Студената вода предава на косата здравословен блясък.
И още, никога не излизайте от ваната, без да сте взели душ. Желателно е той да бъде прохладен.
Това тонизира и укрепва кожата на тялото.
Ако имате малко време, направете така. Седнете във ваната и пуснете горещата вода. След това включете студения душ и започнете да обливате цялото си тяло, от краката към главата.
Водата трябва да бъде прохладна.
Така вие ще излезете от ваната бодра и поосвежена.
Тони след дълго скитане по улицата, реши да влезе в магазина. Той не бе голям магазин, но в него имаше голямо количество и разнообразни обувки за малки, големи, мъже, жени, деца, …
Тони бе бедно момче. Разкъсаните му маратонки, от които се подаваха пръстите на краката му, отдавна не бяха сваляни от краката му.
Той влезе уверено в магазина и отиде при една жена, която даваше информация за обувките на тези, които желаеха да си купят нови обувки.
– Извинете, къде могат да се купят най-евтините маратонки? – попита Тони.
Жената му посочи с ръка щанда.
Изведнъж тя спря поглед върху краката на момчето и неусетно леко изсвири с устни.
„Как може да ходи, с такива парцаливи маратонки?“ – помисли си тя.
След това се обърна към Тони, който още не бе поел към посоченото място:
– Тези обувки от първия ден на започване на училище ли ги носиш?
– Да, – плахо отговори Тони.
Момчето наведе очи, а след това продължи, сякаш се извиняваше, че маратонките му са такива:
– Ние в къщи сме четири деца. Татко почина. Мама изкарва по малко пари, колкото да има за храна, но вечно сме гладни. Тези маратонки бяха първо на Васко, после на Диди, а сега са мои. Васко обича да играе футбол и бързо ги скъса. Те не бяха нови, но запазени. Бяха ги дали на мама за работата ѝ. После Диди ги довърши, като се правеше на барелина и стъпваше с тях на пръсти. Сега са мои, макар и окъсани нацяло….
Когато жената го изслуша, тя му каза нежно:
– Избери си, които обувки искаш, аз ще ги платя.
Тони бе като зашеметен. Той не можеше да повярва, че такова чудо може да му се случи и то точно на него. Със зинала уста момчето гледаше великодушната жена и от страх не помръдваше, да не би чудото да се развали.
– Отиди и се избери обувки, хайде, – подкани го жената. – Но ми обещай, че ще се учиш отлично и в училище ще се държиш добре.
Момчето клатеше само глава в знак на съгласие.
Тони излезе от магазина щастлив и доволен, притискайки нежно до гърдите си кутията, в която лежаха неговите нови маратонки.
Да помагаш на хората е прекрасно. Нека не забравяме за тези около нас, които се нуждаят от нашата помощ.
Старши лейтенант Николай Симеонов се връщаше от работа. Вечерта бе прохладна, но в по-късните часове се очакваше да стане студено.
Изведнъж той чу:
– Помощ! Помощ! – крещеше женски глас, в който се усещаше уплаха и напрежение.
Краката на Николай сами го понесоха към зова за помощ.
В една от близките къщи се бе взривила битовата газ и се бе разразил пожар. Огнените пламъци облизваха вече всички краища на дома.
Пред къщата стоеше безпомощно жена и отчаяно кършеше ръце. Когато видя притичалият Николай, протегна ръце към пламъците и изплака:
– Помогнете ми, там е синът ми!
След това жената се свлече на земята и се разрида.
Николай без много да мисли, се хвърли в огнената жар. Първата му работа бе да спре крана с газа.
В кухнята той видя момче на около шест години. То бе замаяно от взрива и седеше в полусъзнание на един стол.
Докато съседите извикаха линейка и пожарната, Николай изнесе детето и започна да гаси огъня.
Той още не знаеше, че спасявайки момчето е получил 70% изгаряния по тялото си.
Николай Симеонов бе самоотвержен мъж, готов да се притече на всеки на помощ.
Когато по-късно го попитаха:
– Какво си мислехте, когато се втурнахте в горящата къща?
Той скромно отговори:
– На мое място всеки би постъпил така, чувайки вик за помощ.
Идеята за „невидими“ сандали дошла на знаменития дизайнер още в годините на Втората световна война, когато традиционният материал за обувки бил много скъп.
Веднъж Ферагамо наблюдавал как италианските рибари хвърлят мрежа и му хрумнало: „Защо да не направя горната част на обувката от найлонови прозрачни ремъци“?
