Доброто обучение е полезно нещо, но то не разкрива изключителните способности на децата. Напротив, в редица незабележими ученици често се скриват деца с нестандартно мислене, а понякога и истински гении.
Известният руски учен Дмитрий Менделеев се е родил в многодетното семейство на един гимназиален директор. Той бил най-малкият в семейството, седемнадесети подред. Някои от неговите по-възрастни братя и сестри починали още в ранната си детска възраст.
В първите гимназиални години за Менделеев ученето не било важно. В бележника му често се срещала оценка „посредствен“.
Младият Дмитрий бил с жив темперамент и бил против „зубренето“. За това не обичал часовете по латински и Закон Божий.
Според собствените му признания, към класическото училище той изпитвал отвращение за цял живот.
Все пак, това не му попречило добре да завърши училище и да постъпи в Педагогическия институт в Санкт Петербург.
В първия курс на института по всички предмети, освен математиката, Менделеев получил оценка „незадоволителен“. Това можело да се обясни със слабото му здравословно състояние, разстроено от климата в Санкт Петербург. Това била причината често да отсъства от занятия.
Но това не попречило на успехите му в бъдеще.