В нюйоркския ежедневник The Sun, който излизал от 1833 до 1950 г., били публикувани някои от най-добрите кръстословици в американската преса.
През 2002 г. се появил вестник The New York Sun, който освен името на своя предшественик и мотото, взел някои от елементите на дизайна му.
Още в първия брой били дадени отгорите на кръстословицата, която била публикувана преди 50 години в The Sun.
Мъж и жена седят на дивана и решават кръстословица. Мъжът попадна на въпрос, чийто отговор знаеше, но решил да провери ерудицията на жена си.
– Столицата на Албания?
Жената се замисли.
– Нещо подобно на начин, по който ти се обръщаш към мен понякога, – опита се да ѝ подскаже мъжът.
– Козелово, Идиотград или нещо подобно? – безобидно, без всякаква злоба предположи жената.
– О, не …..Тирана, – с отегчение и досада каза раздразнен мъжът.
Предшественици на вестниците се смятат новините, които се разпространявали в Древния Рим за събитията, които ставали в града.
Свитъците се пишели на ръка и се окачвали на площадите. Някои от тези свитъци са доставяни на на знатни граждани в Рим.
Първият в света печатан вестник е „Столичен вестник“, който е пуснат в Китай през VIII век.
Хенри Форд за известно време е издавал вестник „Dearborn Independent“ – „Мъртвородена Независимост“, който е бил признат за антисемитски. Евреите в САЩ подали на съд изданието. След това вестникът бил закрит и Форд се извинил.
Първата реклама във вестник е била публикувана през 1657 г. в един от британските вестници.
Във Франция съществува вестник, който излиза само на 29 февруари. Вестникът се нарича „La Bougie du Sapeur“, което означавало „Свещта на сапьора“.
Сред другите материали в него се публикуват кръстословица, отговорите на които могат да бъдат намерени в следващия брой след четири години. Срокът за абонамент на вестника е 100 години.
Истинският бум на вестници е настъпил през XIX век. Спад в популярността им е регистриран в края на XX век, когато електронните медии заменят печатните медии.
Цяла вечер Димова седя в библиотеката у дома си. Тя не можеше да прогони скуката и самотата си. Дъщеря ѝ Дора си бе легнала рано, защото бе настинала. Катя, която бе поканила на кафе, в последната минута ѝ се бе обади, че няма да може да дойде, защото внезапно я посетила някаква нейна леля.
Димова обичаше да бъде сред хора, за това тази вечер ѝ стана неприятно, когато остана сама. Настроението ѝ се бе развалило, чувстваше се пренебрегната и изоставена. Поради липса на по-добро, тя пожела съпругът ѝ Стефан да си дойде тази вечер по-рано.
– Къде ли е сега? – питаше се тя. – В последно време бе някак особен.
Звънна в кантората му, но не го намери. Понякога ходеше в Клуба, но когато попита портиера по телефона той ѝ каза:
– Тази вечер изобщо не е идвал, госпожо Димова.
Оставаше само една възможност.
– Сигурно пак е тръгнал към село, – недоволно свъси вежди Даниела Димова. – Не е честно така да ме пренебрегва и щом му се отдаде случай да хуква натам.
Известно време тя пробваше да реши кръстословицата във вестника, но след като не успя, се зае с бродиране. Дребните бодове бързо я умориха. Освен това тя не харесваше този модел. Бе решила да го даде на дъщеря си, за да го довърши.
За да събере мислите си, започна да реди пасианс, но и това не ѝ помогна. Разочарованията тази вечер бяха твърде много и тя се разстрои, едва потискаше растящото чувство за самосъжаление.
И както седеше с картите в ръка, я връхлетяха спомени от миналото в дните, когато бе още неомъжена. Тогава животът бе светъл и безгрижен за нея. Въпреки, че майка ѝ умря рано по-голямата ѝ сестра се справяше със всичко и я подкрепяше. Тогава Даниела бе изпълнена с ведри мисли за бъдещето.
– Изобщо не съм си представяла, че с живота ми ще се случи така, – каза с тъга Димова. – Очаквах толкова много от този брак, а той се превърна монотонно провинциално ежедневие. А сега семейството ми е изправено пред финансова катастрофа. Какво ще правим?
Сълзите премрежиха очите ѝ.
Упражненията по риторика в университета бяха станали причина Даниела да се сближи със Стефан. Той не беше от нахалните младежи и това ѝ се хареса.
Когато гостуваха на родителите на Даниела, баща ѝ подхвърляше на Стефан:
– Време е, млади момко, да ми изясните вашите намерения относно дъщеря ми.
А към дъщеря си хвърляше многозначителни погледи, които казваха: „В този младеж има нещо, Дани, не го изпускай“
Тя се съгласи да се събере със Стефан, въпреки че не бе нейният тип. Успокояваше се, че ще му помага в издигането му, както в работата, така и в общественото му положение.
Но тази вечер тя скучаеше. Това не бе животът, за който бе мечтала. А сега бе и сама, разкъсвана от самосъжаление и ревност ……
Всеки от нас прекарва в тоалетната известно време. Може би вие се отнасяте към хората, които използват това време, за да прочетат нещо, въпреки неодобрението на членовете на вашето семейство.
Тоалетната е една в дома и ако някой я използва и за „читалня“, това вече е проблем.
А какво се чете в тоалетната? Каквото попадне под ръка: старо списание или вестник, а може би някое криминале или се разгадават кръстословици.
Идеята да се напечата нещо на тоалетната хартия не е нова.
Тоалетната хартия е изработена от Джозеф Гейти през 1857 г., за да знае народът кой е благодетелят въвел това нововъведение, Джозеф напечатал името си на всеки лист тоалетна хартия.
През 20 век отново се повдигнал въпроса: Какво полезно нещо може да се напечата на тоалетната хартия?
Една немска компания, пуснала тоалетна хартия, на която били напечатани произведения на немски класици. Тъй като едно руло не било достатъчно да се напечата една книга, от компанията се ограничили само до стихове и малки по обем книги.
Такава „интелектуална тоалетна хартия“ се продавала предимно в книжарниците.