Социалистическият революционер Юмжагийн Цедембал поискал да спаси Монголия от сифилиса през 1929 – 1930 г и отишъл при Сталин.

– Медицината не помага, не знам какво да правя.

Сталин го попитал:

– В основата на всяко зло стои човекът, нима не си го разбрал до сега?

– Да, ламите, те първи опитват всяка жена, така е в нашата религия. Един заразява всички.

– Измисли някакъв повод и ги събери, а след това ги разстреляй. Има човек има проблем.

– Правилно! Ако си в пустинята и те ухапе отровен паяк, когато вземеш да режещ, изрязваш и живо месо.

Жестокият принцип на Сталин „Няма човек, няма проблем“ май в този случай щеше да свърши работа.

Много от нас си затоплят едно и също ястие по няколко пъти и не мисля за последствията. Въпреки това, не всички продукти са безопасни за консумация след претопляне.

Има някои продукти, които поради своята специална молекулярна структура след претопляне се превръщат в истинска отрова!

За съжаление, само малък брой хора са наясно с този факт.

Съдържанието на нитрати в цвеклото е полезно за тялото ни, но никога не се нагрявайте цвекло два или повече пъти, ако искате да запазите здравето си.

Нишестето съдържащо се в картофите е полезно за здравето, но когато картофите се претоплят няколко пъти, те губят своите хранителни и лечебни свойства и се превръща в отрова, която може да навреди на организма.

Въздействието на високата температура върху яйцата може да бъде смъртоносна. Яденето на яйца след приготвянето им е полезно, но са много вредни, ако се затоплят на следващия ден.

Пилешко месо е вкусно, но трябва да се яде веднага след готвенето му. Претоплянето на пилето на следващия ден, промените структурата на протеините му, което от своя страна води до проблеми с храносмилането.

Пилето съдържа повече протеини от червено месо и се препоръчва да се употребява студено.

Подгряването на гъби може да повлияе неблагоприятно на тялото ви. Съдържащите се в гъбите липиди, фосфатиди и етерични масла при повторна термична обработка се превръщат в истинска отрова за сърцето и червата.
Яжте гъби в свеж вид или веднага след готвене. Но ако искате да ги ядете по-късно, никога не ги претопляйте. Това може да доведе до сериозни проблеми с храносмилателната система и сърцето.

Фобиите са много неприятни и са често срещани. Сред най-разпространените са страх от паяци, височина и клаустрофобия.

Съществуват и други фобии, така наречените хранителни, при които хората изпитват необоснован страх от конкретен вид храна.

Тези фобии объркват живота на засегнатите, а за други могат да бъдат повод и за присмех.

Учените не са съвсем наясно какво предизвиква фобиите и как могат да се лекуват.

Ето някои от най-странните хранителни фобии.

Ацерофобиятя е страх от кисело. Страдащите от подобна фобия упорито отбягват цитрусови плодове и други кисели продукти, които предизвикват слюноотделяне.

Микофобията е страх от гъби. Гъбите растат в гората. След като ги почистим и приготвим, са вкусни и полезни. За микофобите те са мръсни и предизвикват неприятни усещания.

Алиумфобията е страх от чесън. Силния му аромат често отблъсква хората, но при наличие на тази фобия, нещата са на живот и смърт.

Карнофобията е страх от месо. За разлика от вегетарианци, които избягват месото по хуманни или други причини, карнофобите изпитват истински страх от него, за това употребяват само зеленчуци.

Геумофобията е страх от вкуса. Вкусовете, които познаваме са безкрайно много. При наличие на подобна фобия обаче, те се превръщат във враг. Вероятно страдащите от нея никога не използват сол, и каквито и да е подправки.

Магейрокофобията е страх от готвене. Тези хора не са мързеливи или постоянно заангажирани, при тях самата идея за готвене предизвиква панически страх.

То бе малко червеникаво коте, а вече знаеше какво му харесва най-много на света. Разбира се, че е месо!  Не много, но достатъчно, за да утоли глада му.

Но, когато говорим за лакомство, нещата май стоят по съвсем друг начин…

Невероятно е, но това малко създание е готово на всичко, за да си вземе късче от това „неземно лакомство“.

Погледнете го, хванало се е за парчето месо, което стърчи от устата на огромно куче. Това смелост  ли е или неутолимо желание?

Кучето се изненада от тази наглост.

„Това пък какво иска? – мислеше си кучето. –  От къде се взе на главата ми? Виж колко е упорито само!“

Но песът не се ядоса на малкия нахалник, а уверено продължи да дърпа месото.

Котето нямаше друг избор, то се държеше за месото, упражнявайки цялата си тежест върху него.

Кучето мяташе парчето мръвка нагоре, надолу, настрани …. само и само да се отърве от натрапника.

В края на краищата страданията на малкото коте бяха възнаградени и то падна на килима с малко парче от месото. бързо го глътна и погледна отново към кучето. От устата му още стърчеше голяма мръвка.

„Колко малко успях да си откъсна, – помисли си котето, – О, не този път непременно ще успея!“

И малкото рижо кълбо продължи набезите си, но кучето предусещаше движенията му и навреме се отклоняваше в друга посока.

Гонитбата продължи още съвсем малко, докато песът глътна мръвката, а котето гледаше жално изчезващия „деликатес“.

В последно време стана доста модерно „да дружим с децата си“. Дори някои психолози препоръчват такъв начин на поведение, като най-прогресивен.

Много родители възприели идеята за дружбата с децата им, се стараят да я приложат  в живота си.

Но какво се случва в действителност?

Усещайки, че децата „стават неуправляеми“ родителите отиват в другата крайност, налагат твърд авторитаризъм.. Те добиват изгубеното послушание, но губят доверието на децата и отношенията им с тях се разрушават.

Родителите в някои ситуации се държат като приятели, а в други си спомнят, че те са длъжни да бъдат възпитатели. Такива „промени“ водят децата до объркване.

На родителите им е трудно да преценят, в кой момент могат да извършат преход от приятелски взаимоотношения към отношения „родител-дете“.

Не знаейки какво да очакват от родителите си, децата сами прекратяват такова „приятелство“.

Защо става така? Нима тази теория на практика е неизползваема?

Детето се ражда абсолютно безпомощно. То се развива и опознава всичко около него благодарение на родителите си. Децата зависят от възрастните физически, морално и материално.

С възрастта преминават криза след криза. Първо на три години, после на седем и т.н. В тези кризисни състояния децата се стремят да се отделят от родителите си и искат всичко да решават сами.

Проблемът се състои в това, че те имат много малък жизнен опит, който не им позволява да вземат правилното решение.

Децата не могат да коригират грешките си, това трябва да правят родителите им. За това е необходимо да има определени граници. И това е съвсем нормално. Мухите трябва да бъдат отделно от месото.

Стремейки се да съчетаят ролята на възпитател и приятел, родителите не изпълняват напълно нито една от двете.

Не се отчайвате! Вие все още имате време да бъдете приятели с децата си, но само, когато те пораснат.

Ако премине бунтът на подрастващия и децата ви поискат да бъдат приятели с вас, мога да ви поздравя. Добре сте се справили като родители.