Емил Петров получи имейл с покана за събиране на хора, които се считаха за лидери в различни сфери като бизнес, медии, музика и т.н.

– О, за мен това е голяма чест, – възкликна Емил.

Но когато провери списъка с поканените, неговото име го нямаше.

Той почувства как леден шиш прониза сърцето му.

Прегледа втори път списъка и забеляза, че и други ги нямаше, а трябваше да бъдат там. Това до някъде го успокои.

Изведнъж му хрумна страхотна идея.

Той реши да обади се на ръководителят на събирането и вместо да попита защо не е в списъка, зададе следния въпрос:

– Мога ли да поканя ….

И изреди имената на липсващите.

Отговориха му:

– Разбира се. Поканете ги.

Емил не се фокусира върху това, че го няма в списъка, той добави други хора, които забеляза, че също ги няма записани.

В случая Петров спази основния библейски принцип: „И така, всяко нещо, което желаете да правят хората на вас, това и вие правете на тях“.

Поради ангажимент в друго мероприятие Емил не можа да присъства на събирането, но успя да преобърне чувството си на пренебрегнат и отхвърлен.

И направи всичко по силите си, за да могат други хора да не се чувстват така, както той бе в началото, когато забеляза, че го няма в списъка.

Тодор бе навел глава и намотаваше парче конец около палеца си. Той не бе сам. С него бе приятелят му Теодор.

Внезапно Тодор вдигна глава и попита :

– Какво е смелост? Отсъствие на страх?

– По-скоро ангажимент да го преодолеем, – повдигна рамене Теодор. – Смелостта не означава, че не се страхуваш. Ти водиш борба и се изправяш срещу страха.

– Само като си помисля какво ме тревожи, – поклати глава Тодор, – веднага съм готов да побягна.

– Смелостта се изисква и трябва да бъде постоянна, – отсече Теодор.

– Поставяш страшни стандарти, – сбърчи нос Тодор. – Въз основа на опита ми, мога ли да очаквам нещо, което е непостижимо?

– Дай на човек цел, която го плаши и ако е лидер ще знае как да преодолее страха, – плесна с ръце Теодор.

– Ами ако се провали? – Тодор погледна скептично приятеля си.

– Какво мислиш за иновациите? – попита Тодор.

– Те изискват поемането на по-големи рискове и трябва да се награждават, – отговори Теодор.

– Да, но не всеки риск е добър.

– Човек трябва да бъде дисциплиниран. Агресивно може да се преследва само това, което има смисъл.

– Представи си, – махна с ръка Тодор, – ти даваш важна задача на някой друг и същевременно го контролираш…..

– Това е проява на страх, – прекъсна го бързо Теодор. – Ако си достатъчно смел, ще му дадеш той да води.

– Може да обърка нещата, – възпротиви се Тодор.

– Този твой страх, ще го подтисне и обезкуражи, – натърти Теодор.

Страхът си е страх, но той не е от Бога. Когато сме с Господа сме готови да извършим и невъзможното, защото Той е с нас.

Стефан Малинов бе известен в супермаркетите най-вече със своя конфитюр.

– Обичам ягоди, за това правя такова прекрасно сладко, – казва често Стефан на хората.

Когато Малинов предаде сърцето си на Господа и реши да Го последва, той заяви:

– Ще изградя успешен бизнес на принципите на Божието слово. Религията е живот, който трябва да се живее.
Така Стефан, започна да прави това, което се казва в Библията. Позволи „посаденото в него Слово“ да овладее сърцето му, а това се отрази на начина, по който управляваше бизнеса си.

Коректността му доведе до произвеждането на качествени продукти на по-ниски цени.

Малинов работеше усилено. Служеше и подкрепяше своя персонал, като инвестираше печалбите си в техните нужди.

Религията не е просто познание за Бог, това е лична връзка с Исус, която се проявява в начина, по който живеем.

Можем да гледаме на всяко ново начинание като на възможност да служим на другите с любовта, която сме получили от Бога.

Независимо дали сме лидери или последователи, собственици или служители, дали имаме представителна или невидима роля, вярата ни в Господа се отразява на това как живеем.

Връзката ни с Исус може да благослови тези, които срещаме днес.

На Ирина ѝ предложиха да ръководи една младежка група. Тя се запита:

– Ставам ли за лидер?

Не можа да си отговори твърдо и убедително на въпроса си, за това отиде при съпруга си и сподели съмненията си:

– Ако приема да ръководя тази група, а после реша да се оттегля, защото съм разбрала, че не ставам за това….. Как мислиш сега в началото ли трябва да се откажа? Чувствам се несигурна.

– Ако това начинание започнеш със самонадеяна вяра, – каза спокойно съпруга ѝ, – то ще приключи със съмнения в теб.

– Тогава какво да правя? – Ирина бе съвсем объркана.

– Щом си водена към лидерска позиция, естествено е да има опозиция, – откровено заяви съпругът ѝ.

– Каква опозиция? Някой няма да е съгласен? Нищо не разбирам. Защо тогава ще ми предлагат такава възможност?

– Твоята притеснена душа ще ти шепне: „Нима си мислиш, че това е лесна работа? Не поемай такъв риск. За Бога върни се“.

– И как да се противопоставя на това? А от къде си сигурен, че това е точно за мен? Ами ако се проваля?

Мъжът ѝ издърпа табуретката в средата на стаята и я накара да се качи на нея.

– Ето това е, – каза той. – Така приемаш новата възможност, която ти се предоставя. От това място ще имаш друг поглед върху новата позиция.

– Според теб, трябва да приема и да вярвам, че това е точно за мен?! …. Да, прав си, не трябва да се предавам толкова лесно.

Този съвет на съпруга си, тя прилагаше и по-късно. Качваше се на табуретката и обмисляше новата позиция, към която Господ я бе призовал.

Тя стоеше там и се молеше, не само за себе си, а и за тези, които щеше да ръководи.

Ирина казваше „да“ на Господа и „не“ на съмненията си. Така тя запазваше мира в себе си.

Тези две царства отдавана враждуваха. И за какво. Лидерите на едната твърдяха:

– Те се настаниха в наша територия, а сега предявяват претенции за още.

Но истината бе съвсем друга. Когато дойдоха новите заселници, те поискаха земя, за да се настанят.

Дадоха им пустинни места, но новоселците прекараха вода чрез тръби и облагородиха пустинята. Започнаха да засяват култури и да развъждат добитък.

Завистливото око на бившите собственици на пустинята, предявиха претенции за обновеното място. Започнаха разправии, стигна се и до военни стълкновения.

Царят на местните изпрати подарък на водача на заселниците. В него бе отразена цялата омраза и презрение към новодошлите.

Когато подаръкът бе отворен, всички останаха изумени.

На дъното на кутията имаше кравешко лайно, а на бележка бе написано: „Това заслужавате, скъпи приятели“.

Ръководителят на заселниците отговори бързо.

От другата страна очакваха да получат още по-омерзителен отговор, но когато отвориха своя подарък, бяха изненадани.

Пакетът съдържа малка микросхема, чип със слънчева енергия с 1,8 терабайта памет, който може да показва 3D холограмно изображение на дисплей и който може да функционира в мобилен телефон, таблет или лаптоп, представляващ най-модерната технология в света.

А в подаръкът имаше следната бележка: „Всеки лидер на нация трябва да демонстрира на света най-доброто, което неговият народ може да произведе“.