Японският производител Sagawa Electronics наскоро направи още един опит да се приближи високотехнологичното бъдеще, в което роботи и екзоскелети ще се превърнат в ежедневие. Новият продукт на компанията е роботизиран костюм Power Jacket MK3, способен да копира движенията на пилота си.

Едно от отличителните качества на разработката е леката рамка от алуминий и въглеродни влакна, която позволява да се намали теглото на конструкцията до 25 кг при височина 2,25 м.

Ръцете и краката на пилота са поставят в моторизирани стави, които предават информация за движение на крайниците на устройството.

Общият брой на задвижващите механизми, които са включени в системата е 12, като осем от тях са собствена разработка на Sagawa Electronics. За сега моделът е в процес на разработване. Той не може още да повдига по-голямо тегло, но промишлената версия ще има тази способност.

Голямо предимство на механизма се явява точността на движенията му. Манипулаторните устройства са доста чувствителни. Устройството може да повдигне яйце, без да повреди черупката му.

Предполага се, че за сега ще бъдат пуснати само пет модела за продажба.

Рехабилитационен институт в Чикаго е създал „умна“ протеза за ръка, която се контролира от мисълта. Първият доброволец изпробвал новият прибор е 58-годишният Джес Съливан монтьор на електроника, който преди четири години докоснал оголени жици под високо напрежение и загубил  двете си ръце.
Ръцете на Съливан били ампутирани до рамото, за това уцелелите нервни окончания били съединени с мускулите на гръдния кош. Така успели да създадат сензори, свързани с ръката-манипулатор. Сега е достатъчно пациентът да си помисли за дадено действие и ръката го извършва.
Джес може да държи в „ръката си“ по-големи предмети, без да ги счупи. При следващите модели при протезата ще се прилага и „обратна връзка“. Приборът ще си взаимодейства с нерви, отговарящи за чувството на допир.
В бъдеще такива устройства ще помагат на хора с парализирани или ампутирани крайници.

Странен човек беше. Като че ли прекалено много се отъждествяваше с хората изпаднали в беда. Мисля, че затова раздаваше сладкиши и дребни пари на другите, за които смяташе, че ги искат. Той знае какво е да жадуваш за нещо. И жадуваше заедно с тях.

Помня как зяпваше невярващо и учудено сакати и недъгави, гърбави, джуджета, еднокраки, едноръки или хора с деформирани крайници. Отгатвах мислите му. Без да знае какво им се е случило, той се боеше да не му се случи и на него, а не винаги бе лесно да му се обясни това. Не можеш да го убедиш, че никога няма да пострада от нещастен случай или да се разболее тежко.
Забелязвам, че избягва да ги гледа в упор. Случваше се ръката или крака му да замръзнат в някаква неестествена поза или да се сгърчват, когато беше близо край тях.
Един ден го попитах:
— Защо искаше да му дадеш нещо?
Пред нас стоеше човек, неестествено навел глава, а погледа му бе безизразен, отсъстващ. В мислите си бе някъде другаде.
— Почувствах се щастлив — заявява той, като сви рамене и примижа на слънцето.

Изглеждаше леко притеснен и смутен.
— Тъй ли?
— А когато се чувствувам щастлив — продължава той, — обичам да давам. Лошо ли е това?
— Никак. Радвам се, че си бил щастлив. А защо беше щастлив?
— Защото знаех, че ще му дам парите. — Той спира за малко и се смее нервно. — После като разбрах, че това ме прави щастлив, прииска ми се да дам монетата, защото бях щастлив, че ще я дам.
Усмихнах се, но дълбоко в себе си разбирах, че е прав. Ние ставаме истински щастливи, когато разбираме, че трябва да дадем и го правим.

Новата система е предназначена за хора с пълна парализа на крайниците, а именно тези, които не могат да контролират инвалидна количка, дори и с ръце. Предполага се, че тази разработка ще даде на лица с увреждания да пътуват, да управляват превозното си средство с помощта на езика.
Системата се състои от датчици, прикрепени на зъбите, а на небцето има миниатюрен магнитен индикатор закрепени с помощта на медицинско лепило. Езикът се използва като джойстик.
Човек затваря контактите върху зъбите и управлява инвалидната си количка. Например, при допиране на езика до предните зъби, количката се придвижва напред, при докосване в ляво прави ляв завой, ….
Напълно е възможно количката да се приспособи за работа и с компютър. В този случай докосването на зъбите е вместо използването на мишка. Екипа от конструктори продължава да увеличава командите, така че инвалидите да извършват повече дейности на компютъра.
Управлението с език е перспективно. Езикът пряко се  подчинява на мозъка. Дори при травма на гръбначния мозък и пълна парализа на крайниците, той остава движещ се. Устройството се отличава с висока оперативност и гъвкавост.