Всеки очакваше това пътуване с вълнение. Щяха да посетят места, които не бяха виждали до сега. Сумата за екскурзията не бе малка, но за някои деца се съгласиха да я изплащат на части.

Децата се бяха уморили вече от дългото пътуване, някои дремеха по седалките, а любопитството на други ги държеше още в напрежение и бяха будни.

Михаела седеше в края на автобуса. Тя усети , когато се врязаха в някакъв камион.

Оцелелите започнаха веднага да се изсипват от автобуса.

Излезе и ръководителят на екскурзията господин Драганов. Целия бе в кръв, а дрехите му бяха станали на парцали.

Той носеше малко кървавено телце, което едва дишаше, а зад него куцукаше уплашено момче.

Николова вече се бе обадила на бърза помощ и в полицията. Тя бе приседнала, защото не чувстваше и двата си крака, какво бе състоянието им, за сега не ѝ се мислеше. За момента бяха по-важни децата, но тя не можеше изобщо да се движи ….

Няколко от децата се бяха отървали само със синини и дребни натъртвания, но други….

Малки момичета и момчета плачеха с глас, тичаха към автобуса и измъкваха другите от там.
Доста от децата и придружаващите ги родители бяха наранени. Имаше и заклещени между седалките и изкривените ламарини на автобуса.

Наоколо се белееше само сняг. Високи борове, покрити с бели премени обграждаха пътя. Децата трепереха и се събираха едно до друго , за да се стоплят.

Нина постоянно губеше съзнание. На нея и всички в нейното положение останалите децата им бие шамари и им крещяха:

– Не заспивайте! Не губете съзнание!

Децата бяха объркани и уплашени, те бяха видели труповете на пет от децата, които възрастните бяха изкарали на снега. Телата им бяха разкъсани и окървавени.

Чуваха се безнадежни викове и плач:

– Мамо, страх ме е …..мамо, ела да ме вземеш….

– Къде е линейката? Какво ще правим?

– Има две момчета и три момичета, които берат душа, а тук няма с какво да им дадем първа помощ.

– Ако татко беше тук, щеше да им направи изкуствено дишане и всички щяха да оздравеят, – разправяше червенобузестия Симеон, който влачеше трудно единия си крак.

Някои от по-големите деца бяха минали курс за даване на първа помощ, но се страхуваха да се доближат до пострадалите.

– Ами ако му направя нещо, не както трябва, …. може да умре, – хлипаше Дора, отчаяна, че не може да помогне с нищо на пострадалите.

На помощ им дойде екип с две коли чак след 30-40 минути. Но това се оказа пагубно за 10 деца, които по-късно починаха в болницата.

В сърцата на оцелелите тегнеше мъка и болка, сякаш бяха герои от някакъв зловещ екшън. Дълго време след това повечето от децата, крещяха на сън, събуждаха се нощем, плачеха и стенеха едва сложили глави на възглавницата, ….

Една екскурзия, която очакваха с толкова много радост и нетърпение, се бе превърнала в незабравим кошмар.

Добри живееше в общински апартамент със рижото си коте Тошка.. Отношенията му със съседите бяха приятелски. Никой не нахалстваше, не нарушаваше и не налагаше свои правила. Кавги възникваха много рядко.
Тошка стана любимка на всички, въпреки че понякога вместо милувка даряваше по някоя и друга драскотина.

Но веднъж с тази рунтава, локоранжева топка се случи нещо доста необичайно. Тошка се разхождаше из стаята, но изведнъж рязко спря. Загледа се в пустотата, козината ѝ настръхна. Животинчето изпищя като диво животно.

– Тошка е полудяла, – каза си Добри.

Но към нея не смееше да пристъпи.

След около 15 минути на вратата се почука.

Развълнуваната съседка Ирена като на скоропоговорка сподели:

– През прозореца, представяте ли си…. а сега лежи на асфалта в локва кръв…

– Какво се е случило? – неразбиращо попита Добри.

