Какви ли не растения има на нашата планета. Едни ни поразяват с размерите си, други с красотата си, трети с лечебните си свойства, а има и отровни.
В Северна Америка на Камчатка в Далечния Изток  расте необичайно растение Aconitum delphinifolium, известно още като самакитка, омаяк, леопардовата отрова, дяволска каска, кралицата на всички отрови, или синя ракета. То изглежда съвсем обикновенно със сини прости цветчета, които със своята отрова могат да убият едно от най-големите животни на земята гърбатия кит, който тежи близо 40 тона.
Това растение няма заразителна  красота. Съвсем незабележителни листа и синьо цветче на дълго тънко стъбълце и това е цялата му красота. Но зад тази обикновенна външност се крие силна отрова, която съдържа алкалоид, който парализира нервната система и понижава телесна температура и кръвното налягане.
За първи път за силата на това растение са разбрали китайските войни, които използвали сока му като биологично оръжие. Те накисвали в него върховете на стрелите си, не оставяйки никакъв шанс на враговете си.
Все пак трябва да отбележил, че в малки количества този сок има лечебни свойства.
Китоловците в северните морета използват убийствената сила на този вид ралица при ловене на гърбати китове. Те смесват отровата на цвета с каква да е животинска мазнина и закачат получената смес на харпун.
Попадайки в тялото на грамадното животно отровата започва веднага да действа. Ако китът не умре за няколко минути, то след известно време морето ще го изхвърли мъртъв на брега.
Вече няколко десетилетия китоловците използват този начин за да убиват най-големите животни на планетата.

Джоджанът е отлично средство за успокояване на чревните спазми, като тонизира червата и спомага за нормалното храносмилане. Отвара от джодженови листа може да помогне при колит, ентероколит, диария, газове и подуване на корема, както и при болки в стомаха при женско неразположение.

В българската народна медицина се използват листата или добитото от джоджена етерично масло. По-конкретно те се използват при болки в стомаха и сърдечната област, както и при простудни, жлъчни и чернодробни заболявания.

Джодженът е стимулиращо средство при физическа и умствена преумора, служи за освежаване, помага и при стомашно разсройство.

Отвара от джоджен успокоява стомаха при повръщане, като намалява гаденето.Основните действия при джоджена са противоспазматично, успокояващо, противовъзпалително и обезболяващо действие.

Широкото му приложение в медицината се допълва и от отличните качества на етеричното му масло. С маслото от джоджен се правят масажи, които облекчават главоболието, мигрената и намаляват стреса.

Джодженът е широкоразпространена подправка. В кулинарията се използват предимно листата в прясно и сушено състояние.

Джодженът е отлична подправка за салати и супи. Ястията с фасул не биха имали специфичния, обикнат от българина вкус, без към тях да се прибави джоджен.

С добавка на джоджен се приготвят различни гозби от зеленчуци, безмесни и месни консерви и много други ястия.

Джоджен се използва приприготвяне на пюрета от спанак, при яхнии от агнешко, овче и шилешко месо, при задушени меса и варено – свинско  или телешко.

С употребата на джоджена трябва да се внимава, поради специфичния му и доста силен аромат, трябва внимателно да се съчетава с другите подправки, защото може да притъпи техните аромати и вкусови качества.

Босилекът е отличен източник на витамин А, витамин К, желязо и калций. Съдържа и диетични фибри, манган, магнезий, витамин С и калий.

Активните съставки наречени флавоноиди, съдържащи се в босилека защитават клетъчните структури, както и хромозомите от радиация и щети, породени от действието на кислорода. Босилекът осигурява и защита срещу нежелано бактериално развитие.

Съставките на това растение имат противовъзпалителен ефект. Хранителните вещества съдържащи се в босилека са от съществено значение при лечение на сърдечно съдови заболявания.

Бета-каротинът съдържащ се в босилека е мощен антиоксидант. Той не само предпазва епителните клетки от щетите на свободните радикали, но помага и за предотвратяване оксидирането на холестерола в кръвта от свободни радикали.

Босилекът е силно благоуханно растение. Листата му се използват като подправка на най-различни видове храни.

Използва се при приготвянето на бульони и маринати. Най-добре подхожда на говеждо месо и дивеч, а също на ястия от картофи и зеле.

От него се прави прочутия балсамов оцет, в комбинация с естрагон и копър. Пресният босилек се използва в салати и ястия от риба и яйца.

Италианската кухня е немислима без него. С босилек се приготвя прочутото песто, салата от домати със сирене моцарела, както и разнообразни видове паста.

Отлично подхожда на всякакви доматени сосове.

Тъй като маслата съдържащи се в босилека са летливи, най-добре е подправката да се слага към края на готвенето, така се запазват вкусовите му качества.

Птиците често носят в гнездата си листа на растения, които отблъскват паразитите.
Градските птици за тази цел използват фасове.
Изследвайки градските врабци, мексиканските еколози са установили, че в гнездата с по-високо съдържание на ацетат на целулоза, един от компонентите съдържащ се в цигарите, има по-малко паразитни червеи.
Въпреки това, положителните ефекти на никотина в бъдеще може да изиграе жестока шега на птиците, тъй като те също са подложени на неговото канцерогенено въздействие.

Чаят е интернационална напитка. Тя се пие в почти всички страни на света.
Японците, руснаците и дори египтяните за приготвянето на тази чудесна напитка използват чаени листа. По външен вид и вкусови качества чайовете рязко се отличават, тъй като приготвянето им в във всяка отделна страна става по различен начин.
Традицията на следобеден чай в Англия е възникнала през 1840 г., и обикновено се провежда между 14:00 и 17:00 часа.
По традиция, в насипно състояние чаят се запарва в чайник и се сервира с мляко и захар.
Понастоящем официалният следобеден чай, обикновено се сервира като закуска в хотелите и в магазини за чай.
Британците има много лека закуска, състояща се от чай и бисквитки, а през деня в кратките почивки също се пие чай.