В магазина се бе образувала малка опашка пред касата. Соня стоеше зад дребна бабичка, чийто ръце трепереха, а погледа ѝ се рееше нанякъде,

Тя силно притискаше към гърдите си малка чанта, много интересна, плетена.

Когато на бабата ѝ дойде реда, жената на касата ѝ се скара:

– Не ти стигат седем лева и по-бързо, виж каква опашка ме чака.

Бабата бе взела хляб, мляко, пакет зърнени храни и парче черен дроб. След като ѝ подвикнаха на касата, тя стоеше като изгубена.

На Соня ѝ стана жал за възрастната жена. Тя направи забележка на жената обслужваща касата:
– Бъдете по- внимателна,та  тя е възрастна жена, – а след това сложи пред касата 10 лева.

Соня хвана бабичката за ръка и я поведе обратно към към залата с продукти в магазина. Напълни една кошница с продукти само за нея. Тя взе само най-необходимото, което смяташе, че е нужно на бабата: месо, яйца и пакети със всякакви зърнени храни…..

Бабата вървеше със Соня мълчаливо, а хората край тях се обръщаха и ги гледаха любопитно.

Когато дойдоха до плодовете Соня попита:

– Какво най-много обичате? – и Соня посочи с ръка плодовете.

Бабата мълчаливо я погледна и премигна изненадано с очи. Соня взе от всичко по малко и си помисли:

„Това навярно ще ѝ стигне за известно време“.

Соня отиде на касата. Хората се отдръпнаха и я пуснаха без ред. На касата Соня разбра, че парите ѝ едва стигат, за да плати продуктите в кошницата за бабата. За това тя остави своята кошница, плати и държейки през цялото време бабата за ръка, най- накрая излезе с нея на улицата.

В този момент Соня забеляза как по бузата на бабата се търкулна една сълза. Тя качи възрастната жена в колата си и я попита:

– Къде трябва да ви оставя?
– Да отидем у дома, – каза възрастната жена, – да изпием по един чай.

Соня посети дома на бабата. Такъв тя не бе виждала до сега. Беше малък, но уютен.

След като кипна чая, бабата сложи на масата пирожки с лук. Соня състрадателно изгледа обстановката и разбра как живеят старците.

Двете побъбриха малко. След това Соня се качи в колата си, но не потегли веднага. Тя постави глава на ръцете си и се разплака.

– Колко е тъжен живота на възрастен човек, за който няма кой да се погрижи, – заплака още по-силно Соня. – Тя не е единствената, която живее сама без подкрепа, съчувствие и разбиране…..Не мога да помогна на всички, но поне нея зарадвах.

Всички сме способни да направим някому малко добро и да стоплим душата му ….

Джон Д. Рокфелер е роден през 1839 г. Той е основал Standard Oil Company и е станал един от най-богатите хора в света. Той често е наричан „баща на нефтения свят“.

На 16 години Рокфелер започнал да работи като счетоводител в Hewitt & Tuttle.

На 20 години той вече е работел със свои бизнес партньор като трейдър. Продавайки сено, месо, зърно и други товари, компанията заработила 450 хиляди долара в края на първата година.

През 1863 г. Рокфелер е открил първият нефтопреработващ завод, който от 1868 г. е станал най-големият.

През 1870 г. магнатът създал известната компания Standard Oil, която веднага започнала да процъфтява.

Когато Рокфелер умира през 1937 г., нейните активи са в размер на 1,5 на сто от общото икономическо производство на Америка. Днес това щеше да бъде около 340 милиарда долара.

Парчета от пиле с не еднаква дебелина и тесни части обикновено се приготвят бързо и изгарят в микровълновата печка.

За да избегнете това неприятно явление, завийте парчетата месо във фолио. То отразява електромагнитните вълни.

След известно време, фолиото може да бъде отстранено.

И не забравяйте, че тесните части се поставят възможно най-далеч от края на съда.

Ходенето в зоологическата градина за много от нас  е свързано с едно от най-запомнящите се детски впечатления.

Разкошни птици, очарователни тревопасни и страшни хищници. Малко са хората, които са наблюдавали животните от безопасно разстояние в естествената им среда.

В чилийския град Ранкагуа работи първият в Латинска Америка зоопарк Safari Lion Zoo, където в клетки седят не животните, а самите посетители на зоопарка.

Идеята за този вид атракция идва от желанието, хората да видят животните в естествената им среда.

На всички желаещи се предоставя възможността да се приближат до лъва на максимално близко разстояние. Района се опознава в автобус със солидна стоманена решетка, която е единствената преграда, която разделя животните от любопитните зрители.

За да се привлече вниманието на дивата котка е необходимо парче месо, което посетителите трябва да носят със себе си. Почуствала съблазнителния аромат, тя не се колебае да скочи върху клетката на автобуса и ходейки по нея с интерес да наблюдава хората.

Забранено е да се хранят животните през решетка, но да се снимат и докосват е разрешено. Това правят само най-безстрашните.

Животните са абсолютно свободни и как ще реагират в дадена ситуация никой не знае. За това, когато хората протягат ръка, за да ги докоснат не трябва да забравят непредсказуемите им действия.

Всяка бруталност отстъпва пред майчината любов.

Във влака седеше момче с много важен и сериозен вид. Той бе облечен във военна униформа. Явно учеше във военно училище. А там има строга дисциплина, чужд град, без мама и баба.

Навярно сте чували мотото: „Душата на Бога, сърцето на дамата, живота на главата на държавата, а честа на никого“.

Момчето се прибираше през почивните дни. Докато пътуваше, чете книга, купи си чай.

Позвъни на свой приятел, вероятно негов съученик:

– Да знаеш какво стана в час по математика?!

– И аз я оплесках вчера. Двамата не сме се славили с добри резултати по математика….

След това момчето позвъни на майка си. То говореше много тихо. А накрая я попита:

– Мамо, какво си приготвила за вечеря?

Момчета изслуша отговора, обърна се към прозореца и с обида в гласа каза:

– Мамо, но нали те помолих … Казах ти да приготвиш месо ….

Мъж се прибира в къщи, наистина.