Това дърво с нищо не е забележително, освен с червените си плодове. Но по-добре не се приближавайте до него.
Манцинеловото дърво е невероятно токсично. Ако се докоснеш до листата му ще получиш алергичен дерматит. Ако се намирате под дървото, когато вали дъжд, всяко място където е паднала капка вода се образува мехур. И това е само началото.
Такова дърво не трябва да се гори, защото димът му причинява слепота. А ако изядете плод от него ще умрете. В съвременната медицина смъртни случаи не са записани, но в историческата има фиксирани такива.
Христофор Колумб нарекал това дърво „ябълката на смъртта“. Симптомите на отравяне са ужастни.
След изяждане на плода може да се развие тежка форма на гастроентерит с кървене, шок, повторна бактериална инфекция и подуване, което води до запушване на дихателните органи.
Племена, живеещи в Централна Америка и Карибските острови, намазва със сока на това отровно растение стрелите си или отравяли с него запасите с вода на враговете си.
Ако решите да отидете на почивка във Флорида, Бахамските острови, Карибите, Централна Америка и северната част на Южна Америка, пазете се от приближаването на дърветата, маркирани с червена панделка, предупредителен знак или кръст.

В Бразилия е основната страната за производство на кафе. На плантациите най-често се използва техника за събирането му, известна като derriça. Кафето се бере на ръка, свалят се всички плодове от клоните независимо от тяхната зрялост.
На някои плантации  за подобряване на качеството на продукцията и увеличаване на производителността се използват механизирани и полумеханизирани методи за почистване на семената. При един от тях се използва пневматичен инструмент, тресящ клоните в резултата, на което плода пада на земята.
Падналите плодове се събират с гребла, а листата, калта и пръчките се почистват ръчно или механично. След това се поставят в големи 60 литрови съдове. Пресеяните плодове се мият в бетонно корито или в специално за това предназначена машина. По време на миенето се отделят слепените, старите, сухи и започнали да гният плодове.
Измитото кафе се поставя на бетонна тераса да  съхне на слънце в продължение на 15-20 дни. За да изсъхнат зърната правилно, те се преобръщат на всеки 20 минути. Понякога, за да изсъхнат по-бързо се използват механични сушилни.
Трябва да се следи за влагата в зърната, иначе ще станат крехки и ще започнат да се чупят, а това намалява цената им.
Когато зърната достигнат идеалната влажност, между 11 и 12 процента, механично се очистват от люспите.
След това се разпределят по чували и ги изпращат по предприятия, където ги класифицират и подлагат на по-нататъшна обработка.

Датските учени след серия от проучвания за ефекта на безжичен Интернет върху живите организми дойдоха до зашеметяващо заключение. Оказало се, че Wi – Fi предизвиква главоболие и убива растения.
В експеримента са участвали ученици доброволци. През нощта под възглавницата бил поставен по един телефона с включен Wi – Fi. На следващата сутрин, много от учениците имаше главоболие, а освен всичко това изпитвали очевидни проблеми с концентрацията.
След това те поставили шест растения в саксии в една стая с Wi – Fi и забелязали, че след 12 дни листата им станали кафяви и изсъхнали.
В същото време в контролната стая, където същите растения не са изложени на безжичен Интернет, всичко е наред.

В света се появяват все нови спортове, както любителски, така и професионални. Паралелно с тях се раждат други спортни състезания, които незаслужено остават на сянка, независимо, че имат огромен брой фенове.
Днес ще ви разкажа за необичайния спорт Сепактакрау.
Гледайки тази снимка, вие вероятно си мислите, че тази популярна в Югоизточна Азия игра е комбинация от карате и волейбол. И няма да сте далеч от истината.
Играчите хвърлят топка от изсушени палмови листа, а самата игра има много общо с подобна отборна игра на Запад.
Сепактакрау  е популярна в Азия в края на 80 – 90-те години. Такива игри са провеждани даже и в Северна Америка.
Както в американският футбол играчите си подават топката само с глава и крака. Играта се провежда на място с големината на игрище за багминтон.
Двата отбора имат по трима играчи. Те се стремят, колкото е възможно повече да задържат топката в играта.
Правилата за точкуване са същите, както във волейбола.

Майстор Мурамаса направил самурайски меч като оръжие, което разрязва всичко насреща му. А Майстор Масамуне направил оръжие, което защитава живота му.
За да ги сравнят,  ги хвърлили в един поток. По течението плавали много листа.
Всички листа, които се докоснели до меча на Мурамаса били разсечени на две части, а листата около меча на Масамуне отплували без да го докосват.