Представете си, че можете да контролирате един изтребител с помощта на разума си. Вие не трябва да държите щурвала с ръце и с краката да натискате педалите, просто мислите и самолетът изпълнява  маневри според вашата мисъл. За много от нас това все още е само фантастика, но не и за Ян Шоерман.
Преди много години Шоерман била парализирана в резултат от рядко заболяване, но благодарение на невронните имплантанти и програмата на DARPA, сега тя е в състояние да контролира бионичните си крайници само с помощта на мисълта си. Благодарение на имплантите, тя е успяла да стане пилот на F-35 – военен симулатор.
Това е голямо събитие в развитието на технологиите на невроните имплантанти, но също така е и сериозно събитие в бъдещата технология на дистанционно управление. Лесно е да си представим, че бъдещите оператори на безпилотни самолети могат да изпълняват своите мисии от безопасен бункер, управлявайки машините си само със силата на мисълта си.

Лекият и безгрижен живот възприема всички блага като даденост. Това е особено вярно по отношение на основните нужди като храна, вода и медицинска помощ.
В западния свят, всичко е достъпно за повечето хора със средни доходи. Много хора живеещи в развитите страни и не мислят за последиците от своето безразсъдство. Изхвърлят много храна и изразходват много вода, дори там, където могат да използват нещо друго. Например, те почистват алеята си от листа, като пръскат с маркуч по нея, а за това биха могли да използват гребло.
По-високият стандарт предизвиква търсенето на по-добра храна, напитки и други удобства, които ще доведат до изчерпването на някои ресурси.
Шоколадът е едно от най-любимите лакомства на човека. Той може да се намери във всеки магазини, отворен от 7 до 23 часа.
Въпреки факта, че шоколадът може да бъде закупен навсякъде, какаовите зърна много трудно се отглеждат. За да се получи една реколта от такива зърна са необходими 5 години.
Хората работят при невероятно горещ климат. Работата е толкова деликатна, че не може да се повери на машини.
Още по-тъжно е, че повечето от какаовите зърна се отглежда в Африка, където се използва робски труд. Хората там са толкова бедни, че са готови да работят за по няколко цента на ден. Производството им не може да бъде прехвърлено в друга част на света, тъй като какао расте само на екватора.
В резултат на това, истинският шоколад, който съдържа какаово масло, скоро ще стане недостижимо скъп.

То беше малко и игриво горско поточе. Заливаше заоблилите се камъни, а тревите и цветята накланяха глава, за да се освежат и да му се порадват. Бълбукаше незабележимо в гората и само птичата песен му пригласяше. Неговото начало бе закътано в горската шума, под сенките на старите буки.

От там мина турист и забеляза нежната като сълза, бистра вода в изворчето. Поразчисти около него, обиколи го с камъчета, които намери наоколо, а когато слезе в село разказа на хората за него.

Любопитните поеха веднага към гората и бързо го намериха. А то с веселото си ромолене радостно ги посрещна. Който опитваше водата му цъкаше с език и оставаше удивен от вкуса ѝ.

Веднъж малко момиченце се бе търкулнало в изворчето. То се бе подхлъзнало от острия камък, който се вижда още от началото на гората. Краката, ръцете и лицето на детето бяха издрани от храстите и шубраците по нанадолнището, но когато наранените места се навлажниха в изворчето, болката изчезна. А на другия ден и белег не остана от тях.мъже, трактор, камион, работници, Така из селото се разчу, че водата на изворчето е целебна. Заточиха се хора от къде ли не, само и само да опитат лековитата вода. Дали защото бяха искали да оздравеят или бяха повярвали в целебните свойства на водата, но всеки докоснал се до нея, ако не окончателно изцерение получаваше облекчение на състоянието си.

Трима предприемчиви мъже в селото решиха да отведат водите до селото и да направят лечебница. Речено сторено. Загърмяха трактори и камиони по нанагонището. Работници тичаха нагоре, размахваха ръце и обяснява нещо един на друг, но човек като ги гледаше от далече имаше чувството, че изобщо не се вслушват в това, което им казват другите.

Дядо Сотир клатеше недоволно глава и казваше:

– Не е на добро това. Ще съсипят изворчето ни. Хукнали след печалбата, а не осъзнават, че с тези машини разрушават гората и всичко в нея. Ще затрият изворчето, няма да го видим вече.

Големи циментови тръби, бяха сложени в дълбоко прокопани канали. Новата лечебница се белееше насред площада. Оставаше съвсем малко още да се направи. Да пуснат водите на изворчето към селото.

