Любител на мотоциклетите Роби Мадисън съвместно с DC shoes е представил мотоциклет, който „се вози“ по вълните.

За създаването му са били необходими около три години.

Мотоциклетът е снабден със специални крила, който му дават възможност да се плъзга по повърхността на водата. Освен това има водоустойчив двигател и задна гума със специален предпазител.

Моторът вече е бил тествана успешно в Таити. На тестовете се е доказало, че той е напълно управляем.

Някои видове Lepidoptera са широко разпространени в Америка. Те са от рода на Greta и имат напълно прозрачни крила.

Най-известният пример е пеперудата Грета Ото.

Този ефект се постига благодарение на наличието на специални наноструктури в тъканите на крилото. Те значително намаляват отражателната му способност.

Заедно с ниска абсорбция и разсейване на светлината, преминаваща през крило, се осигурява неговата прозрачност.

Немската компания Carplane е представила двуфюзелажен летящ автомобил. Машината е била демнонстрирана на авиошоу в Фридрихсхафен, Германия.
Проектът е подкрепен от ЕС и правителството на Долна Саксония. В Carplane се надяват, че разработеното от инженерите на компанията транспортно средство ще бъде сертифицирано като лек самолет и лек автомобил.
Подобно на много летящи автомобили Carplane има прибиращи се крила. Те се преобразуват в пространството между двете кабини. Това е помогнало да се мине без допълнителни механизми за прибиране на крилата, което е направило самолетът-автомобил много по-лек.
Нововъведението е получило 15 инчови  колелета от автомобил Smart. За да развие скорост на автомобила са му необходими само 85 метра. Carplane тежи 498 килограма. Размерите на модела не надвишават този на компактен двуместен автомобил.
Автомобилът има двигател PC850 с мощност 151 к.с. По земята автомобилът развива максимална скорост 176 км/ч, а при нормален  полет – 200 км/ч.

Живяло някога едно малко птиченце. То било много слабо и се гушело между братата и сестрите си. Родителите строго го надзиравали и не му позволявали да отива близко до края на гнездото. Те се страхували, че то ще падне.
Така минало детството на това птиче. Когато братята и сестрите му започнали да излитат от гнездото, то тъжно ги гледало и си мислело, че на него не му е дадено да лети.
Веднъж му станало много тъжно и то решило въпреки забраната на родителите си да се добере до края на гнездото и поне с едно око да види света.
Но птичето било съвсем неумело и първия силен порив на вятъра го съборил долу. То паднало върху мъха. Не успяло още да се изплаши, когато видяло към него да приближава голямо и страшно животно, с озъбена паст, мощни крака и опашка.
Птиченцето никога не било виждало куче, но веднага разбрало, че трябва да се спасява. Кучето се спуснало след него. Птичето побягнало на своите неприспособени крака за бягане, то тичало, тичало, докато не се блъснало в лошо миришещи кожени ботуши.
Това бил ловецът. Той вдигнал птичето и с интерес започнал да го разглежда, недоумявайки, как може такава голяма и здрава птица да не отлети директно от кучето му.
Птичето притихнало в ръцете му и ловецът решил да го отнесе в дома си, на своите деца.
Докато било лято децата си играели с птичето, но после отишли на училище в града. Птичето останало на двора в открита волиера, защото всички смятали, че то не може да лети. Там то седяло, забравено от всички, гледайки с копнеж към летящите птици.
Веднъж през един отвор на мрежата до него успяла да се промъкне котката. Добре, че стопанинът бил наблизо, та птичето отървало кожата.
Дупката в мрежата била закърпена, но птичето разбрало, че от сега насетне го грози опасност и то започнало да тренира своите слаби крила, за да може да се защитава с тях. Всеки ден ги натоварвало с камъни и се опитвало да ги задържи. Крилете му забележимо укрепнали.
Независимо, че птичето заякнало, то не си помислило изобщо, че може да лети, като другите птици.
Но веднъж котката отново го нападнала във волиерата. Било нощ и нападението на котката, изненадало птичето. То се събудило и започнало силно да маха с криле, отбранявайки се от котката.
Котката няколко пъти го ударила, птиченцето вече си мислело, че не ще може да отбие атаките на нощния хищник, когато земята под него се изместила. Котката останало долу, а птиченцето разбрало, че лети.
От възторг то се стрелнало нагоре към небето, понесло се по посока на вятъра, направило няколко прощални кръга над дома, който го бе приютил и полятя към своето семейство, където бе неговия истински дом.

Той е представител на големите насекоми. Размерът му може да се сравни с големината на малко коте.
Тези необикновенни същества могат да се срещнат близо до планините на Малайзия.
Трябва да отбележим, че този вид скакалци са изключително нощни. Под лунната светлина те тръгват да си търсят храна и партньори. Хранят се с обикновени растения, но понякога ядат и други насекоми.
Гигантският дългокрак скакалец е един от най-едрите  скакалци в света, а също и най-умеещия добре да се маскира.
Крилата им понякога изглеждат почти еднакви с листата, релефни с петна, даже и с дупки.
Въпреки дългите си крака, този скакалец не може добре да скача. Той предпочита да се придвижва бавно и рядко лети.