На 8 октомври в Лондон ще се проведе „мултисензорна“ дискотека. където глухите и слабочуващите ще могат да се наслаждават на музиката. Проектът Sencity се основава на използването на високи технологии.

Дансинга ще вибрира в такт с басовите честоти. Ароматен спрей във въздуха ще се опита да интерпретира музиката чрез миризми. Танцьори ще възпроизвеждат музиката във визуални образи. Ще говори финландския рапър  Signmark, първият глух, с когото крупна фирма за звукозаписи е сключила контракт. На мероприятието безплатно ще работят масажисти, фризьори, стилисти и даже циркови артисти.

Идеята е да се ангажират всички сетива – слух, допир, зрение, обоняние и вкусови рецептори.

Първата дискотека Sencity се е състояла през 2003г в Нидерландия.

Йохан Хойберс строи пълномащабно копие на Ноевия ковчег. От скромност, той го нарича „Ковчега на Йохан“. Строителната площадка се намира в Додрехт, град разположен на час път с кола от Амстердам.
Йохан е опитен майстор. С построяването на ковчега той се е занимавал три години. Йохан внимателно е събирал информация за пропорциите на ковчега и неговата форма. Голямо внимание е отделил на детайлите. Главен източник на информация за него е била Библията.
Дъното на кораба има размерите на футболно игрище, а височината му е, колкото четириетажно жилище. Освен това ковчега може да плава в морето.
Едни смятат Йохан за чудак, други за луд. Причината да започне да строи ковчега е един негов сън. Сънувал, че Холандия е залята от ужасно наводнение. Когато се събудил, той веднага се заел със строежа на ковчега, така че в случай на природна катастрофа да бъде готов.
Работата по ковчега още не е завършена, но Йохан възнамерява да го довърши догодина и с него да отиде до Лондон за откриването на ХХХ летни Олимпийски игри.
Ковчега ще бъде изпълнен с животни, макар и пластмасови, но в пълен размер. От всяко животно ще има по един чифт.

Това е улица в град Дунедин Нова Зеландия. Тя е регистрирана в Книгата на рекордите на Гинес, като най-стръмната улица в света. Дълга е 359 метра и се изкачва на височина 80 метра. В най-наклонения участък от 161,2 метра тя се издига  на височина 47,22 метра, което създава наклон от 38 градуса.
Дунедин е основан през 1848 година. При построяването на града се е появила и най-стръмната улица. Стръмността на улиците е непреднамерена. Това е станало и в много други части на града и в цяла Нова Зеландия като цяло.
Улиците са планирани в Лондон, без оглед на релефа.
Проектирането на тази странна улица, както и всичко в Дунедин е направил Чарлз Кетлом, който изобщо не е подозирал, че северо-източната част на града не е най- подходящото място за прокарване на автомобилни пътища. Дошлите да изпълнят проекта, забелязали, че ги очакват малки неприятности.
В резултат на това, горната част на улицата бил толкова стръмен, че трябвало да се покрие с бетон, в противен случай, през горещините, асфалта от върха ще се стича надолу.
На тази улица ежегодно се провежда «Baldwin Street Gutbuster». Това е състезание, в което участниците се състезават кой най-бързо ще се изкачи по нея, а след това ще слезе в най-ниската й част.
От 2002г. тук се провежда «Cadbury Jaffa Race», което е част от фестивала «Dunedin Cadbury Chocolate Carnival». На него около 30 000 малки кръгли шоколадови бонбони «Jaffas» се пускат отгоре на улицата и те се търкалят по наклона й.
Преди пускането всеки бонбон получава свой личен номер, който е отпечатан върху хартия закрепена към бонбона. Така те се отличават един от друг. Всеки бонбон има свой спонсор.
Бонбоните се търкалят от 15 до 25 секунди. Малко преди падането, бонбоните попадат в специална фуния. Първите пет попаднали в нея се считат за победители.
Всички приходи от „състезанието“ отиват за благотворителност.

Смятаната за изгубена картина на Леонардо да Винчи е открита в частна колекция в САЩ.  Произведението ще бъде показано за първи път в Националната галерия в Лондон.
Картината се нарича „Спасителят на света“. На нея е изобразен Христос с вдигната нагоре дясна ръка.
Според експерти картината наистина принадлежи на Леонардо да Винчи. Известно е, че платното е било притежание на Чарлз I и Чаррз II, а след това следите й се губят.
Картината има размери 47х 66 см и по сюжет напомня друга известна картина на художника „Йоан Кръстител“, която сега се намира в Лувъра.
За съществуването на картината „Спасителят на света“ специалистите знаят от гравюра направена от чешкият художник Вацлав Холар.
Според оценката на експертите  цената на картината може да достигне 200 милиона долара.

Четирима възрастни британци начело с 85-годишния Антъни Смит са прекосили Атлантически океан на сал.  От Лондон  те достигнали остров Сейнт Мартин В Карибско море.

Пътуването е продължило с месец по-дълго от планирането. Заради лошите атмосферни условия възрастните моряци трябвало да прекарат един месец на Канарските острови. Смит организирал пътуването през океана с пари получени от обезщетение за счупена бедрена кост в пътно-транспортно произшествие.

Според членовете на екипажа основната цел на пътуването била да се докаже, че възрастните хора не се страхуват от приключения. Освен това моряците организирали набиране на средства за нуждаещите се от питейна вода.

Салът е построен върху четири водопроводни тръби дълги около 12 метра. и 14 по-къси напречни тръби., в седем,от които се е съхранявала прясната вода за членовете на екипажа.

На него била прикрепена 12-метрова мачта с платно. Салът е оборудван с две кормила, прибиращ се кил и две гребла. На борда се е намирал запас от продукти, сред които преобладават авокадо, картофи, зеле и тикви. Стоителният инженер Дейвид Хилдред е пекъл бобов хляб в малка пещ.

Салът се е движел със скорост 4 възела. Членовете на екипажа са го управлявали подред. През свободното си време са чели и играли на карти.

В един от дните салът бил съпроводен от кит.

По средата на пътуването през океана Смит отбелязал 85-годишнината си. Лекарят Андрю Бейнбридж направил за капитана шоколадова торта.

Екипажа е планирал пътешествието да завърши на Бахамските острови, но силният вятър и океанските течения ги принудили да спрат на остров Св. Мартин.