В сенчестите градини и по улиците на града растяха ябълки, круши и кайсии, а по зидовете се виеше едро грозде. Коритата на чешмите бяха пълни с прозрачна студена вода и горещината не беше толкова неприятна.

Наоколо се бяха насъбрали много хора. Човек можеше да оглушее от виковете на продавачите на вода и сладки.

В старата част на града беше тихо. Наоколо стърчаха развалини от къщи, срутени дувари, а по средата се издигаше постройка със малък купол и меден кръст на върха. До нея растеше овощна градина. Из градината сновяха хора с бели и зелени чалми.

Срещу храма на гяурите бе издигната бесилка. Под нея стоеше старец с голяма бяла брада и сини, като небето очи. Беше облечен с дълга ленена риза, а ръцете му бяха вързани отзад на гърба.

Главният молла се качи на ешафода, помоли се и се обърна към там стоящият владетел:

– О, защитнико на вярващите и покровител на исляма, позволи ни да изпълним височайшата ви заповед!

Владетелят кимна с глава:

– Разрешавам!

Главният молла, висок як мъж със зачервени бузи, се обърна към вързания старец:

– Ей, гяурино, нашият велик повелител разгледа греховете ти. Той не е съгласен, че на наша земя подържаш богуомразна църква, където с лъжа и коварство примамваше правоверните мюсюлмани, за да ги отклониш от истинската им вяра. За това нашият владетел те осъди на смърт. Какво е последното ти желание?

Старецът отрицателно поклати с глава.

– От вас нищо не искам. Моля само Бог да ми прости греховете!…. Щастлив съм, че бях удостоен да се жертвам за вярата.

Моллата погледна към владетеля. Той даде знак с ръка. Тогава моллата се обърна към палачите, които стояха от двете страни на стареца:

– Нашият милостив владетел заповядва да обесите този мъж.

Палачите надянаха примката на врата на стареца, преметната въжето през напречната греда на бесилката и задърпаха със всичка сила. Старецът се изпъна, потрепери и затихна.

Моллата отново се обърна към владетелят:

– О, най-велик от великите на нашата вяра, в продължение на много години тази църква служеше, като огнище за развращаване на правоверните. Тя бе убежище на всякакви злини и коварства. От нея се разпространяваха еретични писания из цялата ви подвластна земя. Разрешете да разрушим това гнездо на порока.

Владетелят кимна, съгласявайки се с предложението. Всички чалмалии с песни и проклятия се нахвърлиха върху църквата от всички страни. Първо хвърлиха примка на медния кръст и го свалиха на земята, после се заеха с купола. Облак прах покри небето….

От църквата остана само купчина развалини. А на бесилката се полюшваше от вятъра трупът на обесения старец…..

Вие никога няма да промените нещата в живота си, ако не знаете, че са дефектни. Промяната изисква научаване на истината.
Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“. Ти няма да бъдеш свободен, докато не разбереш истината. Тайната на лична промяна не е хапче, програма или процес. Това не е терапия, книга или семинар. Това не е позитивно мислене или психология. Доказателството за личната промяна е намерена в истината. Трябва да се изправите пред истината за себе си, за Бога и да осъзнаете вашите отношения с Него, преди да започнете да се променяте.
За всеки лъжата действа самоунищожително. Ако си затънал в дългове в момента, това е, защото си повярвал на някои лъжи. Мислите си: „О, аз трябва да имам тази къща“. Наистина ли трябва да я имате? Можете ли да го докажете?
Ние лъжем себе си през цялото време. Но трябва да можем и да се изправим пред истината, ако наистина желаем да се променим.
Исус каза, че истината ще ни направи свободни. Но за първи път като че ли сме нещастни! Истината те кара да си нещастен, не можеш да го отречеш, защото тя те изобличава. В момента, в който застанете честно пред истината за вас и всичко останало в живота ви, започвате да се освобождавате.
Кой е истината? Исус каза: „Аз съм истината.“ Не „Аз го имам.“ Не „Аз сочи пътя“. Той каза: „Аз съм истината“.
Можете да се доверите на думата Ми. Неговото Слово е Библията.
Библията е като път. Тя ни показва къде да ходим и как да останем на пътя. Тя ни показва, как да се върна на пътя, ако сме се отклонили.
Помислете добре!
Какво е това в живота ви, за което се преструвате, че не е проблем, но трябва да се промени?
Не се страхувайте Библията ще ви разкрива истината, ще ви освобождава и променя.

