Любовта на Бога това е нито повече, нито по-малко от Голгота, а любовта на Бога изписани на кръста и никъде другаде.

Единственото основание, поради което Бог може да ни прости, това е кръст на нашия Господ.

Прошката не означава, че ние просто ще се спасим от ада. На нас ни се прощава, за да се съединим и слеем с Бога в Христос.

Чудото на Изкуплението се заключава в това, че когато съм съвсем не свята, Бог ме превръща в подобие на Себе Си, включвайки в мен нов Дух, Духът на Исус Христос.

Кръстина и Асен скоро се нанесоха в току що купената си къща. Запознаха се със съседите си.
Така те срещнаха Елена. Тя бе жена в преклонна възраст. Нямаше сили да се грижи за градината в двора, а не можеше да обслужва и самото жилище.

Боята на къщата ѝ се лющеше. Имаше строшени керемиди на покрива. Розите в двора се бяха превърнали в истинска джунгла. Всеки момент всичко това можеше да се срути и да я погребе в развалините си.

Кръстина предложи на съпруга си:

– Хайде да ѝ помогнем.

– Ако бях първа младост, целият ремонт щях да извърша сам, – засмя се Асен, – но ти добре знаеш, че краката ни едва ни държат, а каквото хванем в ръце го изтърваме. Как ще ѝ помогнем?

– Ще пишем в местния вестник, – каза Кръстина, сложила ръце на кръста, готова сякаш да се пребори със всеки проблем.

И го направиха. След три дена в двора на Елена бе шумно и весело.

Младежи бяха дошли да помогнат на старата жена.

След два дена нищо не бе останало от старата рушаща се къща. Тя искреше в нова бяла премяна. Покрива бе надеждно закърпен с нови керемиди, а на входа стояха спретнато подстригани рози.

Къщата на Елена бе станала неузнаваема.

Трогната до сълзи стопанката на дома не знаеше как да се отблагодари на помощниците си:

– Благодаря ви, мили мои! Още не мога да повярвам, че направихте това за мен, просто ето така, от добро сърце.

Младежите се радваха заедно с нея, защото бяха успели да ѝ донесат малко радост и да разхубавят дните ѝ.

Те обещаха:

– Отново ще дойдем, за да ви погостуваме малко, ако нямате нищо напротив.

– Заповядайте, – нежно и с голяма любов им се усмихна Елена, – в моя дом сте винаги добре дошли!

Всеки, който казва, че вярва в Господа, но упорито продължава да води неморален начин на живот, оказва дестабилизиращо влияние върху другите. Той е като квас.

Духовният живот не може да бъде компромисен.

Както по време на старозаветната Пасха евреите трябвало да отделят всичкия квас, така и християните трябва да премахнат от живота си кваса на греха.

Христос, нашето пасхално Агне, умря за нас, за да бъдем очистени.

Пред кръста ние сме длъжни да се покаем за греховете си, а не да се оправдаваме или да крием какво сме направили.

Грехът лежи в човека. Да бъдеш грешник не означава да направиш нещо неправилно, а да го правиш съзнателно, провъзгласявайки независимостта си спрямо Бога.

Грехът наистина съществува и действа на човека. Първото нещо с което Исус Христос се сблъска у хората е тяхното грешно наследство.

Бог е направил Своя Син жертва за греха, за да може грешника да стане свят. Не знаещ грях Той стана жертва за грях. Така Бог е заложил фундамента на Изкуплението за цялото човечество.

Исус Христос възстанови първоначалното състояние на човешкия род, върна му предназначеното от Бога място. И сега всеки може да влезе в съюз със Бога на основание на това, което Господ е направил на кръста.

Човек не може да се изкупи сам. Изкуплението е Божие дело. То е направено перфектно и в него няма никакъв недостатък. А дали ще приеме Изкуплението, това зависи от самия човек.

Трябва да правим разлика между Божието откровение за Изкуплението в живота на човека и осъзнаване на факта за неговото собствено спасение.

„Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“.

Когато някой ни обижда сме готови да му отвърнем със същото или да молим Бог да му отмъсти, но това не е Божия път.

Това разбрах веднъж, когато ме ограбиха. Аз се молих за тази ситуация и питах:

– Господи, защо допусна това? Защо не спря крадеца и не го халоса по главата, когато посегна да ме ограби?

Тогава Бог ми помогна да погледна от духовна гледна точка на проблема.

Господ е много милостив, не само към мен и семейството ми, но и към крадеца.

Следващия път, когато ви ограбят, не искайте Бог да накаже грабителя, а помислете, че този човек има нужда от спасение. Бог и него обича. Той умря и за него на кръста, за това желае по-скоро да му прости, отколкото да го накаже.

Помолете се за този крадец. Поискайте милост за този човек пред Господа и се противопоставете на дявола, който го контролира.

Това е истинското ходатайство, което напълно обърква силите на тъмнината. Те са напълно беззащитни пред молитвата.

Господ търси такива, които са смели и достатъчно посветени на Бога, за да правят това. Осмели се да станеш един от тях.

Когато сте изкушени да отмъстите на някого, по-добре променете отношението си към добро спрямо него и се помолете да се промени животът на този човек.