме мир, защото живеем в Божията любов“.

– Колко често забравяме благословенията, с които Бог ни дарява, а се взираме в трудностите, – каза Василев сякаш беше прочел мислите на колегата си.

– Да, – съгласи се Михайлов, – забравяме да възлагаме надеждите си на Него.

По-късно, когато Михайлов го сполетяваха житейски бури, той си спомняше думите на стария ветеран и благодареше на Бога, че винаги е до него, за да го спаси от бурята.

Бурите идват и си отиват, но Божията любов никога не отпада.

 – Няма Бог. Няма вечност. Направете си земния живот приятен, удобен и радостен. Няма друг живот.

Погледнете към тези, които изричат това.

Какво са постигнали? Осигуриха ли се против катастрофите? Запазиха ли се от болести? Смъртта отминава ли ги?

Някой ще каже:

– Да, но те ядат, пият, отдават се на плътските си удоволствия, имат много пари и хубави апартаменти.

Не е лошо да чуем мнението на италианския революционер Гарибалди:

„Да се роди, да яде, да пие и накрая да умре, това може и насекомото“.

Явно е че материалният живот не само, че не задоволява, но принизява човек до нивото на насекомо.

Навярно и вие сте чували, че някои твърдят:

– Отвъд гроба няма нищо.

Чуйте ме добре. Преди Колумб всички са твърдели, че отвъд океана няма нищо, а само една страшна бездна, в която моряците пропадат, ако се доближат много до нея.

Но Колумб доказва, че зад океана има друга земя.

Словото ни говори, че отвъд гроба има вечен мир.

Човек без надежда във вечния живот прилича на осъден на смърт затворник, който всеки ден очаква да се приведе в изпълнение присъдата му.

Приемете вечния живот. Така ще получите пълна прошка, заличаване на греховете, изобилно изливане на Святия Дух и Божията любов в сърцата си.

Беше празник. Християните празнуваха рождения ден на Църквата.Това е един от най-големите празници за християнския свят.

Илиян обучаваше децата в неделното училище към тяхната църква. Урокът му бе свързан с днешния празник Педесетница.

Той каза на децата:

– Представяте ли си каква е била изненадата на Христовите ученици, когато са видели как много хора, говорещи различни езици, научиха за Исус. Това бе следствие от изливането на Святия Дух в горницата, където се бяха събрали на молитва тези, които до вчера следваха Христос.

– Навалицата, която се бе събрала, се бе смутила, защото ги слушаха да говорят на техния език, – обади се Милан, малко русокосо момче.

– Да, партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи и прозелити, критяни и араби,  ги слушаха да говорят на техните езици за великите Божии дела, – каза Илиян. – Това беше необикновено чудо.

След урока Илиян се върна назад в спомените си. Той бе отишъл на работа в друга страна. Там никого не познаваше. Но когато разпозна в една от постройките близо до квартирата си християнска църква, много се зарадва. Веднага взе решение:

– Още тази неделя ще я посетя.

Когато в края на седмицата посети църквата, Илиян забеляза нещо много интересно. Проповедта, песните и молитвите бяха на език, който почти не разбираше, но все пак се чувстваше у дома. Той схващаше всичко, без да се нуждае от превод.

Святият Дух му даде да почувства мира, любовта и искреността в думите, които чуваше, а също и радостта от песните и молитвите.

Илиян разбираше какво хората правят по интонацията и жестовете. Сещаше се за някои от песните по мелодията.

Човек може да се намира далече от родината си, но това не означава, че трябва да е откаже да посещава тамошните църкви, особено ако не знае езика.

Общото ни служение като християни и водителството на Святия Дух ни помага да разбираме всичко и да бъдем част от Христовото тяло.

Святият Дух надари учениците и последователите на Христос със Своите дарби и чудния Си плод. Затова те имаха хармония помежду си като подарък.

Бог на търпението и мира им даде единодушие.

Нямаше заседание и протоколи, в които да се впише, че е взето решение всички да бъдат в хармония. Това бе естествен плод на Святия Дух.

Същият този Дух, който даде власт на апостолите да вършат чудеса, укрепи вярващите да свидетелствуват за вярата си сред враждебния околен свят, Новорождението им даде друг нов характер.

Първите християни имаха нови сърца, за това бяха едно. Всеки, който ги погледнеше, възкликваше: “ Ето колко е добро и колко е угодно Да живеят братя в единодушие!“

Тази седмица Израел чества Денят на Йерусалим (24 май), в памет на обединението на Ерусалим и установяването на израелски контрол над Стария град.

Тази година този празник е особено важен. Това е 50-та годишнина от обединението на Ерусалим, което се е случило по време на Шестдневната война през юни 1967 г.

От „Урусалима“ до „Ерусалим“.

Когато цар Давид превзел града от ханаанското племе на евусейците 1000 г.пр.н.е., той променил на иврит старото ханаанско име Урусалим, което означавало „основан от Шилимом“ в „Иерусалим“ – градът на мир.

Интересно е, че думата „шалом“, с корень: ש.ל.מ Ш-Л-M е свързана с такива глаголи като לְהַשְׁלִים – „ЛeHaШЛим“, което означава „завършен“ -и לְשַׁלֵּם – „ЛeШaЛeм „, което означава „заплатен“.

Това е ярък пример за това как на иврит може да се изрази красиво послание: Да се платят дълговете и да се положат всички усилия за пълното завършване е пътят към достигане на истинския мир.