На пътя имаше локва. Кална и мътна, непривличаща с нищо погледите на минаващите.
Тя си летеше там, гледаше небето и се мечтаеше:
– Колко е красиво небето. Невероятно лъчезарно и синьо е. Ех ако можех като облак да се нося по него.
Мечтите ѝ бяха много смели. За нея да се носи като облак по небето изглеждаше много хубаво.
– Може би тогава би се чувствала по-силна, мощна и влиятелна, – въздъхна локвата..
А защо не? Тя бе смела локва. Не би се спряла пред нищо само и само да докосне небето.
Облакът съгледа нещастната локва и започна да ѝ се присмива:
– На теб ти е дадено да живееш в калта. Там ти е мястото. Къде си навираш носа във висините?
Изведнъж закона на кръговрата се намеси в тяхната дискусия.
И нещо се промени в живота на локвата и облака. Това стана без избухване на гняв или съчувствие, съпроводено със симпатия, отзивчивост, благоразположение и снизхождение.
В резултат на това локвата се изпари и се издигна като облак в небето. Сбъдна ѝ се мечтата!
А облакът се изля като дъжд на земята и лицето му се опръска с кал.
Внимавайте на къде е насочено вниманието ви!
В крайна сметка там, където е отправен погледа ви, за където копнее сърцето ви, там ще живеете.