Брюквата или жълтата ряпа е кореноплодна култура, зеленчук, получен чрез кръстосване на зеле и бяла ряпа. Листата ѝ могат да се консумират като листен зеленчук.

Смята се, че известният писател Гьоте обичал най много от всички зеленчуци брюква.

Всяка година на всяка втора седмица от месец ноември в швейцарският град Рихтерсвил на брега на езерото Цюрих има празник, наречен Raben-Chilbi и главният герой на празника е брюквата.

В Ирландия и Британия фенерите за Хелоуин, във вид на светещи глави, традиционно се правят от ряпа, цвекло или брюква.

Хората повечето, от които бяха деца се разотиваха след речта и програмата, която се бе провела на площада.

– Всяка епоха ражда своите будители, – размахваше ръце възрастен побелял мъж, облечен в тъмносив костюм, бяла риза и бомбе на главата. – Те не са избрани случайно. Изникват, когато има нужда от тях.

– За необходимостта съм съгласен, – клатеше глава в съгласие бай Марин. – Когато народа ни бе обезверен и останал без надежда, се появи Паисий, който убеди хората, че има с какво да се гордеят.

– Ами Левски, – каза възрастният мъж, това бе Цачо Влахов, отдавна излезнал в пенсия, бивш началник на пощата. – Посветил се на Отечеството си, завърши на бесилото, с една цел, „чиста и свята република“. Много са българските просветители,  книжовници, революционери, отдали живота си  за  българската  свобода и духовност, но има ли ги днес? Къде са днешните будители?

– Традиционно сме свикнали, – засмя се бай Марин, – да се появят хора, които очакваме да ни изведат от финансовата и духовна криза, в която потъваме. Може би са ни нужни човеци, които да ни измъкнат от материалното заслепение и да ни накарат да осъзнаем, че трябва да бъдем умни и духовно богати, а не притежатели на вещи.

– Днешните будители трябва да бъдат надежда за съхраняването на българския народ, – добави Цачо. – Някой трябва да ни разтърси от апатията, да ни отърве от мислите, че от нас нищо не зависи. Необходимо е да спрем да се борим само за собственото си оцеляване и да започнем да отстояваме националното си самочувствие и отговорност.

– Днешните будители трябва да поддържат пламъка на просветата, културата и духовността, – каза бай Марин.

– Мислиш ли, че такива наистина са ни необходими днес? – попита Цачо.

– И още как?! – възкликна бай Марин, – Времето няма да спре, а българският дух трябва да живее.

До сега не е открито от къде произхожда рапицата. В дивата природа това растение не се намира. Като културата рапица е известна много отдавна.

Смята се, че рапицата е получена от кръстосването на зимна рапица и градинско зеле.

Рапицата е амфидиплоид, т.е. плодороден организъм, които съчетава пълния диплоиден набор хромозоми на двата родителски вида. Към амфидиплоидите се отнася и сливата.

В маслото на рапицата се съдържат големи количества мастни киселини: палмитинова, стеаринова, олеинова, линолова, линоленова, ейкозанова, ерукова.

Световният лидер в отглеждането на рапица е Канада. През 2013 г. Канада е събрала 17,9 милиона тона рапица, докато в Китай, само 14,4.

Има истини, които ние трябва да помним, те ни помагат, да се съсредоточим в нашия живот и  да намалим претоварването. Това не са нови истини. Ние вече ги знаем, но сме ги забравили.

Ако практикувате и прилагате тези истини, ще имате по-здравословен живот, по-щастлив семеен, по-продуктивни бизнес. Ще има много по-малко разводи и раздели в нашата култура, ако ние просто се заслушаме в това, което Бог е казал за взаимоотношения.

Най-доброто използване на живота се корени в любовта.

„Нека любовта да бъде най-високата ви цел!“ Тя да бъде приоритет номер едно. Поставете я за основна цел. Направете я най-голямата си амбиция. Кажете: „Едно от нещата, които искам в живота са любещите отношения“.

Бог ни е показал как да оставим трайно наследство, като напълваме живота си с любов. Той е готов да ни покаже как да направим любовта най-високата цел в живота си.

Книгите са начин да се учим от тези, които вече не са между нас.

Човечеството се е развивало. То е довело до такъв вид знание, което може да се разраства, но не винаги се помни.

Има истории, които са по-стари от много страни, приказки, които са преживели култури и места в които за тях са чули за първи път.

Ако вие не цените книгите, не оценявате информацията, която се съдържа в тях за съответната култура и отхвърляте мъдростта запечатана в тях.

Ако заглушавате гласа на миналото, вредите на бъдещето.