Чували ли сте националния химн на Израел? Навярно ви е позната мелодията, а думите?

Този химн е известен като „Ха Тиква“. Той е стихотворение от 29 думи, но  изразява същността на ценностите на държавата Израел, по-добре от всеки друг текст.

Думата  הַתִּקְוָה – „Ха Тиква“ означава надежда, това е две хилядна стара мечта на евреите след разрушаването на Храма – да се върнат в истинската си родина Израел.

Нека да погледнем ключовата фраза в „Ха Тиква“.

ולפאתי מזרח קדימה
לציון צופיה
עוד לא אבדה תקוותנו

улефаатей мизрах-кадима
аин ле цийон цофия.
Од ло авда тикватену

Която означава: „Докато нашите очи се обърнаха на изток, към Сион, надежда все още не е загубена“.

„Надеждата“ тук е неугасващата вяра, благодарение, на която евреите се върнаха в земята на Израел.

Щайниц имал финансови затруднения и си изкарвал прехраната като играел в кафене „Гамбит“. Веднъж той намерил подходящ партньор, който плащал по фунт за всяка загубена партия.

Щайниц му давал коня си предврително и независимо от това печелел.

Един от приятелите на шампиона го посъветвал:

– Така ще загубиш всичките си клиенти, ако само ги побеждаваш. Понякога е полезно и да загубиш.

На Щайниц този съвет му изглеждал разумен. В една от партиите, умишлено поставил офицера и се признал за победен.

Смесил фигурите и отново започнал да ги нарежда. Но всичко било дотук. Щастливият човек скочил от стола и радостно възкликнал:

– Аз спечелих срещу световния шампион! Мечтата ми се сбъдна!

И с тези думи той изтичал на улицата и повече никога повече не дошъл в кафенето.

Масовото производство на изкуствена кръв може да спаси живота на хора с редки групи. Скоро тази идея може да се превърне в реалност.

Днес лекарите са в състояние да произвеждат червени кръвни клетки в лабораторни условия, но тяхното масово производство все още е само мечта.

Британски учени изглежда са намерили решение, те са разработили техника, която може да произвежда надеждно неограничен брой червени кръвни клетки. Нужно е да се създадат „безсмъртни“ червените кръвни клетки, които могат да се отглеждат в големи количества.

Най-големият проблем е привеждането на технологията за промишлено производство.

Учените са създали няколко литра кръв в лаборатория, но има голяма разлика между това количество и огромния обем, необходими за да се обслужи най-малко една болница.

Въпреки че Национална здравна служба във Великобритания планира да проведе пробни тестове за производство на изкуствена кръв още през тази година, новият метод няма да бъдат използвани в близко бъдеще.

Масовото производство, има вероятност да се фокусира върху хората с рядък вид кръв, които не винаги могат да разчитат на донорство.

Замисляли ли сте се за разликата между служещ на Бога вярващ човек и не служещ, но също вярващ в Христос? Той вярва и не бърза да служи. За него винаги има много време

Дори 1000 години живот да му дадеш, той няма да посвети своя живот на Спасителят.

Оказва се, че всичко зависи от християнския възглед за това, което човек иска да види или което не желае да съзре.

Бог има свой план за нашия живот. Вярващият човек има свой живот, цели неговото изграждане и осъществяване на мечтите си.

Библията казва, че всичко зависи от вижданията на човека.

Тогава, какъв е нашият избор, посвещаваме ли живота си на Господа или не го посвещаваме на Него? Изборът ни дава резултат.

Бяха изминали пет години, откакто Донка за първи път прекрачи прага на университета. Тя завърши с отличен успех специалността си и бе поканена да остане на работа в учебното заведение, което бе завършила.

Надежди, мечти, очаквания, всичко се бе събрало в тази покана. Очертаваше се бъдеще, за което отдавна Донка си мечтаеше.

Тези дни тя имаше проблем с една от задачите, които ѝ бе възложил един от професорите. Трябваше да предаде работата си на другия ден и нямаше никакво време да поправя грешките си.

Донка бе много напрегната и стресирана. Не виждаше изход от създалата се ситуация.

На другия ден тя трябваше да ръководи упражненията на група студенти. След занятието един от младежите я попита:

– Можете ли да ми отговорите на въпроса, колко е пет плюс две?

Въпросът ядоса Донка. Тя бе напълно сигурна че студент от четвърти курс, какъвто бе Дамян, може сам да си отговори на въпроса.

Донка се намръщи и му каза:

– Ти знаеш отговора – седем. Защо ме питаш?

Той се усмихна топло и отговори:

– Не, съвсем не исках да ви засегна или да се подигравам с вас. Според вашата математика пет плюс две е седем, но не и според Божията.

Донка се заслуша в думите на студента внимателно. Тя усещаше, че тук се крие нещо повече от проста математика.

Дамян прибра буйния си перчем и спокойно обясни:

– За Бога пет плюс две е повече от пет хиляди, защото Той може да нахрани пет хиляди души само с два хляба и пет риби.

Този оригинален отговор помогна на Донка да преодолее стреса и да се успокои. Замисли се върху казаното от Дамян и се помоли:

– Господи, моля Те помогни ми.

За нейна изненада професорът разбра затрудненията ѝ и даде на Донка още една седмица отсрочка.

„Да, Бог е с нас, – каза си Донка, – Той винаги е с нас и ни дава надежда и мир. За Бога няма нищо невъзможно“.

Радостни сълзи заляха бузите ѝ. Тя не беше сама, Бог нямаше да я изостави. В кавито и обстоятелства да се намираше, тя можеше да очаква помощ единствено Него.