Елена често боледуваше. Никой край нея не я помнеше в добро здраве.

Дълги години кръвната ѝ захар бе необичайно непостоянна.

Увредиха се бъбреците ѝ. Наложи се да ѝ се приложи постоянна диализа.

Невропатията и счупените кости доведоха до използването на инвалидна количка.

Зрението ѝ започна да се влошава, достигна дори до слепота.

Тялото на Елена отказа, но молитвеният ѝ живот стана по-енергичен.

Тя прекарваше часове в молитва другите да познаят и изпитат любовта на Бог.

Когато ѝ казваха:

– Как издържаш в такова положение? На твое място отдавна да сме ….

Елена само се усмихваше и отговаряше въодушевено:

– Не падам духом. Въпреки че външно изнемогвам, но вътрешно се обновявам всеки ден.

Елена гледаше на тези „неприятности“ като на нещо временно.

– Нека не мислим за това, което виждаме, но и за това, което не можем да видим – вечното, – така тя насърчаваше изгубилите всякаква надежда.

Въпреки това, което ни се случва, нашият любящ Баща продължава нашето вътрешно обновяване всеки ден.

Неговите обещания ни укрепват, дават ни надежда и радост.

Чиния със сладки зърнени култури за закуска, пица или сандвич за обяд, ориз или спагети за вечеря с хапване от време на време на чипс, сладолед или сладкиши с кафе, така изглежда менюто на постоянно дъвчещия нещо, но все още гладен човек.

Коя е причината за този проблем?

Всички прости въглехидрати в състава на тези продукти се абсорбира от тялото прекалено бързо, което води до рязко покачване на нивото на кръвната захар. Наблюдава се изблик на бодрост, а след това рязък спад на настроението. Всичко това работи заедно с хормона на глада.

Как да се помогне в случая?

За да може енергията, получена с храната, да се изразходва равномерно, трябва да изберат храни с комплексни въглехидрати, които съдържат: зърнени култури, кафяв ориз, киноа,  кръстоцветни зеленчуци, плодове, пълнозърнест хляб и т.н.

Във всяка страна хората имат особено отношение към полицаите. На много места такива униформени мъже всяват страх. Дори човек да не е направил някое престъпление, сърцето му се свива, когато види наблизо полицай.

И все пак ….

Николов и Стефанов бяха дежурни през деня. Те патрулираха по една от улицата, когато забелязаха спряла линейка, пред една от къщите. Двамата бързо се насочиха към мястото.

Николов се обърна към една жена, стояща наблизо:

– Какво се е случило?

– Горката майка, – каза жената, – критично е намаляло нивото на кръвната ѝ захар. За това бе извикана линейка.

– Какво ще правят петте ѝ деца сами? – каза един дядо, който неусетно се бе приближил.

– Защо децата са останали сами? – попита Стефанов.

– Лекарите казаха, че майката трябва незабавно да постъпи в болница, – каза жената.

– Казахте, че има пет деца, – намеси се Николов, – те сами ли живеят с майка си?

– Не, но баща им е на работа и ще си дойте след два-три часа, – уточни жената.

– А близки и роднини нямат ли наблизо? – попита Стефанов.

– Те скоро се преместиха тук. Идват от другия край на страната, – каза жената. – А за близки не съм чула да имат. Гледам ги всеки ден, сами се справят  с всичко. Как издържа тази жена и сега ѝ се чудя. В къщи имаме само един калпазанин, но не можем да се справим с него, а тя с пет…. Как се оправя, само Бог знае.

Николов и Стефанов се спогледаха. Когато всички любопитни се прибраха по домовете си Николов каза:

– Колега, какво ще кажеш да видим тези деца. Не бива да ги оставяме без надзор. Току виж направили някоя пакост.

Стефанов вдигна рамене и каза:

– Добре, да вървим! Да видим какво правят!

Двамата полицая съвсем не очакваха, че децата са толкова малки. За тях наистина трябваше да се погрижи някой.

– Навярно баща им ще си дойде скоро, щом разбере, че жена му са я откарали в болница, – каза Николов. – дай да позанимаем децата, виж какви симпатяги са.

И двамата останаха. Заиграха се с децата. По едно време едно от тях каза:

– Искам да ям.

Стефанов се засмя и му отговори:

– Добре, юнако. Сега да видим какво можем да сготвим с колегата.

Може да ви се стори смешно, дори странно, но двамата мъже нахраниха децата, даже измиха и съдовете. След това смениха напиканите памперси на някои от по-малките.

Когато бащата на децата се прибра, той не можеше да се начуди на станалото.

– Благодаря ви. Чудесно сте се справили, – засмя се бащата. –  Най-малко помощ съм очаквал от полицаи ….

Листата на копривата притежават кръвоспиращо, диуретично, противоревматично действие. Влияят благотворно върху обмяната на веществата, намаляват кръвната захар. Това действие се дължи на витамините, солите на желязото и други съединения.
Прилага се при вътрешни кръвоизливи: маточни, бъбречни, чернодробни, а също и като усилващо средство.
В българската народна медицина копривата се използва при ревматизъм, ускорено сърцебиене, виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, кашлица, задух, жълтеница, при копривна треска, захарен диабет.
Прясна коприва се препоръчва за парене при ревматизъм и ставни болки, за бани при кожни обриви, за налагане на лапи при възпалени лимфни жлези, при подсичане, нараняване, отоци.
Пресни листа се киснати 20 дни в маслиново масло – 1:10. Полученият мехлем се употребяват за мазане на рани, изгаряния, натъртвания.
Отвара се прави от корените на копривата с оцет и вода – 1:10:5. Варят се пет минути. Тя се използва за натриване против пърхот и за растеж на косата.
Две супени лъжици листа се слагат в 500 мл вода. Слагат се да врят пет минути. Пие се по 100 мл преди ядене, 4 пъти дневно.
Семената заедно с връхните части се препоръчват при захарен диабет. За целта две супени лъжици се разбъркват в 1 кофичка кисело мляко. Получената смес се изяжда на три пъти след ядене.
За усилване на сърдечния мускул се използват корените.
Една супена лъжица корени от коприва и кръвен здравец се слагат в 600 мл вода. Врят 10 минути. Получената отвара се изпива на 4 пъти през деня преди ядене, добавя се и мед.
Внимание! При бране копривата може да предизвика възпаление на кожата!