Наближаваше девет вечерта. Кръглата луна, огнено червена осветяваше улицата. Двамата седнаха на пейката, отдаван не бяха се виждали, а колко много неща имаха да си кажат.

– Сара харесва един мъж, той не е евреин, но изглежда ще се омъжи за него, – сподели Даниел.

Освен Сара, той имаше още две сестри и за всяка от тях се притесняваше. Грижата за тях беше паднала на раменете му. Твърде малки бяха, когато убиха родителите им. Тогава Даниял сграбчи двете по-малки сестри, а третата я повлече  след себе си. Нямаше време. Откриеха ли ги, щяха да последват участа на родителите си.

Хана вдигна очи към Даниел и го попита:

– И ти си съгласен тя да се омъжи за него?

– Когато прекосих толкова много страни, за да уча, видях и научих много неща, – каза Даниел. – Промених си и мнението за нашият народ. Мисля, че сега ние сме маята на християнския свят. Нашата задача е сега да ходим сред християните и да им разкриваме нашите знания и да допълваме техните умения.

– Искаме собствена страна, – каза тихо Хана, – в която да управляваме с доброта и разбиране. Никой от нас не знае толкова добре, какво означава да се управлява с жестокост.

– Родени сме не да се крием и срамуваме. – каза възторжено Даниел. – Трябва да бъдем такива, каквито сме и да се гордеем, че сме избрани за водачи. Ако сестра ми се омъжи за християнин, тя ще занесе в семейството своите знания и мъдрост, а това ще ги направи още по-добри християни, дори и да не узнаят, че тя е еврейка.

– А ние как ще живеем? – усмихна се Хана.

– Ще живеем един добър живот, – очите на Даниел светеха. – Няма да приема християнските догми, които забраняват и ограничават достъпа ми до човешкото познание, което е полезно за всички. Еврейските правила няма да ме спъват за начина, който съм си избрал да живея. Ще чета, ще задавам въпроси, няма да приема задръжки за постъпки, които ми изглеждат смислени.

– Ами аз? – трепна Хана. – До къде ще ни заведе тази твоя независимост?

– На теб ще гледам като партньор в това начинание. Ти ще намериш нещата, с които искаш да се занимаваш и се надявам, че ще постигнем съгласие. Ще намерим един нов начин на живот и то такъв, че да оказваме почит на нашите родители, но и да ни даде възможност да бъдем самите себе си.

– Не мислиш ли, – тръсна глава Хана, – че това е прекалено смело, особено за такива като нашите семейства.

Даниел нищо не каза, само се усмихна и я прегърна. Той вярваше, че нещата ще се наредят, нали тя беше до него….

„Да се нахранят 200 хиляди души само с един хляб“ – тази библейска история са реализирали мексиканските сладкари.
На централният площад в мексиканския град Сокало се появило огромно произведение на „сладкарското изкуство“. Дължината му била 1440 метра и тежало 9,3 тона.
Невероятният хляб е представен на общността като част от католическите празници. При приготвянето на това невероятно сладкарско произведение, украсено с захаросани цветове в зелено, бяло и червено, отговарящи на знамето на Мексико, са взели участие над 2 хиляди сладкари. Те са изразходвали 5 тона брашно, повече от 2 тона захар и маргарин, 900 кг мая, както и редица други традиционни съставки.
Мероприятието по представянето пред публика на големия хляб, начело с кмета на града Мигель Анхель Мансера, привлякло вниманието на десетки хиляди туристи и местни жители.
След представянето са раздадени, безплатно 200 хиляди парчета от огромния хляб на присъстващите.
Мексиканските сладкари вече няколко години приготвят хляб с огромни размери. Неговото традиционно представяне в град Сокало става на 6 януари, когато католиците отбелязват Богоявление.

Немски учени са забелязали, че солеността на хляба зависи от това дали е порест и каква е коричката му. Хляб с по-големи пори изглежда солен дори ако съдържа по-малко сол.
Необичайният ефект се дължи на скоростта на съдържащия се натрий в разтвора на водата. В хляб с повече пори, движението става много бързо и за това той е по-солен.
Това е установено благодарение на експеримент, при който доброволци сдъвквали хляба, а концентрацията на натрий в устната кухина се определял с помощта на специална сонда.
Показанията на приборите потвърдили, а и самите доброволци казали, че хляб с повече пори е по-солен, въпреки че съдържал по-малко сол.
Учените също така установили, че субективното усещане за соленост засяга не само размера на извлечени натрий, но също така плътността и кората на хляба. Хляб с различна порьозност се получава чрез промяна на продължителността на втасването на маята. С течение на времето отделеното количеството въглероден диоксид се увеличава и средният размер на порите расте.
За възприемане на солеността отговарят протеините, образуващи натриеви йонни канали. Те са разположени на клетъчните мембрани върху вкусовите рецептори на езика. За разлика от подобни рецептори отговарящи за формирането на кисел вкус, пропускащи през мембраната не натрий, а водород, конкретни гени на рецепторите за солен вкус при човека не са намерени.
Прекомерното приемане на сол е свързано с много заболявания. Ефективен „солозаместител“ за сега не съществува.

Това не е била просто напитка за нашите предци, а еликсир за добро здраве.
Тя понижава кръвното налягане, помага за понижаване на холестерола, засилва имунната система, премахва камъните в бъбреците, помага за очистване на черния дроб, увеличава хемоглобина. Освен това организма се насища от нея с микроелементи като цинк, мед, желязо и йод.
Приготвянето й не е трудно.
Вземете половин килограм  прясно цвекло. Настържете го на ренде и го поставете в трилитров съд. След това прибавете две супени лъжици брашно и една чаша захар. Залейте сместа със студена преварена вода, до 2/3 от съда, и го оставете така да преседи една седмица. Разбъркваме го от време на време.
За да се ускори процеса на ферментация  може да се добави 0,5 чаена лъжичка мая, късче черен хляб и се залива не със  студена , а топла вода. Тогава сока ще стане за няколко дена.
За да има приятен аромат прибавете стръкче мента.