Гутацията е невероятно явление. Те е отделяне на капки от сока по краищата на листата на някои растения, като билките. Не бива да я бъркате с росата, която се кондензира от атмосферата върху повърхността на листата.

При гутацията се извежда вода във вид на капки не само по листата, но и върху цялото растение. През нощта изпарения не стават, защото порите, които се намират върху листата и стъблата се използват за газообмен.

Когато нивото на влажност в почвата е високо, водата прониква в корените на дървото. Тъй като водния потенциал на корена е малък, водата натрупана в растенията, създава малък натиск на корена. Кореното налягане води до отделяне през специални отвори по краищата на листата капки.

Осмотичното налягане в клетките на кореновата система, води движението на сока от корена към листата То осигурява това движение и предотвратява бавното изпарение на водата от корените.

Слабата осветеност и високата влажност допринасят за появата на гутация. Това явление е често срещано при много растения в тропическите гори, но може да се види и по върховете и листата на млади фиданки.

През септември 2011 г. в град Монтаня, намиращ се в северна Италия, на 71-годищна възраст починал Йоцели Ренцо. Докато бил жив с нищо не е привличал погледите на медиите, но след смъртта си станал известен заради предания си котарак Толдо.

След като спопанинът му бил погребан, котето започнало да носи различни подаръци на гроба му: листа, клонки, пръчици, пласмасови кофички и книжни кърпички.

Необичайното поведение на котаракът било забелязано от роднините на Ренцо, които редовно посещавали гроба. Разбира се, не всички посетители на гробището са доволни от присъствието на котарака, за това често го прогонвали.

На цайлонското желязно дърво новите листа са жълти, розови или червени, а след това стават зелени.

Бенгалският фикус се отличава с особена форма на живот. На огромните хоризонтални клони възрастното дърво формира въздушни корени, растящи надолу. Достигайки земята, те се вкореняват и образуват нови стволове. Така това дърво може да обхване площ от няколко хектара.

На островите в Югоизточна Азия расте евкалиптово дърво с многоцветна кора.

Младата кора на дървото е ярко зелена, но постепенно различни участъци съзряват и се оцветяват във всички нюанси на дъгата.

Американският художник Уилям Лемсон  предложил интересен „сладък подход“ за оформяне на оранжерии. Той поискал стъклата да са от карамелизирана захар.
Разположена на върха на хълма Сторм Кинг, намиращ се в северната част на Ню Йорк, цветната оранжерия прелива във всички цветове на дъгата.
Лемсон превръща захарта в твърдо покритие като я нагрява до висока температура.
Всичките 162 прозореца са покрити със захар. Порцията захар за всяко прозорче се нагрява до определена температура. След това се прилага към лист нагрят до същата температура, за да се избегне напукване на стъклото, а отгоре се полива с още един лист, което помага на захарната стена да се запази колкото е възможно по-дълго.
Всички растения произвеждат захар чрез фотосинтеза, а растения във вътрешността на парника ползват светлина процеждаща се през захар, това е един вид цикличен процес.
За сега оранжерията е пусната експериментално. В нея растат три вида миниатюрни цитросови дървета.
През топлите месеци от всяка страна могат да се отварят панели с размер 1,52х2,44 м, за да се позволи на естествената вентилация да регулира температурата, а зрителите свободно могат да влизат и излизат от оранжериятаея.
В допълнение към необикновената декорация на парника са създадени части под формата на листа, в които порите се отварят и затварят по необходимост, помагайки да се регулира температурата на растенията.
През зимата прозорците се затварят, за да се съхрани топлината в парника.

Ако мислите, че бедуините, които водят в пустинята номадски начин на живот, не се мият и живеят в мръсотия, грешите. Най-малко това се отнася за йорданските бедуини.
Причина за това е едно много интересно растение, което вирее в пустините на Йордания.
Местните го наричат Азхар. От него бедуините за няколко минути правят истински сапун. За целата събират „листата“ на растението, смачкват ги, за да се отдели сока.
В резултат на това се получава зелена маса. Ако към нея се добави малко вода и се разтърка между ръцете,  се получава искания сапун.
Този сапун не само измива, но и овлажнява кожата, което е много важно за живеещите в пустинята.