Обичам да се радвам. Радостта е изблик на добро настроение и заради нея сатана се пази да не се докосне до нас. В това си състояние струните на душата стават прекалено нажежени и наситени от небесното електричество за пръстите на дявола и той бяга.

Старая се да избягвам духа на униние, както и сатана, но това не винаги ми се отдава. Такова обезсърчение ме среща на пътя по време на служението ми. Гледа ме право в очите и моята бедна душа бледнее от страх.

Тъжното настроение изкривява всичко. То лишава от очарование всичко наоколо. Тъмнина обгръща цялото бъдеще. А това лишава душата от всички стремежи, връзва всичката сила и произвежда умствена парализа.

Доброто настроение превръща всяко служение на Бога в наслаждение. Когато се носим на крилете на радостта, то бързо напредваме по пътя на задълженията си.

Един горд човек дълго лазил по високите планини. Там видял орел и го попитал:

– Кажи ми горда птицо, как летиш?

– Това е толкова просто. Оттласкам се от края на пропастта и летя, това е всичко. Няма никаква тайна. Така е летял моя баща и бащата на моя баща, и неговия баща ……

Орелът размахал криле и полетял. Човекът го последвал.

Дълго време след това над пропастта се чували викове …..

На 40 години ноктите на орела става прекалено дълги и гъвкави, за това той не може да хваща жертвите си. Клюнът му става много дълъг и извит, и орелът не може да се храни.
Перата на крилете и гърдите стават гъсти и тежки и му пречат да лети.

Пред орела стои избор, смърт или дълъг и болезнен период на изменение, продължаващ 150 дни.
Той отлита в гнездото си, което се намира на върха на планината и там дълго време удря клюна си в скала, докато не го разбие и той падне….

След това орелът чака, докато му порасте нов клюн, който той вади с ноктите си. Когато му пораснат нови нокти, орелът одира своето тежко оперение на гърдите и крилата.

И тогава , след 5 месеца болка и мъчение, с нов клюн, нокти и оперение, орела се възражда и може да живее още 30 години.

Много често, за да живеем, ние трябва да се изменим. Понякога този процес е съпроводен с болка, страх и съмнение. Ние се отърваваме от минали спомени, привички и традиции.

Само освобождението от товара на миналото, ще ни помогне да живеем и да се наслаждаваме на настоящето, и да се подготвим за бъдещето.

На тези острови се среща едно от най-редките животни в света – прилепът на Ливингстън или коморската летяща лисица. Тя живее само на два от островите на архипелага.

Летящата лисица не лети много добре, рядко размахва криле, но добре планират и може да наберат височина, използвайки възходящите потоци от топъл въздух.

Една трета от всички растения на Коморските острови са ендемични, т.е. виреят само там.

Името на островите идва от арабската дума al-qamar или ал-камар, което се превежда като „луна“.

Един водовъртеж видя на брега красива лилия. И той реши, на всяка цена да я завладее.

Какво ли не предлагаше той на красавицата: да прекара известно време върху бързите му вълни, да я погали хладната вода в непоносимата жега, …. всякакви развлечение и удоволствия.

Красавицата започна да се колебае.

Това забеляза безнадеждно влюбеният в нея бръмбар и той започна да я разколебава:

– Ще те погуби, не се съгласявай! Ще пропаднеш!

Само че къде ти….
– Той е толкова силен, красив и някак тайнствен… – възрази лилията. – Не, мисля да приема предложението му.

– О, така ли? – извика отчаяно бръмбарът. – Тогава погледни, какво ще стане с теб, ако го направиш.

Той прибра крилете си и се втурна към повърхността на водовъртежа, който безжалостно го завъртя и бръмбарът изчезна от погледа на лилията.
Това е истинска любов ……