В чужда страна рядко посрещат емигрантите радушно. Местните ги търпят неохотно с прикрита ненавист.
Емигрантите са чужденци, те често стават жертва на дискриминация, агресия и нетърпимост.
Подобно на тях и последователите на Христос се сблъскват с презрението на околните, отхвърлянето дори и на по-близки приятели, дори някои от тях са преследвани.
Това е защото имат други виждания и цености за живота. Не са съгласни с лъжата и лицемерието в този свят. Обичат истински и помагат на другите.
Да си истински християнин е трудно да бъдеш на тази земя, но всеки последовател на Христос знае, че е част от Божието царство и един ден ще се прибере у дома.

В един вестник Катя прочете, че госпожа Дранган е изчезнала от един апартамент, като е използвала ориенталски трик. С други думи казано, станала е невидима за присъстващите там.

Когато Катя отново срещна Симеон му разказа за прочетеното и кресна, сякаш той беше виновен за лошото ѝ настроение:

– Не мога изобщо да разбера тези „фокуси“. Как мога да разбера кое от тях е лъжа и кое не е?

Симеон беше свикнал с крясъците и внезапната промяна на настроението ѝ. Погледна я спокойно и започна наставнически да ѝ обяснява:

– Можеш сама да проучиш тази тема. Запомни, че повечето такива случаи имат нормално обяснение. По-добре  разгледай примери, които не влизат в тази категория. Не се оставяй да те излъжат, дръж се за здравия си скептицизъм.

На нея много ѝ хареса тази негова демонстрация на здравомислие.

Погледна го и каза предпазливо:

– Спомняш ли си, веднъж ми каза, че да имаш способности на медиум не е същото като да бъдеш свят човек?

– Дали госпожа Дранган чука на небесната порта, това ли имаш в предвид? – каза сухо Симеон.

Катя не смееше да повдигне очи, да го погледне. Страхуваше се, че ще той разбере колко е объркана и глупава, а тя не обичаше другите да знаят, че тя е слаба. Винаги беше усмихната и демонстрираше сила на волята и духа си.

Симеон разбра терзанията ѝ, усмихна се и каза:

– Дарбата да бъдеш медиум е често пречка за да бъде свят човек, тъй като тя подсилва надменността и арогантността. А за да се изправиш с лице към предизвикателствата в живота, е нужно да се видиш такъв, какъвто си, със всичките си кусури и недостатъци. Ако си в състояние да направиш това, тогава имаш добрата възможност да разпознаеш живота, който Бог е предопределил да водиш.

Един ден ще дадем отчет за живота си пред Бога. Когато имаме това предвид и  такова дългосрочно мислене, то ние ще внимаваме в това, което казваме това, което правим и когато се опитваме да впечатлим някого. За тези хора, които угодничат, за да бъдат харесвани има противоотрова.
Осъзнавайки, че трябва да даваме сметка за всяка дума, която казваме, постоянно ще се запитваМе: „Бог одобрява ли това, което току-що казах, или не, или търся одобрение от човек, на когото говоря в момента“.
Знам, че когато кажа, че съм христянка ми задават възможно най-трудните въпроси, за да ме поставят в неловко положение. И в действителност, някои хора умишлено се опитват да ме накарат да се откаже от това, което казва Библията.
Когато моята човешка природа иска да бъде харесвана, тогава правя компромис, отклонявам се, шегувам се, и не казвам истината.
Чувал съм някои хора да казват: „Аз просто оставям това на Бога“ или „Всеки трябва да се осланя на собствения си ум“. За това има само една дума – измъкване! Такива „коректни“ хора, които искат да бъдат харесвани, не стоят зад истината.
В тези моменти, когато ми се е искало да кажа нещо, което е било коректно и няма да обиди никой, но е било лъжа, си напомням какво ме очаква, когато трябва да отговарям за това.
И в този момент, когато съм под натиск, си припомням какво Исус Христос е направил за мен на кръста. Той не се отрече от Мене, а умря за греховете ми. Аз му дължа живота си. Той ме е създал. Той ме е спасил и ми е простил. Няма да се отрека от Него.
Спомням си, че един ден и аз ще давам отчет пред Бога. И в този момент Бог ще каже: „Какво каза в разговор с еди кой си по време на работа? Какво каза на приятеля си в училище?“ Почтеността е по-важна от популярността.
И накрая, казвам истината и всичко ненужно отпада.
„Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели“.

