По време на Втората световна война попитали едно дванадесет годишно момче:
– Колко често се молиш?
– Всеки ден, – казало момчето.
– Навярно постъпваш така, защото баща ти е на фронта?
– Не, той се върна в къщи. За това всеки ден благодаря на Бога, че се е върнал в къщи.
Приличаме ли на това малко момче? Не постъпваме ли като, деветте прокажени, които Исус изцели, но никой от тях не се върна да му благодари?
Ние трябва да благодарим на нашият Създател, но най- много за това, че Той изпрати Своя Единороден Син в света, като го предадена смърт, за изкуплението и спасението на човешкия род.
Призова ни от тъмнината в чудната Си светлина. Запали светилника на вярата в нас с елея на Своята милост, даде ни благодатта Си и прости греховете ни. Чрез Него имаме надежда за вечен живот в Христос. Предупреждава ни за грях, в който ние изпадаме поради слабост…….
Трябва да благодарим на Бога често, дори по-често, отколкото дишаме.

Един деветдесет годишен мъж бил попитан дали обича Господ Исус Христос. Той отговорил:
– Да, аз обичам Исус Христос, но мога да ви кажа нещо по-добро.
Човекът, който задал въпроса се изненадал:
–  Може ли да има нещо по-хубаво от любовта към Исус Христос?
– Да, – каза старецът, – Господ Исус ме обича!
Любовта на Исус Христос е постоянна и непоклатима, тя не познава приливите и отливите на човешката любов.  Тази любов и Неговата милост правят ежедневието ни целенасочено, смислено и красиво. Той ни дава възможност да погледнем света от друга гледна точка.
Не се съмнявайте в Божията любов. Няма значение колко черни са били вашите грехове, Исус Христос ви обича.
Ако не беше тази любов никой от нас нямаше да има надежда за бъдещия. Тя не може да се опише с нищо, не можеш да си я представиш дори. Можеш да я усетиш само със собствените си сетива. А това става само ако се примириш с Него.
Голгота свидетелства за две неща, за степента на човешката греховност и безграничната любов на Бога, която не пощади и Сина Си, заради нашето спасение.
Любовта на човека е „по заслуги“, а Божията любов е“по благодат“, даром. Белезите от раните по ръцете и краката на Христос я гарантират.

Една майка се оплаквала, че синът й пренебрегва това, което му говори за Бога. Един свещеник я посъветвал:
– Повече разговаряйте с Бога за вашия син, отколкото със сина си за Бога.
Молитвата трябва да бъде естествено проявление на духа. Тя трябва да отразява стремежа на човека да служи на Бога и то така, както на Той иска.
Човек трябва да има вяра, че Бог в Своята велика милост и безкрайно милосърдие е готов да му даде всичко необходимо за всяко добро и нужно нещо за него и хората наоколо.
Пристъпвайте в молитва с желание да изпълните Божията воля, а не своята. След нея допускайте благодатта и добродетелите, които сте получили, да действат в делата ви.

В гъста гора живеели двама души. След единият от тях, когато ходел тихо из гората и събирал ягоди и други плодове, всички животни, което било край него, както кучето бягали около него, а тези които били по-малки катерици, белки, зайци, таралежи се захващали със зъби и нокти в неговите овехтели дрехи и закривали очи от удоволствие.
Другият и хляб в гората не носел, за да храни животните и да им говори ласкаво. Животните не отивали при него и със страх поглеждали към него скрити зад дърветата.
– Какво е това братко? – сърдел се този християнин.  – Лошо не им правя, а те не идват при мен, както при теб!
– А ти какво си мислиш за тях, когато не идват при теб?
– Мисля, че са неблагодарни! Храня ги, от залъка си отделям, а те въпреки това не ме обичат!
– Не можеш да накараш никого да те обича заради подаръците, които им носиш. Можеш да скриеш лошите си постъпки от децата и зверовете, но лошите мисли не. Те виждат всичко.
Светлина огрява църквата независимо дали има хора там или не. Така и хората трябва да правят добро, без да мислят дали някой ги гледа или не.
Не казвай нищо, когато показваш милост, но не мълчи, когато ти правят добро.

Казуарът е признат за най-опасната птица в света. Всяка година в Австралия от тези „птици“ загиват 1-2 души. Те са способни да убият противника си с един удар на мощния си крак.

Основната опасност се крие във факта, че тази птица е много бърза, силна и напълно непредсказуема. Притисната в ъгъла тя е много опасна, а ако приближиш пиленцата й, не чакай милост.

Основното й оръжие са дългите й и много остри нокти. Тази птица лесно може да разпори човешка плът, повреждайки жизнено важни органи.

За разлика от други големи налетящи птици, като щрауси и ему, казуарът може да удря в различни посоки, както напред и назад, така и настрани.

Пиленцата им са напълно дружелюбни, но сприхавите им родители винаги се намират някъде наблизо.

Преди нападение казуарът издава съскащ звук.