– Петър, този дето живее над теб, с очилата, скочил от прозореца, – уточни съседката.

– И защо го е направил?

– Дължал голяма сума, – каза Ирена. – Заплашвали го.

След като жената си отиде, Добри съчувствено погледна котката си.

Тошка седеше под дивана,  от там трудно би я измъкнал човек. Добри реши да я изхитри. Той поднесе към уплашеното животно, доколкото това беше възможно, памук натопен във валериан, а след това го постави до купичката за храна на котката.

След известно време, не можейки да устои на изкушението, Тошка изостави своето убежище.

– Странно, – каза си Добри. – Какво ли е видяла котката? Навярно това е била смъртта, изобщо не се съмнявам в това. Нали такива като нея усещат земетресение, много преди то да възникне……

Изследователите са успели да създадат изкуствена кръв и имунните клетки на мишки от клетки на кожата на тези животни.

Предишни изследвания вече са идентифицирани четири фактори, които могат да преобразуват миши клетки в кръв.  Това не е първият опит за подобно преобразуване. Клетките получени от предишните експерименти, функционирали две седмици, след инжектирането им в мишки, но сегашните действат няколко месеца след въвеждането им в организма.

Това доказва, че факторите на транскрипция, които контролират ембрионален хематопоеза могат да препрограмират изкуствено развитието на клетките на кожата и да ги трансформират в кръв.

Вдъхновени от резултатите, учените се надяват, че подобни успехи ще получат в експеримент с човешка кожа, преобразувайки я в кръв.

Това ще улесни живота на пациенти, страдащи от имунологични разстройства и други заболявания, както и хора, които имат нужда от преливане на кръв.

Лингвистът професор Ролф Тейл от Университета в Осло твърди, че най-странния език в света е пирахан с помощта, на когото общуват пираха – ловци събирачи, живеещи на Амазонка.

Пирахан е странен с това, че за различния смисъл на думите се използва височината на звука.. Думата „приятел“ и „враг“ се пишат по един и същи начин, но се произнасят различно.

Освен това на този език може да се пее и свирка. Свиркането мъжете използват по време на лов, за да обменят информация помежду си, без да плашат дивеча.

За този език са характерни малко количество звукове, три гласни и осем съгласни.

В пирахан  на практика отсъстват числителните и думи обозначаващи цвят. Количеството се определя с една от трите думи: няколко, повече или много. Ако е нужно да се каже  цвета, се използва дума на предмет с този цвят. Например, „кръв“ – червен; „лист“ – зелен. При глаголите не съществуват времена.

Съществуването на пирахан, според някои лингвисти, подкопава теорията на Ноам Чомски за универсалността в структурата на изреченията за всички езици. В този език отсъства рекурсия, характерна за сложните изречения.

„А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт“.

Когато Яков и Йоан дойдоха при Исус с майка си, с молба да им даде най-доброто място в царството, той не им отказа, но им каза, че ще го получат, ако изпълнят делото Му, изпият чашата Му и се кръстят с кръщението Му.

Желаете ли да участвате в този конкурс? Най-великото винаги е обградено с големи непреодолимости, където срещаме непристъпни планини и гори, яки железни колесници.

Триумфалните арки не са изтъкани от рози и копринени панделки, те се добиват чрез тежки удари и оставят кървави белези.

Не очаквайте идеално положение, някое романтично затруднение, възникнало по някаква случайност.

Сега стани срещу условия, в който Бог те е поставил в момента. Твоят венец на слава е скрит в самите недра на тези условия, трудности и изпитания, които те обграждат сега, в тази седмица и този месец на твоя живот.

Най-тежкото остава неизвестно за света, дълбоко в душата ти, невидимо и неизвестно никому, освен за Исус. То крие малки изпитания, за които ти не смееш да говориш, които са достатъчно мъчителни за теб.

Ето къде се намира твоя венец. Нека Бог да ти помогне да победиш и да го носиш някога.