Група от яки мъже със запретнати ръкави и придружаващите ги официално облечени в костюми хора от градаската управа наобиколиха изворчето. Дълго време спореха и се съвещаваха нещо.

После дойде една машина, кофата и захапа с зъбите си дъното на изворчето. То усети болка, светлината край него помръкна и го обгърна тъмнина.

Накой от работниците извика:

– Вижте, водата изчезна! Погледнете, земята, която загребва багера, дори не е кална.

Всички се стъписаха. Огледаха  наоколо и се смаяха, сякаш там никога не е имало вода. После махнаха с ръка и всеки пое нанякъде.

Тръбите, траповете и лечебницата останаха като надгробен камък на изчезналото изворче. Птиците замлъкнаха в гората, а усмивката изчезна от лицата на хората. Някаква вялост и нежелание за живот се настани в селото.

Най-старата жена на селото започна да нарежда с висок глас:

– Парите и жаждата за богатство съсипа  всичко. С мръсните си сметки и интриги съсипаха малкото ни изворче. Няма ли съд да такива търгаши?!

Хората навеждаха примирено глава, мъката стягаше като с обръч сърцата им. Болката по загубеното изворче растеше и не им даваше мира.

В процеса на създаване е принципно нова ракета, предназначена да доставя астронавти на астероиди и дори полет на Марс. Постигнат е значителен напредък.
Това е така наречената система за изстрелване в Космоса – Space Launch System. Ново поколение ракети, които, според идеята на инженерите, ще доставят астронавти и товари в космоса. Това може да бъде една експедиция до астероиди или да послужи като транспорт за първата мисия на Марс.
„Това е една много амбициозна програма,“ – обявил е на пресконференция заместник-директор на НАСА Робърт Лайтфут. Той е съобщил, че е бил успешено проведен анализа на техническите и програмни аспекти на проекта.
„Това е важен крайъгълен камък за всяка програма или проект на НАСА,“ – обяснил е той.
Лайтфут е подчертал, че се планира създаването на моделна гама ракети, а не ракети за конкретна мисия.
От своя страна, помощник ръководителят на NASA Уилям Герстенмайер, пряко отговорен за научни изследвания и операции, е напомнил, че работата по проекта продължава вече три години. Сега инженерите пристъпват директно към изграждането на ракетата. Тестът на двигателя на самата ракета, както и стъпките, които ще я отведат отвъд земната атмосфера, ще започнат през есента, около октомври-ноември.
Предполага се, че ще бъдат създадени два нови вида ракети – малки по 77 тона и големи 143 тона. Прогнозираната стойност, за създаване на малка ракета е повече от 7.000 милиарда долара.
В този случай, точната дата на пускането на новата ракета от НАСА не се знае. Представители на ръководството отбелязват, че работата ще бъде трудна и в крайна сметка машините трябва да бъде наистина надеждни, така че за сега няма да определят срокове.

Един от висшите служители на американската армия обяви, че се обмисля намаляване на размера на една четвърт резервни войници с роботи и дистанционно контролирани машини. Това означава намаляване на персонала на американската армия от 540 000 до 490 000 до края на следващата година. Някои източници съобщават, че този брой може да падне до 450 000 до края на десетилетието.
Според генерал Робърт Кона, армията трябва да последва примера на Военноморските сили в използването на технологии за съкращаване на жива човешка сила, “ на която  се полага по-голямата част от разходите във война, за издръжка.“
Вярно е, че армията не планира незабавно да замени хората с автономни роботи имащи смъртоносни оръжия. Вместо това, се обмисля да се използват роботизирани транспортни машини, които биха могли да действат в конвоите за доставка, заедно с хора – водачи.
Някои от тези машини вече са били тествани в Афганистан, включително „Squad Mission Support System“ – шест колесен робот бъги способен да носи екипировката и багажа на войниците.
В същото време Америка е водила агресивна безпилотна кампания против бунтовниците и терористите на  Ал – Кайда в граничните райони на Пакистан. Според изявленията, направени от активисти в тази кампания са били убити стотици цивилни. Великобритания вече има в редиците си стотици безпилотници, от малък до голям хеликоптер, разузнавателен самолет Reaper, оборудвани със смъртоносните ракети „Hellfire“.
Разцвета на новите технологии е породил страх от бъдещите войни, в които могат да участват безброй роботизирани машини за убиване. През 2012 г., Human Rights Watch призова да се забрани създаването на военни роботи “ преди да е станало твърде късно“.