Шейх Адмад Адван, който се е представил за мюсюлмански учен, живеещ в Йордания, е написал на своята лична страница в Фейсбук, че няма такова  понятие като „Палестина“ в Корана. Аллах е предназначил Святата земя за децата на Израел до Съдния ден (Коран, Сура 5 – „Трапеза“, стих 21) и „Ние направихме децата на Израел наследници на земята“ (оран, Сура 26 „Поети“, стих 59).
„Аз говоря на тези, които нарушават Книгата на своя Господ – Корана: откъде взехте названието „Палестина“, лъжци проклети, когато Аллах я нарече „Свята земя“ и я завеща на децата на Израил до Съдния ден. Не съществува в Корана такова понятие, като „Палестина“. Вашите претенции за земята на Израел са лъжа и представляват обида към Корана, евреите и тяхната земя. За това нищо няма да получите и Аллах ще ви изтощи и унизи, защото Аллах е Този, Който ги защитава (евреите)“.
Шейха добавя:
„Палестинците са убийци на деца, възрастни хора и жени. Първо те нападат евреите, а след това използват децата, старците и жените като човешки щит и се крият зад тях без жал към децата си, сякаш не са техни. И това правят с цел да покажат на общественото мнение, че евреите изкат да убият децата им. Това видях със собствените си очи през 70-те, когато те атакуваха йорданската армия, която ги защитаваше и укриваше. Вместо да кажат благодаря на армията, те поставиха децата си пред нея, за да накарат света да повярва, че убиваме децата им. Такива са привичките и обичаите им, тяхната злоба, камените сърца спрямо децата им, лъжите им спрямо общественото мнение, за да получат неговата подкрепа“.
Следва да отбележим, че посоченият по-горе шейха е посетил Израел и се е срещнал с еврейски религиозни учени. Сайта „Израел на арабски език“ е провел с него интервю, където той е казал, че причината за неговата отвореност към еврейския народ „произхожда от моето признание на неговия суверенитет в моята земя и моята вяра в Корана, който разказва и подчертава това на много места, думите на Аллах „О, народ (т.е. децата на Израел), влез в Святата земя, която Аллах е определил за теб“ (Коран, Сура 5 „Трапеза“, стих 21) и думите му: „Ние направихме децата на Израел наследници на земята“ (Коран, Сура 26 – „Поети“ стих 59) и много други стихове.
Адван добавя: „Евреите са мирни хора, които обичат света, които не са враждебно настроени къ него и не са агресори, но ако ги нападнат, те ще се защитават, причинявайки колкото се може по-малко загуби на атакуващите. Това е голяма чест за тях, че Аллах ги е избрал в света, т.е. от народите до Съдния ден. Аз съм разяснил причините за избора на Аллах в моите книги и брошури. Когато Аллах ги е избирал, не е направил това от вежливост и Той не е бил несправедлив към другите народи, а просто, защото те го залужават“.

Това е най-разпространената лъжа в света:
„При мен всичко е нормално“.
Кого заблуждаваме себе си или околните? Желанието да бъдем добре не винаги се покрива с това, което е в действителсностт.
„Всичко е добре“, както се казва в една френска песен.
Маркиза, която пътувала, звъни в имението си, за да разбере как вървят нещата там. Казват ѝ, че няма никакви проблеми, сама някаква „дреболия“ – умрял е кон.
Но защо е умрял този кон?
Станал е пожар в конюшната, а заедно с нея е изгоряло и имението. Главната причина за това било самоубийството на мъжа на маркизата, който направил това след като разбрал за своето разорение. След изтрела, маркизът бутнал с тялото си свещите, от което възникнал пожар и изгоряло имението.
Каква „дреболия“ само?!
„Всичко е добре“ се използва неудачно за да се скрие реалното състояние на нещата. Но това съвсем не помага на потърпевшите.