Архив за етикет: Юпитер

Изгубената илюзия

Малкото лъвче гледаше звездното небе и си мечтаеше:

– Ех, да можех поне веднъж да полетя до Юпитер.

То не бе избрало случайно тази планета. Имаше си причина и то доста основателна.

Още от малко то се гордееше:

– Няма по-пъргаво и силно от мен. Би ми подхождало нещо огромно и величествено.

А Юпитер бе голяма и забележителна планета. Тя пасваше точно на манията му за величие.

В душата си то не бе сиво, а безчестно и ужасно животно.

Макар и малък, бъдещият лъв се страхуваше да изглежда слаб и страхлив.

Минаха години и лъвчето порасна. Стана голям и страшен звяр.

Един ден царят на гората прочете в местния вестник:

– Атмосферата на Юпитер е смазваща за земните жители. Посмее ли някой да стъпи там, нищо не остава от него.

И той се отказа. Детската му мечта моментално се изпари.

Колко често наяве или на сън мечтаем за пари, кариера и слава, искайки винаги да се носим върху вълната на успеха, но не виждаме обратната страна на мечтата си, която е изпълнена с жлъч и води към гибел.

За астероидите

PoyasAsteroidovVb-825x510Астероиди в основния пояс толкова силно са разпръснати, че космически кораб минаващ през този района, не би се повредил от тях.

Причината за този състав на астероидния пояс е, че той започва да се оформя близко до Юпитер, чието гравитационно поле постоянно прави силни смущения в орбитата на протопланети.

Експерти смятат, че силата на гравитацията на Юпитер е изхвърлила повечето от астероидите в Главна пояс.

Ниската плътност на астероидния пояс, води до издължени орбити, по които те те попадат във вътрешната област на Слънчевата система и се сблъскват с планетите от земен тип.

Този феномен по-късно бе наречен тежка бомбардировка.

Големите астероиди от астероидния пояс са били открити в края на XVII и  началото на XVIII век.

Големите астероиди, понякога, се наричат малки планети. Най-големият астероид е Церера. Диаметърът на Церера е 950 км.

Някои учени смятат, че в бъдеще ще могат да се добиват полезни материали от астероидния пояс.

Планетата джудже Церера

CereraPl-825x510Церера е най-големият известен обект в пояса на астероидите, който се намира между Марс и Юпитер. Тя е небесно тяло от скали и лед.

Тази планета джудже е открита на 1-ви януари 1801 г. Откритието е направено от италианския астроном Джузепе Пиаци в астрономическата обсерватория на Палермо. Това е първият открит астероид, но по това време Церера се е смятала за планета.

Интересното е, че латинската дума „caerimonia“ или „церемония“ идва от лат. Cerēs Mater – Церера Матер.

Циклоните

Ciklone-825x510Всички циклоните възникнали в Северното полукълбо се въртят обратно на часовниковата стрелка, докато циклоните родени в Южното полукълбо се въртят по часовниковата стрелка.

Колкото един циклон е по-близо до екватора, толкова е по-малък. Колкото повече циклоните се приближават към полюсите, толкова те стават по-големи по размер.

Интересното е, че на самия екватор циклони не се образуват. Те не пресичат екватора. Зараждат се близо до екватора, а след това се изместват към един от полюсите.

Циклони и антициклони се формират не само на Земята, но и на други планети.

Един от най-големите антициклони е огромното петно на повърхността на Юпитер.

Голямата утеха

indexБлаговест слушаше внимателно Зина, но продължаваше да гледа през телескопа. Искаше със собствените си очи да се убеди в това, за което тя му говореше.

Зоя обясняваше за Космоса, съотношението между звездите, разположението на планетите.

– Там стои Той и гледа надолу към децата си, – прошепна тихо Благовест. – На какво ли разстояние е от нас?

Зина помисли, че я пита за разстоянието до Юпитер, тъй като той много се интересуваше от тази планета.

– Според изчисленията на астрономите е между 750 милиона и един  милиард мили, – отговори Зина.

– Толкова далече ….и толкова близко, – изненадано каза Благой. – Чудно ли е, че предизвиква такова страдание в душите.

– Имаш предвид меланхолията, угнетението и подтиснатостта ли? – попита Зина и внезапно разбра. – Това са болести, от които страдат децата Му.

– Да, – отговори Благовест. – Душата тъгува за преходността на тялото.

Изведнъж Благовест стана и се обърна.

– Не знам дали трябва да се използват такива инструменти, – смутено каза Благовест. – Имам чувството, че прониквам в скритите Божии тайни без позволението Му.

– Може и да си прав, – промълви замислено Зина. – Но нали художниците, скулпторите, архитектите, музиканти и всички хора на изкуството копират Божиите творения в произведенията си. В някои от тях откриваме дори небесния ред.

– Да, – очите на Благовест блеснаха като звезди. – Изкуството не е смелост, дързост и възвеличаване, а душевна утеха дадена ни от Бога. Той е създал хора, способни да правят изкуство, за да преодолеят с него преходността си. Това е една голяма утеха, с която ни дарява творчеството. Затова всяко произведение на изкуството струва много повече от този, които го е създал.

– Можем ли толкова много да очакваме от едно човешко същество? – попита смаяно Зина.- Кой може да се постави изцяло и завинаги в служба на делото си.

– Човекът на изкуството няма друг избор, длъжен е да го направи! – наблегна Благовест. – Както Юпитер стои точно на това място и свети по-ярко от Сатурн  или смяташ, че всичко е случайност?

Благовест говореше много разпалено и Зина се отказа да му противоречи. Беше готова да спори с него, но усещаше, някъде дълбоко в себе си, че имаше истина в думите му.