Както вероятно знаете, в Израел няма достатъчно вода. Но в средата на тази засуха се откроява известното свежо езеро – Галилейското.

През дългото горещо лято прохладната синя вода на това езеро е любимо място за къпане за всички израелци.

На иврит това езеро има друго наименование, чиито звуци лекуват.

Всяко лято изнервящата топлина кара много израелци да се къпят в освежаващата вода на Галилейското езеро.

На иврит името на Галилейско езеро е Ям Кинерет יָם-כִּנֶּרֶת. Това название произхожда думата на иврит за лира – кинор.

Това е музикален инструмент подобен на арфа. Неговите десет струни са опънати в овална рамка

Овалната форма на езерото напомня тази на кинора, а свежия вятър край бреговете наподобява на звуците издавани от този инструмент.

Така се е родило името Кинерет.

Във времената на Библията най-известният свирач на лира в земята Израел е бил цар Дейвид. С очарователните си мелодии той успокоил нервите на враждебния цар Саул.

Блажени са включилите на по-висока скорост интернет, за да свалят, много благословения.

Блажени са имащите акаунт в социалните мрежи, тъй като няма да бъдат пропуснати.

Блажени отишлите в църква офлайн, в противен случай ще бъдат в братска прегръдка.

Блажени изключилите своите телефони по време на богослужението, защото ще чуят Божия глас, а не мелодия от телефона си.

Блажени постещите мъдро, за да не лайкват много пъти.

Блажени лайкващите правдата, защото скоро ще се сприятелят.

И накрая:

Блажени имащите чувството за хумор, защото така ще спасят душите си от осъждение за прочетените“заповеди“ по-горе.)))

Беше празник. Християните празнуваха рождения ден на Църквата.Това е един от най-големите празници за християнския свят.

Илиян обучаваше децата в неделното училище към тяхната църква. Урокът му бе свързан с днешния празник Педесетница.

Той каза на децата:

– Представяте ли си каква е била изненадата на Христовите ученици, когато са видели как много хора, говорещи различни езици, научиха за Исус. Това бе следствие от изливането на Святия Дух в горницата, където се бяха събрали на молитва тези, които до вчера следваха Христос.

– Навалицата, която се бе събрала, се бе смутила, защото ги слушаха да говорят на техния език, – обади се Милан, малко русокосо момче.

– Да, партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи и прозелити, критяни и араби,  ги слушаха да говорят на техните езици за великите Божии дела, – каза Илиян. – Това беше необикновено чудо.

След урока Илиян се върна назад в спомените си. Той бе отишъл на работа в друга страна. Там никого не познаваше. Но когато разпозна в една от постройките близо до квартирата си християнска църква, много се зарадва. Веднага взе решение:

– Още тази неделя ще я посетя.

Когато в края на седмицата посети църквата, Илиян забеляза нещо много интересно. Проповедта, песните и молитвите бяха на език, който почти не разбираше, но все пак се чувстваше у дома. Той схващаше всичко, без да се нуждае от превод.

Святият Дух му даде да почувства мира, любовта и искреността в думите, които чуваше, а също и радостта от песните и молитвите.

Илиян разбираше какво хората правят по интонацията и жестовете. Сещаше се за някои от песните по мелодията.

Човек може да се намира далече от родината си, но това не означава, че трябва да е откаже да посещава тамошните църкви, особено ако не знае езика.

Общото ни служение като християни и водителството на Святия Дух ни помага да разбираме всичко и да бъдем част от Христовото тяло.

Чували ли сте националния химн на Израел? Навярно ви е позната мелодията, а думите?

Този химн е известен като „Ха Тиква“. Той е стихотворение от 29 думи, но  изразява същността на ценностите на държавата Израел, по-добре от всеки друг текст.

Думата  הַתִּקְוָה – „Ха Тиква“ означава надежда, това е две хилядна стара мечта на евреите след разрушаването на Храма – да се върнат в истинската си родина Израел.

Нека да погледнем ключовата фраза в „Ха Тиква“.

ולפאתי מזרח קדימה
לציון צופיה
עוד לא אבדה תקוותנו

улефаатей мизрах-кадима
аин ле цийон цофия.
Од ло авда тикватену

Която означава: „Докато нашите очи се обърнаха на изток, към Сион, надежда все още не е загубена“.

„Надеждата“ тук е неугасващата вяра, благодарение, на която евреите се върнаха в земята на Израел.

Колкото е по-стар човек, толкова повече той не може да чуе звук с честота по-голяма от 16 кХц.

Този принцип използват полицаите в западните страни, за разгонване на тълпи от подрастващи, защото само младежите чуват този високочестотен звук, а възрастните не, с малки изключение.

Но по-късно подрастващите са успели да обърнат този феномен в своя полза. Те поставят на телефона си специална мелодия и така могат по време на урока да получат  SMS-и, без учителите нещо да заподозрат.