Петър бе въодушевен:
– Мамо, прочетох за майстор на маскировката, който живее във водите на Индонезия и в Големия бариерен риф.
– Интересно, – майката откъсна поглед от телевизионния екран и погледна сина си.
Спечелил малко внимание Петър продължи да разказва за своето откритие:
– Това е така нареченият Мимическият октопод. Той може да промени пигмента на кожата си, за да се слее със заобикалящата го среда.
– Интелигентно създание, – отбеляза майката.
– Освен това, – продължи смело Петър, – променя своята форма, модел на движение и поведение, когато е заплашено.
– Охо! – заинтригувано възкликна майката.
– Може да имитира такива същества като отровната риба лъв и дори смъртоносни морски змии, – завърши наученото Петър.
Майката въздъхна и спомняйки си днешното не много добро поведение на сина си добави:
– За разлика от мимическия октопод, вярващите в Исус трябва да се открояват в света, който ни заобикаля. Можем да се почувстваме застрашени от тези, които не са съгласни с нас и да се изкушим да се слеем, за да не бъдем разпознати като последователи на Христос, но ние сме призвани да Го представяме във всеки аспект от нашия живот.
– Да, но Гошо ме притисна и аз трябваше да се съобразявам с „модела на този свят“, – Петър започна да се оправдава.
– Но можеш да покажеш на кого служиш, като приведеш живота си в съответствие с това, в което вярваш като Божие дете.
– Ох, …. – изпухтя Петър.
– Когато се подчиняваме на Писанията и отразяваме Неговия любящ характер, – продължи назидателно майката, – животът ни може да покаже, че наградите от послушанието винаги са по-големи от всяка загуба.