Есента с мощна крачка нахлу в ежедневието ни. Вятърът по цял ден гони и събира намръщени сиви облаци, готови всеки миг да се сбият. А стане ли това хвърчат искри, раздиращи небето и се изливат потоци сълзи от не успелите да се наложат в боя.
Листата постепенно се отказват от пъстрата си премяна и навличат нови жълти, червени и кафяви роби, навяващи тиха тъга по отминалото буйно лято.
Учителят по рисуване крачеше по мокрия паваж и поглъщаше всеки нюанс на промяната наоколо. Така в него се зароди желание да прикани днес учениците да нарисуват есента, такава каквато я виждат. Той ускори крачка и радостно влезе в клас.
Думите му бяха изпълнени с нежността и омаята, изпълнили сърцето му от докосването на есента. Учениците наведоха глави, съсредоточиха се в белите листове пред тях, а след минута десетки ръце отразяваха с четки и бои новото чудо сътворено в природата, наречено есен.
Едно момче тихо седеше на последния чин. То дълго време не посягаше към боите и четката, а съзерцаваше главите на съучениците си. Изведнъж нервно взе четката и с плавни движения, започна навярно да изписва нещо красиво с цветовете пред него.
В края на урока, то подаде рисунката на учителя, а там „подутинки“, приличащи на тракийски гробници, се мъдреха на фона на залязващото слънце с имената на всичките му съученици.

Слънцето прежуряше безпощадно. Листата на дърветата се бяха свили, сякаш  искаха да запазят последната влага останала в тях. Хората минаваха и всеки търсеше сянка.

Само две жени стояха и се гледаха. Познаваха се много отдавна, но не бяха се виждали дълго време. За тях жегата не съществуваше, имаха да си кажат толкова много неща.

Сребърни нишки се прокрадваха в косата на едната, но другата не се бе оставила на „милостта“ на времето и бе боядисала косите си в червено.

– Тогава бях сама, – каза червенокосата, – дъщерята се беше омъжила, а със сина ти знаеш, не се виждахме изобщо…..Направих голяма глупост.

Приятелката й я погледна учудено, но не каза нищо.

– Той идваше често да ми помага в магазина, продължи червенокосата. Хората започнаха да говорят…. и се оженихме.

– Не си сбъркала, – пое дълбоко въздух другата, – самотата е страшно подтискаща.

– Той е добър човек и с него се разбираме, но майка му е зла. Навсякъде се вреше и ни раздели. Сега съм при сина помагам му за децата. Жена му отишла в Гърция на работа.

Другата жена я погледна нежно и успокояващо, наведе глава и тихо каза:

– „Няма праведен на земята, който да прави добро и да не греши“.

Двете жени се прегърнаха. Утехата кацна на рамото на червенокосата и тя се усмихна….

Гутацията е невероятно явление. Те е отделяне на капки от сока по краищата на листата на някои растения, като билките. Не бива да я бъркате с росата, която се кондензира от атмосферата върху повърхността на листата.

При гутацията се извежда вода във вид на капки не само по листата, но и върху цялото растение. През нощта изпарения не стават, защото порите, които се намират върху листата и стъблата се използват за газообмен.

Когато нивото на влажност в почвата е високо, водата прониква в корените на дървото. Тъй като водния потенциал на корена е малък, водата натрупана в растенията, създава малък натиск на корена. Кореното налягане води до отделяне през специални отвори по краищата на листата капки.

Осмотичното налягане в клетките на кореновата система, води движението на сока от корена към листата То осигурява това движение и предотвратява бавното изпарение на водата от корените.

Слабата осветеност и високата влажност допринасят за появата на гутация. Това явление е често срещано при много растения в тропическите гори, но може да се види и по върховете и листата на млади фиданки.

През септември 2011 г. в град Монтаня, намиращ се в северна Италия, на 71-годищна възраст починал Йоцели Ренцо. Докато бил жив с нищо не е привличал погледите на медиите, но след смъртта си станал известен заради предания си котарак Толдо.

След като спопанинът му бил погребан, котето започнало да носи различни подаръци на гроба му: листа, клонки, пръчици, пласмасови кофички и книжни кърпички.

Необичайното поведение на котаракът било забелязано от роднините на Ренцо, които редовно посещавали гроба. Разбира се, не всички посетители на гробището са доволни от присъствието на котарака, за това често го прогонвали.

На цайлонското желязно дърво новите листа са жълти, розови или червени, а след това стават зелени.

Бенгалският фикус се отличава с особена форма на живот. На огромните хоризонтални клони възрастното дърво формира въздушни корени, растящи надолу. Достигайки земята, те се вкореняват и образуват нови стволове. Така това дърво може да обхване площ от няколко хектара.

На островите в Югоизточна Азия расте евкалиптово дърво с многоцветна кора.

Младата кора на дървото е ярко зелена, но постепенно различни участъци съзряват и се оцветяват във всички нюанси на дъгата.