Архив за етикет: кухня

Топла и приветлива съпруга

Рени бързаше. Режеше продуктите като луда. Дори не вдигна поглед, когато Тони влезе в кухнята.

Тя бе обезумяла и стресирана.

Всички са много гладни, а тя закъсняваше с приготвянето на вечерята.

И всичко стана заради едно счупено стъкло, кавга между двете ѝ деца и като капак спешно телефонно обаждане.

Тони се приближи. Плъзна ръце около кръста ѝ и се наведе над нея.

Това само раздразни Рени.

„Как не разбира, че това ме забавя“ – помисли си тя.

Веднага усети разочарованието му.

Ръцете му се отпуснаха.

Без да престава да режи, тя се опита да му обясни:

– Извинявай, но закъснявам. Вечерята още не е готова, а вие сте гладни. Днес бе кошмарен ден за мен. Счупи се стъклото …трябваше някой да го смени. Децата се скараха, ако не бях ги разделила, щяха да стигнат до бой и накрая Марта се обади с безкрайните нейни проблеми …

– Да, разбирам, – Тони поклати глава.

Той разбра:

„Сега морковите имаха предимство пред мен. Толкова е заета и задачите ѝ са толкова важни, че не може да ми обърне внимание. Дори не се обърна да ме погледне“.

Рени внезапно изтърси:

– Просто не съм готова за любов в този момент.

Нещо трепна в нея и мислите ѝ запрепускаха като необяздени коне:

„Това ли трябваше да кажа? Тони и децата се нуждаят от вечеря, но от какво се нуждае повече мъжът ми? От топла, приветлива съпруга. Бях толкова притеснена да напълня стомаха му, че забравих да се погрижа за сърцето му“.

Ами ако бе направила нещо по-различно?

Да избута морковите и целината настрани. Да се обърне и обвие ръце около врата му……

Тогава двамата можеха да запалят малък огън в кухнята.

И така от какво се нуждае един съпруг?

Той има нужда очите на жена му да светят, когато влезе в стаята. Нека усети колко тя е радостна, че се е прибрал у дома и отново са заедно.

Как да се справя с обидите и нараняванията

След дълъг и изморителен ден Мартин бе отново в къщи.

Той влезе в кухнята попита майка си:

– Мамо, какво правиш, когато те обиждат, нагрубяват и нараняват с думи?

Майката оформи с ръце една голяма кофа и добави:

– Хвърлям ги вътре и ги смесвам с любовта на Исус.

След няколко дни Мартин се озова в подобна ситуация.

Той смеси обидата с любовта на Исус. Болката не го засегна и Мартин отговори с усмивка.

Това не само отне силата на човека, който се бе опитал да го нарани, но даде любов на злотвореца, защото тя липсваше в живота му.

Наранените хора нараняват другите, а обичаните, обичат независимо от обстоятелствата.

Тук не става въпрос за чувства. Ако знаете, че сте обичани, всичко, което може да ви изкара от релсите, хвърлете в голямата кофа и го смесете с любовта на Исус.

Не ви съветвам, така да се разбирате

Мартин и Ели попаднаха в капан на един безкраен цикъл.

И ето как стана това.

Всичко започна от там, че Мартин се намираше в главната спалня, а Ели в кухнята.

Той се приготвяше за работа и извика на жена си:

– Ели, не мога да си намеря чорапите. …… Къде са ми чорапите?

Ели почистваше в кухнята и поради вдигащият се шум там, тя не го разбра. За това от нея последва едно кратко:

– Какво?

И започна безкрайният цикъл:

– Какво?

– Какво?

– Какво?

……….

Мартин закъсняваше за работа.

Шефът му се свърза с него по телефона.

– Какво става, Мартине? Защо не се явяваш на работа?

Мартин му обясни как е попаднал в капана на един безкраен цикъл.

Шефът му въздъхна дълбоко и се опита, въпреки напиращият гняв, спокойно да го посъветва:

– Просто, иди при жена си и говори с нея….

– Да ида при Ели, само за да говоря нея?! Не, аз съм зает човек. Не мога да се разкарвам в къщи през цялото време.

За съжаление никоя от страните не се поддаде на идеята, да мине през къщата и да чуе какво се опитва да каже другата.

Може би ако внимателно се вслушвате, все още можете да ги чуете да викат „КАКВО?“ дори и до днес.

Голямо затруднение

Методи изпадна в странно затруднение, което му попречи да нахрани душата си с ежедневната доза Божие Слово.

Срещу него нямаше никаква съпротива, просто Библията му бе ей там на рафта.

В това време Методи седеше в фотьойла си и преглеждаше Facebook, докато жена му приготвяше яденето.

– Защо, о, защо толкова лоши неща се случват на добрите хора?

Методи не бе единствения станал жертва на машинациите на сатана, който ежедневно пречеше на четенето на Библията.

Божието Слово се намираше само на 1-2 метра от него, но мъжът седящ във фотьойла, не виждаше начин как да се добере до него, заслепен от екрана на телефона си.

Вярно е , че има и друг достъп до Библията чрез смартфони, аудио файлове или други разновидности на съвременната технология.

Засега тези решения изглежда имаха малък ефект върху духовното здраве на Методи като християнин.

По едно време нашият герой се усети да затвори Facebook и да отвори едно от Библейските приложенията, за да прочете думите на Исус, когато изведнъж усети, че е много гладен.

Ароматът , който се разнасяше от кухнята потвърждаваше усещането му и той си каза:

– Време е за ядене.

Божите знаци

Мартин помагаше на майка си в кухнята. Двамата много се стараеха, защото очакваха гости. Празник бе.

– Мартине, какво си се умислил?

Майката бе забелязала, разсеяния поглед на сина си.

– „Видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“, – Мартин повтори думите, които го бяха силно развълнували.

– А знаеш ли, че хората виждат Божите знаци всеки ден?

– Наистина ли? Къде?

Майката се усмихна и поясни:

– Залезите и изгревите, които спират дъха ти. Новородените, които те карат да се просълзиш от умиление …

– Дали всички виждат тези знаци?

– Те ги виждат, но не ги разбират и затова не се приближават към Бога.

– Да, но мъдреците бяха разбрали знака на небето и за това го последваха до Йерусалим, – възторжено възкликна Мартин.

– Преди това пророчеството им каза къде да намерят Христос, – отбеляза майката, – а звездата засия точно над мястото, където бе Младенеца.

– Това означава, че знакът и словото са работили заедно, – Мартин започна да разсъждава на глас – и така са довели мъдреците при Исус.

– Крайната цел на всички Божи послания, както чудодейни, така и писмени, е да хвърлят небесната светлина върху Исус, – заключи майката.

Двамата продължиха да работят озарени от споделеното помежду им.