В чужда страна рядко посрещат емигрантите радушно. Местните ги търпят неохотно с прикрита ненавист.
Емигрантите са чужденци, те често стават жертва на дискриминация, агресия и нетърпимост.
Подобно на тях и последователите на Христос се сблъскват с презрението на околните, отхвърлянето дори и на по-близки приятели, дори някои от тях са преследвани.
Това е защото имат други виждания и цености за живота. Не са съгласни с лъжата и лицемерието в този свят. Обичат истински и помагат на другите.
Да си истински християнин е трудно да бъдеш на тази земя, но всеки последовател на Христос знае, че е част от Божието царство и един ден ще се прибере у дома.

В един вестник Катя прочете, че госпожа Дранган е изчезнала от един апартамент, като е използвала ориенталски трик. С други думи казано, станала е невидима за присъстващите там.

Когато Катя отново срещна Симеон му разказа за прочетеното и кресна, сякаш той беше виновен за лошото ѝ настроение:

– Не мога изобщо да разбера тези „фокуси“. Как мога да разбера кое от тях е лъжа и кое не е?

Симеон беше свикнал с крясъците и внезапната промяна на настроението ѝ. Погледна я спокойно и започна наставнически да ѝ обяснява:

– Можеш сама да проучиш тази тема. Запомни, че повечето такива случаи имат нормално обяснение. По-добре  разгледай примери, които не влизат в тази категория. Не се оставяй да те излъжат, дръж се за здравия си скептицизъм.

На нея много ѝ хареса тази негова демонстрация на здравомислие.

Погледна го и каза предпазливо:

– Спомняш ли си, веднъж ми каза, че да имаш способности на медиум не е същото като да бъдеш свят човек?

– Дали госпожа Дранган чука на небесната порта, това ли имаш в предвид? – каза сухо Симеон.

Катя не смееше да повдигне очи, да го погледне. Страхуваше се, че ще той разбере колко е объркана и глупава, а тя не обичаше другите да знаят, че тя е слаба. Винаги беше усмихната и демонстрираше сила на волята и духа си.

Симеон разбра терзанията ѝ, усмихна се и каза:

– Дарбата да бъдеш медиум е често пречка за да бъде свят човек, тъй като тя подсилва надменността и арогантността. А за да се изправиш с лице към предизвикателствата в живота, е нужно да се видиш такъв, какъвто си, със всичките си кусури и недостатъци. Ако си в състояние да направиш това, тогава имаш добрата възможност да разпознаеш живота, който Бог е предопределил да водиш.

Един ден ще дадем отчет за живота си пред Бога. Когато имаме това предвид и  такова дългосрочно мислене, то ние ще внимаваме в това, което казваме това, което правим и когато се опитваме да впечатлим някого. За тези хора, които угодничат, за да бъдат харесвани има противоотрова.
Осъзнавайки, че трябва да даваме сметка за всяка дума, която казваме, постоянно ще се запитваМе: „Бог одобрява ли това, което току-що казах, или не, или търся одобрение от човек, на когото говоря в момента“.
Знам, че когато кажа, че съм христянка ми задават възможно най-трудните въпроси, за да ме поставят в неловко положение. И в действителност, някои хора умишлено се опитват да ме накарат да се откаже от това, което казва Библията.
Когато моята човешка природа иска да бъде харесвана, тогава правя компромис, отклонявам се, шегувам се, и не казвам истината.
Чувал съм някои хора да казват: „Аз просто оставям това на Бога“ или „Всеки трябва да се осланя на собствения си ум“. За това има само една дума – измъкване! Такива „коректни“ хора, които искат да бъдат харесвани, не стоят зад истината.
В тези моменти, когато ми се е искало да кажа нещо, което е било коректно и няма да обиди никой, но е било лъжа, си напомням какво ме очаква, когато трябва да отговарям за това.
И в този момент, когато съм под натиск, си припомням какво Исус Христос е направил за мен на кръста. Той не се отрече от Мене, а умря за греховете ми. Аз му дължа живота си. Той ме е създал. Той ме е спасил и ми е простил. Няма да се отрека от Него.
Спомням си, че един ден и аз ще давам отчет пред Бога. И в този момент Бог ще каже: „Какво каза в разговор с еди кой си по време на работа? Какво каза на приятеля си в училище?“ Почтеността е по-важна от популярността.
И накрая, казвам истината и всичко ненужно отпада.
„Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели“.