Архив за етикет: метали

Недооценяване на охлювите

12_snails_2Тези животни заслужават много повече внимание. Те са много бавни, но не и скучни създания. Някои от тях са светещи, други прозрачни, трети притежават много тежки или красиви черупки. Даже съществува охлюв, който може да убие човек.
Охлювът фенерче предлага най-невероятното шоу със светлинни ефекти в природата.
Благодарение на способността си да използва биолуминесценция това създание при безпокойство или заплаха, свети с ярка зелена светлина.12_snails_7
Изследователите смятат, че този трик помага на охлюва да плаши или обърква хищниците.
„Железният“ охлюв е открит през 1999 г. в централната част на Индийския океан на дълбочина 3 километра. Той може да се окаже най-тежко екипирания охлюв в света. Черупката му прилича на броня с плочки, което не е много далече от реалността. Черупката на това създание съдържа метали и сулфиди от хидротермалните източници. Външен слой на черупка е покрит с железен сулфид, създаващ истински метални пластини.

Електронните отпадъци затрупват Кения

77597Според международните природозащитници в депата на Кения ежегодно се изхвърлят над 17 тона електронни отпадъци. Това са около 130 милиона мобилни телефона.
На проблема с електронните отпадъци е била посветена конференция, която се е провела под егидата на Програмата на ООН за околната среда в Найроби. Участниците обсъдили възможностите за рециклиране на електронни отпадъци и за вземане на екологични и икономически мерки, насочени към ефективното управление на тези отпадъци.
Експерти смятат, че високият процент на е-отпадъци в страната се дължи на краткият живот на електрониката, неговата ниска цена и достъпност. Този боклук заплашва здравето на хората, тъй като отпадъците се състоят от пластмаси, химикали, тежки и радиоактивни метали.
Днес експерти се притеснявт за състоянието на несанкционираното бунище „Дандора“, което се намира на 8 км от Найроби. Тук ежедневно се стоварват около 2 тона електронни отпадъци, съдържащи олово и живак, които замърсяват въздуха и всечко наоколо.
Лекари са изследвали 300 ученика, които живеели близо до районите с изхвърлени електронни отпадъци. Около 50% от децата страдали от респираторни заболявания, а при 30% са били наблюдавани промени в кръвта, което говори за отравянето с тежки метали.
В последно време африканският континент се е превърнал в бунище за електронни отпадъци. Само в пет западноафрикански държави – ​​Бенин, Кот д’Ивоар, Гана, Либерия и Нигерия – годишно се изхвърлят 650000 до 1000000 тона е-отпадъци. Вместо да се рециклират старите компютри, мобилните телефони, телевизорите и друга електроника, просто ги изхвърлят.

Там изобщо не стъпвайте

На Земята има толкова много красиви и интересни места, които много хора искат да посетят.
Но има и такива, където е по-добре да не се появяваш там, защото самото ти пребиваване на такова място е опасно за живота ти.
Такова място е Сумгаит в Азербайджан. Това е център на химическата промишленост.
До днес, там живеят повече от 275 хиляди души, заразени с тежки метали, отработени масла и други химикали.
Децата тук се раждат с генетични отклонения, като умствено изоставане и заболяване на костите.

От историята на ютията

Приспособления за гладене на дрехи са били измислени много отдавна. През 4-ти век пр. Хр. в древна Гърция са използвали начин за плисиране на дрехи от платна с помощта на горещ метален прът, приличащ на точилка. За изглаждане на дрехи в древността са използвали нагрети камъни, леко преработени.
Преди появата на ютията тъканите се гладели с желязо сплеснато като тиган, което се нагрявало на горещи въглени или рубел, приспособление от дървена плоскост и прът. Дрехата, която трябвало да се изглади, се намятала на пръта и се търкаляла върху дъската.
Първото споменаване за ютия намираме в книгата за разходите на кралския двор. Записът датира от 10 февруари 1636 г. Упоменава се и ютия струваща 5 монети, принадлежаща към най-простия нагряващ се тип. Тя тежала 10 килограма и била доста монолитна.
През 18 век имало ютии, в които се духало. Те имали капак който се отварял. Вътре се поставяли въглища и се запалвали. За се разгорят въглищата периодически се духало в страничните отвори на ютията.
След това се появили ютии, в корпуса на които се намирала метална тръбичка, която се свързвала с газова бутилка. Отгоре на ютията се намирала помпа.
Имало и спиртни ютии, напомнящи на керосинова лампа. Повърхността на такава ютия се нагрявала със спирт, който се наливал вътре в нея и се запалвал, когато било необходимо. Поради дефицита на спирта, тези ютии не просъществували много. До такива ютии имали достъп много малко хора, за тях това било разкош. Интересното е, че за стойността на една спиртна ютия можело да се купи цяло стадо овце.
Имало и алуминиеви ютии, но те не били създадени за гладене, а за изнасяне на цветни метали в чужбина.
С появата на електричеството и развитието на техниката се появили електрическите ютии. От гледна точка на електротехниката, техния принцип се основавал на отделяне на топлина енергия при преминаване на електрически ток през нагревателен елемент.
Като правило, конструкцията на ютията е замислена така, че нагревателния елемент да се намира близо до основата, а дръжката да се прави от термоизолационен материал, за да се избегнат изгарянията.
В съвременните електрически ютии има малък резервоар с вода, използващ се за образуване на пара, което спомага за по-добра ефективност при гладенето.

Пчеломер

Пчелите могат да дават не само мед, но и да „работят“ като индикатори за замърсяването на околната среда. Това са открили химиците от Московския държавен университет и земеделския институт в Смоленск.
Събирайки нектар и цветен прашец, пчелите поглъщат тежките метали в тях. За 32 дни от живота им, в техния организъм се натрупват интензивно тези токсини.
Изследванията проведени над 45 пчелина показва, че съдържанието на тежки метали в един килограм мъртви пчели, може да варира в различни граници. Например съдържанието на живак в пчелите от центъра на столицата, се оказал 7 пъти повече от този в пчелите на подмосковието. Интересно е, че тези различия не оказват влияние на качеството на меда.
Крилатите труженички преработват нектара в мед, като многократно го пропускат през хитинови филтри.
„Пчелните измервания“ свързани с индустриалните замърсявания, изследователите предлагат да се поставят на  лента.