Представете си, че сте в работилницата, където се прави анализ на материала, в един стоманолеярен завод. Около вас има малки преградки и отделения. Стоманата се изпитва до краен предел и се отбелязва с цифри, които обозначават степента ѝ на закаленост.

Няколко парчета се подлагат на усукване до толкова, че се счупват. Върху тях се отбелязва силата на усукване. Други се разтеглят до край и на тях се бележи възможностите им за разстягане. Други се подлагат на натиск до раздробяване и те се бележат.

В завода знаят степента на напрежение на всяко парче стомана. Така могат да определят кои от тях стават за  построяване на кораб, здание или мост. Работниците са добре осведомени за това благодарение на залата за анализите, която на практика доказва качеството на материала.

Така се случва и с Божиите деца. Бог не иска да бъдем вази за украшение от стъкло и порцелан. Той иска да бъдем като тези яки стоманени пръти, способни да издържаме на най-висока степен на усукване или натиск, без да се предаваме.

Бог не иска да сме като оранжерийни растения, а да бъдем подобни на дъбовете, устояли на бурите; не и подобни на пясъчни дюни носени от вятъра, а по-скоро гранитни скали, съпротивляващи се на ураганите.

За да ни направи такива, Той трябва да ни тества в изпитания. Много от нас са преживели и знаят от собствен опит, че страданието всъщност е Божият лабораторен тест.

Лесно е да говорим за вярата и да развиваме теории за живот чрез вяра, но Бог често ни хвърля в пещта, за да изпита качеството на нашето злато, отделяйки го от примесите и шлаката.

Блажени сме, когато ураганите на неспокойното житейско море ни правят ценни за Господ Исус Христос. По-добре в бурята с Христос, отколкото в спокойна вода без Него.

Тим Хексстра от детството си обичал всякакъв вид творчество, така че не е изненада, че винаги е искал да създаде нещо красиво и да го сподели с други хора.

Особено много художникът обича да създава временни и краткотрайни творби, защото по този начин показва, че всичко в живота е преходно.

Още като дете Тим обичал да рисува на пясъка, използвайки прости подръчни материали.

Сега художникът рисува с гребло, именно по такъв начин неговите произведения стават мащабни.

Естествено е, че Тим е искал да погледне рисунките си отгоре, за това е прикрепил камера GoPro на хвърчило, а сега пуска над своите творение дрон.

Художникът се вдъхновява от татуировки, стрит-арт и геометрични мотиви. За създаване на една рисунка отиват по 4 часа.

Тим не се разстройва, когато приливите отмиват творенията му. Той се радва, че за кратко време е съумял да направи нещо интересно.

Американски изследователи са публикували данни за своя експеримент.

Същността му е следната: от инфектирани чернодробни клетки с хепатит В извлекли ген и го вмъкнали в картофена ДНК верига. Освен това грудките на растението станали храна за експерименталните мишки.

При изследване на кръвта на последните, в нея били открити антитела срещу хепатит B. Това показва, че мишките са развили имунитет към това заболяване.

Експериментът е признат за успешен, но все още не е приключил. В бъдеще се планира да се установи връзката между количеството имплантиран протеин и силата на имунния отговор.

Навярно имунитетът ще бъде по-мощен и дълготраен при увеличаване на количествата вирусен материал.

Получените данни дават възможност да се създаде хранителна картофена ваксина против такова заболяване, като хепатит В с вирусна природа.

Това ще бъде важна стъпка в борбата срещу болестта, която в някои части на света се е превърнала в епидемия.

Каква ли орис ни е стигнала? Какво вандалско мляко сме сукали, че щом видим хубаво цвете, веднага го откъсваме. Изпречи ли ни се право дърво, отсичаме го.

Натъкнем ли се на древен градеж, веднага си казваме:

– Ау, колко много материал има тук. Добре ще ѝ дойде на вилата.

Обикаляме старината и гледаме от къде най лесно можем да я съборим, за да приберем „древния“ материал, който ще прередим в нещо „съвременно“, с което ще се похвалим пред приятели, …… но ще осакатим миналото.

Какво е направено от захар, превозва четири човека и се движи със скорост 80 км/ч?

Биоразложимата кола, ще стане нов етап на екологичния мониторинг.

Пътническата електрична кола е създадена от студенти в Холандия. Тя е направена от смоли, извлечени от захарно цвекло и е покрита с листа от лен.

Само воланът и окачването не са от биологични суровини.

Структурата на автомобила, който са нарекли „Лина“, има същата специфична якост като стъклопласт и тежи 310 кг.

Прототипът не е преминал техническите тестовете, тъй като материала „не се огъва като метал, а се чупи“.

Изискванията да се съкратят замърсяванията на въздуха и усилията да се спрат климатичните изменения са подтикнали автокомпаниите към разработки на алтернативен дизайн.