Заведението отдавна бе се опразнило. Наско стоеше пред десетина празни чаши на масата. Той не успяваше да държи главата си изправена и клюмаше от време на време.
Дрехите му бяха излинели, обилно наквасени с кал и всякакъв боклук. Изглежда този неудачник бе решил да удави проблемите си в доста голямо количество алкохол.
Наско разговаряше с леко попийналия си събеседник на масата.
– Представяш ли си, точно преди една година аз зарязах неугледната си съпруга, – едва се обръщаше езика му.
– Така и се пада, – поддържаше го разпалено с войнствен глас препилия срещу него.
– И знаеш ли защо я зарязах? – появи се загадъчна усмивка върху лицето на Наско. – Запознах се с младо, много секси момиче. Тя ми доставяше такова голямо удоволствие, каквото жена ми не си е и представяла.
– А твоята? – вече полузаспал попита събеседникът му.
– Тя напълно бе загрубяла. Цялата бе покрита със целулит. Стомахът ѝ бе увиснал.
– Вероятно е забравила всякаква козметика, – с ирония подчерта другият.
– Да, не се грижеше вече за косата си. От нея се разнасяше мирис на пот.
– Нормално за много заета жена, – измърмори под носа си събеседникът му.
Наско сякаш не бе чул забележката му и продължи:
– Беше престанала да върши някои от нещата, които прави преди. Вече не оцветяваше ноктите си, не бръснеше краката си, не носеше сутиен и скоро гърдите ѝ провиснаха …… Всичко това ме отблъскваше от нея.
– Естествено …., – съгласи се бързо другият.
– Тя не беше вече жената, в която се бях влюбих ……. и се махнах от нея.
Наско дълго мълча притворил очи.
– Днес я срещнах и не можах да я позная, – в гласа на Наско се долавяше болка. – Беше се разхубавила. Фигурата ѝ бе стегната…. Беше толкова красива.
– Айде бе…., – удари с ръка по масата събеседникът му.
– И аз си казах, че това не може да бъде, – сбърчи нос Наско. – Не можах да повярвам на очите си. Тя съвсем не приличаше на майката на моите три деца.
– Е, как е станало това? – заинтересува се другарят му по чашка.
– И аз се замислих над същото, – с нежелание си призна Наско. – Навярно докато е била с мен тя е нямала време за фитнеси или поне малко да се погрижи за себе си.
– Глупак си бил, – смъмри го другият, – цялото ѝ време е отивало да се грижи за теб и децата ти. Сега поне е щастлива.
– Но тя винаги е искала да има голямо и здраво семейство. Доставяше ѝ удоволствие да се грижи за някого …. Навярно животът ѝ е бил красив, но аз не можах да го оценя, – въздъхна тежко Наско.
– Сега разбираш каква е истинската красота на една жена.
– Загубих човека, който бе най-голямото щастие за мен, – тъжно каза Наско. – Замених вътрешната красота с външна …… Ако тя бе срещнала в мен човек, който не я третира за прислужница, като всяка друга жена би намерила време да се погрижи и за себе си….. Сега е твърде късно.
Не повтаряйте тази грешка! По-добре побързайте да направите за любимия си човек нещо приятно.
