Благовест слушаше внимателно Зина, но продължаваше да гледа през телескопа. Искаше със собствените си очи да се убеди в това, за което тя му говореше.

Зоя обясняваше за Космоса, съотношението между звездите, разположението на планетите.

– Там стои Той и гледа надолу към децата си, – прошепна тихо Благовест. – На какво ли разстояние е от нас?

Зина помисли, че я пита за разстоянието до Юпитер, тъй като той много се интересуваше от тази планета.

– Според изчисленията на астрономите е между 750 милиона и един  милиард мили, – отговори Зина.

– Толкова далече ….и толкова близко, – изненадано каза Благой. – Чудно ли е, че предизвиква такова страдание в душите.

– Имаш предвид меланхолията, угнетението и подтиснатостта ли? – попита Зина и внезапно разбра. – Това са болести, от които страдат децата Му.

– Да, – отговори Благовест. – Душата тъгува за преходността на тялото.

Изведнъж Благовест стана и се обърна.

– Не знам дали трябва да се използват такива инструменти, – смутено каза Благовест. – Имам чувството, че прониквам в скритите Божии тайни без позволението Му.

– Може и да си прав, – промълви замислено Зина. – Но нали художниците, скулпторите, архитектите, музиканти и всички хора на изкуството копират Божиите творения в произведенията си. В някои от тях откриваме дори небесния ред.

– Да, – очите на Благовест блеснаха като звезди. – Изкуството не е смелост, дързост и възвеличаване, а душевна утеха дадена ни от Бога. Той е създал хора, способни да правят изкуство, за да преодолеят с него преходността си. Това е една голяма утеха, с която ни дарява творчеството. Затова всяко произведение на изкуството струва много повече от този, които го е създал.

– Можем ли толкова много да очакваме от едно човешко същество? – попита смаяно Зина.- Кой може да се постави изцяло и завинаги в служба на делото си.

– Човекът на изкуството няма друг избор, длъжен е да го направи! – наблегна Благовест. – Както Юпитер стои точно на това място и свети по-ярко от Сатурн  или смяташ, че всичко е случайност?

Благовест говореше много разпалено и Зина се отказа да му противоречи. Беше готова да спори с него, но усещаше, някъде дълбоко в себе си, че имаше истина в думите му.

Корабът „Издържливост“ по-рано бе предназначен за лов в северните морета. Построен по чертежите на норвежката ветроходна двигателна шхуна „Фрам“, „Издръжливост“ е смятан за най-здравия дървен кораб, след нея в света.
В морето Уедъл „Издържливост“ навлезе в зоната на големите ледове. Безброй ледените полета, големи и малки, приличаха на огромен пъзела, които  нямаше край.
Корабът продължи през леда бавно, с голямо усилие. Колкото по-близо се приближава до бреговете на Антарктида, толкова по-често се срещаха плаващи ледове, представляващи огромни ледени полета с дебелина метър и дълъги половин километър.
„Издържливост“ си пробиваше път през ледовете в продължение на седемстотин морски мили. На 18 януари 1915г, той трябваше да спре. Корабът заседна в плътно натрупани ледени късове, а отзад прохода, който си бе прокал се превърна в голям плаващ лед. След шест дни „Издържливост“ бе обграден от всякъде с лед. Шакълтън съобщи на екипа, че плановете се променят:
– Експедицията ще прекарат есента и зимата в Южното полукълбо, които продължава от март до август на „Издръжливост“. Надявам се, през пролетта леда да отпусне хватката си и да освободи кораба. А до тогава всички ще се занимаваме с различни дейности и ще обучаваме кучета.
Пътешествениците ловяха риба, хващаха пингвини, правеха научни изследвания. Те се придвижваха по леда много внимателно. През май и юни хората преживяха и полярната нощ.
През това време ледът все по-силно почна да натиска корпуса на кораба. На 27 октомври 1915 г. смелият кораб, до последно борещ се с леда,  за малко си почина, но по палубата се появиха пукнатини и в трюмовете нахлу вода.
Хората не можеха да гледат без болка загиващия кораб, който премина такъв дълъг и опасен път, за да посрещне смъртта си тук.
Независимо от всичко, хората от смелият екип на Шакълтън успяха да се спасят.

Компания от Словакия е представила автомобил, който лесно може да се издигне във въздуха.
Устройството се нарича AeroMobil. То може да измине 430 мили с един резервоар бензин. При кацане сгъва крилете си, за да се вмести в обичайно място за паркиране.
Създателите на необичайно устройство казват, че „AeroMobil“ се явява „летяща кола“. Тя идеално ще пасне на съществуващата инфраструктура, създадена за автомобили и самолети. Така се отваря реална врата за пътешествия.
От компанията твърдят, че колата е преминала програмата за летателни изпитания и ще излезе на пазара през 2017 г. Фирмата възнамерява да разработи модел, който ще пътува и лети без пилот.

Веднъж Едисон се оплакал на Айнщайн, че не може да си намери помощник. Айнщайн се поинтересувал как опредяла дали кандидата е годен за това. Едисон му показал няколко листа с въпроси.
Айнщайн започнал да ги чете:
„Колко мили има от Ню Йорк до Чикаго?“
Тихо промърморил:
– Трябва да погледна в жп справочника.
Прочел следващия въпрос:
„От какво се прави неръждаема стомана?“
И си казал:
– Това може да се научи в наръчника по металознание.
Бързо прегледал и останалите въпроси. Накрая Айнщайн сложил листовете настрана и казал:
– Без да дочакам отказа Ви, сам си свалям кандидатурата.

В джунглите на Амазонка ще се построи изследователски център и ще се набележат еко-маршрути с дължина от 6 мили, чрез които туристите ще могат да се разхождат по горите на Амазонка.
Изграждането на центъра ще бъде изработен от британската благотворителна организация и ще струва 6,400,000 долара. Това ще бъде базата за научни изследвания на учени от Кралската ботаническа градина.
Новият път ще се намира в Roraima, провинция на североизточна Бразилия и ще бъде проектирана от същия архитект, който е създал London Eye и в Kew Gardens.
Докато учените провеждат своите изследвания, туристите ще могат да се насладят на прекрасната панорамна гледка. Проектът ще отнеме две години.
Чрез проекта ще се наемат местни хора, които могат да печелят от туризма, без да се унищожава местната еко-система.
Туристите ще могат да видят розови делфини и гигантски видри, след което ще могат да се отпуснете на плажа.
Roraima  е най-малкия щат в Бразилия. Той граничи с Венецуела и Гвиана.