За хората той бе много чудноват и невероятен старец. Наричаха го дядо Тома.
Хората много го уважаваха, не защото беше стар, а защото Бог му беше дал много дарби, които той използваше, за да помага на хората.
Въпреки всичко този старец не се гордееше с това, а се смяташе за съвсем обикновен човек, който Господ използва, за да се изпълни Божията воля на земята.
Дядо Тома можеше да види и бъдещето на хората, но само на тези, които Бог бе пожелал да му покаже.
Веднъж старецът узна, че внукът му Стефан се е къпал в ледено студената вода на реката и го смъмри:
– Какво си направил? От ледената вода можеш да получиш сърдечен удар и да умреш.
– Дядо, – усмихна се Стефан, – нали ми каза, че ще живея много години? А сега изведнъж твърдиш, че съм могъл вчера на реката да умра!?
– Това, което съм ти казал, е вярно, – отговори съвсем сериозно дядо Тома. – В лампата на твоя живот има масло за много години.
– Тогава защо се притесняваш, че съм се къпал в ледено студената вода на реката?
– Ако ти събориш тази лампа, – въздъхна старецът, – маслото ѝ ще се разлее и тя ще угасне.
Стефан погледна уплашено дядо си.
– Такъв е животът, – въздъхна дядо Тома. – Бог ние дарил скъпоценен дар, нашия живот. И когато го приемаме, трябва да го пазим, а не да го излагаме на безсмислени опасности. За това бъди внимателен със своята лампа.