Своя модел той предложил след войната, през 1947 г. Даже взел наградата на Нейман Маркус.
Към найлонова горна част на сандала била добавена клинообразна пета. В резултат на това се създавало усещане, че краката на жената сякаш се движат над земята.
Въпреки „икономическия“ замисъл, тези обувки стрували скъпо, а изглеждали излишно лаконични.
Във вестниците тогава написали: „Защо да купувате невидимите обувки за 29.85 долара, след като на същата цена можете да си купите четири тона въглища?“
Новаторството на Ферагамо оценили чак през 1960 г. Оказало се, че присъствието на отсъстващото може да бъде привлекателно.
1904 г. Третите Олимпийски игри. Спортистите се съревноваваха по гребане, борба, бокс, плуване, тенис, тежка и лека атлетика.
В състезанието по бягане, скачане, стрелба с лък и хвърляне на копие участваха само ескимоси, филипинци, индийци и африканските пигмеи. Думата „расизъм“ все още не беше придобила отрицателен отенък. Тя по-скоро бе свързана със засилен интерес към живота на представителите на по-слабо развитите страни.
Едно от лекоатлетическите съревнования беше маратонът. Всеки спортист в тази дисциплина трябваше да пробяга 42 километра, в 33 градусова жега, в задушната атмосфера на река, хълмове и прашни пътища.
Прахът се издигаше не само под краката на лекоатлетите, но и под колелата на съпровождащите ги коли.
Един от наблюдателите, съпровождащ маратонците на автомобила си съобщи:
– Фред Лорц е измамник. След като пробяга 14,5 километра, той си почина малко. След това поиска от треньора си: „Моля ви, освободете ме. Не мога да продължа състезанието“. Тогава треньорът му го качи в автомобила си и така Фред премина следващите 17,7 километра. Когато колата се счупи, Лоренц вече починал си, продължи да бяга. Той измина последните 8 километра и пристигна първи.
След това изобличение Фред Лоренц каза:
– Това беше просто шега. Нямам никакви претенции за златния медал.
Един час след Лоренц финишира Томас Хикс. Той едва движеше краката си. Трудно стигна до финалната линия и изпадна в безсъзнание.
На другия ден след като се съвзе, Хикс разбра, че е станал шампион поради дисквалификацията на Лоренц.
Победата на Томас също не беше много чиста.
По-късно неговият треньор призна:
– 11,3 километра преди финала Хикс припадна. За да го върна в съзнание му направих инжекция със стрихнин и му дадох глътка френски коняк „Rémy Martin“.
– Това като допинг ли действа? – попита един от присъстващите.
– Стрихнина е много силна отрова, – поясни треньорът на Хигс, – но в малки количества действа като възбуждащо средство. Конякът също стимулира сърдечната дейност.
– Това достатъчно ли му беше да стигне до финала? – попита същият мъж, който се бе обадил преди малко.
– Не, – въздъхна тежко треньорът на Хикс. – На 4 мили преди финала Томас отново изчерпа силите си и се наложи да му сложа още една инжекция. След това бях непрекъснати до него. Той не тичаше, по-скоро ходеше.
Така Хигс се бе добрал до последния хълм, приблизително на 2.3 километра от стадиона. От този хълм Томас вече виждаше арената. Публиката също го видя и горещо започна да му ръкопляска и насърчава:
– Хайде давай! Вече си на самия край! Не се предавай, остава ти още малко!
Благодарение на подкрепата от публиката Томас Хикс с остатъка от волята си завърши състезанието и финишира.
Според днешните стандарти треньорът на Хигс бе приложил допинг, но тогава организаторите на игрите не обърнаха внимание на това. Може би защото, към организацията на Олимпийските игри в Сейнт Луис имаше прекалено много оплаквания.
Трасето за маратона беше много лошо изградено. На пистата имаше само един източник на вода, който се намираше на 12 мили от старта. Никакво друго „облекчение“ не беше измислено. Огладнелите спортисти се отбиваха в градините по пътя на маратона и си късаха плодове от тях. А някои от тях трябваше да напуснат трасето, защото ги нападаха кучета.
Това беше най-лошо организирания маратон.
След Сейнт Луис организаторите се замислиха дали да не премахнат това бягане на 42 километра.
В края на краищата маратонът като дисциплина се запази в Олимпиадата и много състезатели са участвали и ще участват в него при провеждането на Олимпийските игри.