Беше тих и топъл следобед. Лятото беше в разгара си. Гошо и Румен седяха на сянка и разговаряха.
– Искаш ли да отидем за риба? – попита Гошо. – Сега край реката е прохладно.
– Аз не мога да ловя риба, – вдигна смутено рамене Румен.
– Хайде, ще те науча, – предложи Гошо.
– Добре, мога да опитам, – нерешително отговори Румен.
Гошо помогна на приятеля си да си набави всичко необходимо и му обясни какво трябва да прави.
Той специално наблегна:
– Трябва да си спокоен и търпелив, особено в момента, когато рибата захапе кукичката и започне да се дърпа.
Отидоха на мястото, което Гошо много обичаше. Там бе прекарал много часове, но се бе връщал в къщи с пълен сак с риба.
След много усилия Румен хвана „нещо голямо“. Той започна да дърпа въдицата толкова силно, че скъса въжето.
– Разбираш ли сега, защо казват, че риболовът и благовестието са еднакви“ – Попита Гошо.
Румен повдигна рамене.
– Всеки ден, понякога съвсем неочаквано ни се предоставя възможност да споделим Благата вест, – започна да размишлява на глас Гошо. – Това начинание ще бъде успешно ако има знание, търпение и най-важното желание.
– Да, но не всички хора откликват на този призив, – уточни Румен.
– Но има хора, които чрез него стигат до Бога.
А останалите?
– За тях изпраща други хора.
– Не всеки от нас има знания, търпение и смелост, – възрази Румен.
– Но можем да даваме всичко от себе си за благовестието, – възкликна Гошо. – Така Бог изпълнява Своето съвършено дело.
– Май трябва да съм много благодарен на тези, които не са се отказали да се молят за мен, – Румен наведе глава, – докато бъда „уловен“ за Божиите спасителни истини.
Гошо наведе глава и събра дланите пред себе си:
– Господи, показвай ни как смело и търпеливо да споделяме своята история на повярването и как да не угасва вярата в нас, че ти ще доведеш докрай делото си.
– Ще последвам призива на Исус и ще стана „ловец на човеци“, – засмя се радостно Румен……