Храма на Гроба Господен в Йерусалим е разделен между шест признати християнски църкви: католишка, гръко-православна, арменска, коптска,  етиопска и сирийска. Към тези християнски представителства са закрепени различни части на комплекса, а някои места от него се използват по ред. Например такова е мястото, където се служи литургия на Гроба Господен.

Това историческо деление е било причина за честите конфликти между представителите на тези христиански религии.

За това от 12 век до днес ключовете на храма се съхраняват от арабско-мюсюлманско семейство Джуда. А правото да отваря и затваря храма принадлежи на друго арабско семейство Нусейбе.

Олтарът трябва да остава непоклатим, но украшенията му трябва да се сменят според епохите, така поне твърди известен философ.
Хората на Запада, уверили се отдавна в тази истина, са се погрижили да прогонят от своите църкви всичко, което не е било по вкуса на съвременниците. Продължителността на литургията е била сведена на четвърт час, постите са поносими, свещениците възпитани, иконите радват очите, музиката пленява слуха. По този начин всеки може без голямо усилие или отвращение да бъде добър християнин.
Но на изток считали за добре да останат закрепени към ритуалите на средновековието, както мидите за скалите. Литургия трае около два часа, както по времето на свети Василий и никой не я слуша. Свещениците се подбират от „измета на земята“ както по времето на апостол Павел и никой не слуша съветите им. Постят само ревностните. Иконите не са красиви и никой не ги целува, а колкото до църковни носопения, смятам, че е напълно излишно да се говори тук за тях.
Когато човек влезе в някоя такава църква, той бива обхванат само от едно чувство, по-скоро да си отиде.

Един малък сборник, озаглавен „Избрани духовни песни от Йохан Михаел Хайдн в преработка за хармониум и орган“ е издаден от Ото Шмидт в Дрезден.

В началото на сборника стои заглавието „Кво толис. Из Меса в чест на Св. Св. Кирил и Методий в до-мажор“.

Както е известно,  месата е част от Католическата литургия.  С думите „Кво толис, мека мунди“  или „Ти, който вземаш греховете на света“  започва нейната втора част „Глория“ . Тя е главен богослужебен ритуал в католическата църква. Построена е върху строго определен латински текст и регламентиран състав от музикални инструменти, предимно орган.

Във въведението на месата четем следното: „Месата в чест на Св. Св. Кирил и Методий“ в до-мажор е за четири гласа, две цигулки, четири тромпета, от които две тромби и две кларини, два тромбона, тимпани, бас и орган.

Тя е създадена през 1758 г. наред с Месата на Св. Троица в ре-мажор, която Хайдн е написал едва 17-годишен през 1754 г. за епископа на Темишоара Франц Антон ІІ. Нейната оригинална партитура е притежание на Кралската кайзерова библиотека във Виена. Всъщност това е най-старата от месите на маестрото.

Вече двайсетгодишен, през 1758 г., Хайдн постъпва на служба при епископа на Гросвардайн  Паул граф фон Гимес.

Тази творба, която има 15 части с 1329 такта, е създадена за празника на двамата солунски братя. В нея той доказва своята композиционна дарба в ролята си на капелмайстор на катедралата „Св. Ладислаус“.

Авторът е по-малък брат на Франц Йозеф Хайдн – един от тримата велики представители на виенския класицизъм заедно с Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетовен. Той е роден на 11 септември 1737 г. в с. Рорау, Долна Австрия и е починал на 10 август 1806 г. в Залцбург. Отначало Йохан е бил ученик на своя брат, а по-късно го замества като солист и капелмайстор на епископа на Гросвардайн. От 1762 г. до края на живота си той е концертмайстор, музикален директор и органист в архиепископството на Залцбург.

Като органист, композитор и педагог, ученик на Карл Мария фон Вебер, Йохан Хайдн отразява в творбите си просветителските тенденции в културното развитие на ХVІІІ век. Създал е голям брой музикални творби;  опера, 46 симфонии, произведения за орган, камерна музика, 32 меси, 2 реквиема и др.

„Месата в чест на Св. Св. Кирил и Методий“ вероятно е най-старата засега известна музикална творба от този вид. Остава неясна причината за нейното създава, както и подробности относно интереса на двамата братя Хайдн към славянската култура.

Може би това е предизвикано от Католическата църква и предхожда с век и половина  обявяването на двамата братя за съпокровители на Европа от първия папа славянин Йоан Павел ІІ редом с основателя на западното монашество Св. Бенедикт Нурсийски.