В една банка работел касиер, който много искал да забогатее бързо. Той се възползвал от парите на банката и ги вложил в едно предприятие с надежда да получи добър лихвен процент, който щял да покрие взетите пари. Но предприятието се оказало несъстоятелно. Касиера бил осъден и хвърлен в затвора.
Той имал жена и дъщеря. Няколко дена след като бащата на момичето бил прибран в затвора, тя се върнала от училище обляна в сълзи, а в къщи избухнала в ридания и никой не могъл да я утеши. Тя казала на майка си, че няма да отиде повече в училище, защото там нарекли баща й крадец.
До вечерта момичето вдигнало температура и легнало болно на легло. Раната нанесена на сърцето й била фатална.
Тя толкова много обичала баща си, а той се оказал крадец и бил поставен в затвора. Нейната светиня била „осквернена и посрамена“. Момичето от ден на ден все повече отпадало и лекарят казал, че може да умре. Мъката на майката нямала граници.
Един ден момичето се обърнало към майка си:
– Мамо, извикай татко. Нека да дойде и да сложи глава на възглавницата ми.
Майката виждала, че дъщеря й бавно и постепенно гасне, за това не могла да не изпълни последната й молба. С ридание се обърнала към властите, да пуснат за малко съпруга й, за да се види с умиращата им дъщеря.
Когато влязъл в стаята, момичето бързо се обърнало към него и казало:
– Ах, татко! Знаех, че си ти. Бях уверена, че ще дойдеш. Татко, моля те ела при мен и сложи глава на възглавницата ми както правеше преди.
Момичето обхванала главата му, ласкаво я приближило към лицето си и починало. Тя станала жертва на срама. Не могла да понесе позора и оскърбленията.
В ада, където ще се открият всички грехове на човека, прегрешилият ще се покрие с вечно посрамление. Това е мястото на позора. Срамът носи страдание. Докато още не е късно, изчистете греховете си чрез Исусовата кръв!

Един отшелник живеел в подножието на една планина. Една вечер там отишъл един крадец. Но там нямало какво да открадне.

Връщайки се от гората, отшелникът заварил крадеца в колибата си.

– Ти навярно си изминал дълъг път, за да ме навестиш, – казал той на крадеца, – за това не трябва да те изпращам с празни ръце. Моля те вземи като подарък моите дрехи.

Зашеметен крадецът взел дрехите и се изнизал.

Отшелникът седял гол и гледал луната:

„Бедния човек, – разсъждавал мислено той, – как ми се искаше да му подаря тази прекрасна луна“.

Защо да лиша съседа си от вещите му, щом той не иска? Представете си това като аргумент за честност.

Позицията сякаш е: „Честен съм, защото нямам причина да крада“.

Отговорът на крадеца е ясен и съкрушителен: „Лишавам съседа си от вещите му, защото ги искам аз самия. И го правя против волята му, защото няма как да го накарам да се съгласи.“

Един крадец ограбвал банка. Изведнъж се изхлузила маската от лицето му, след което той бързо я сложил обратно върху него.
Крадецът приближил към касиера и му казал заплашително:
– Видя ли лицето ми добре?
– Да видях го, – разтреперан отговорил служителят.
Изстрел и касиера се строполил в краката на крадеца. Похитителя огледал салона и изкрещял силно:
– Кой още е видял лицето ми?
В края на салона се чул слаб, едва доловим глас:
– Тъща ми, но тя сега си е в къщи….

Живял един старец в колиба в подножието на планината. Една нощ, когато той се молел, в колибата му проникнал крадец. Заплашвайки го със нож поискал всичките му пари. Старецът спокойно казал:
– Всичките ми пари се намират на рафта в една чаша. Вземи ги, но ми остави пет монети, защото трябва утре да заплатя данъците си.
Крадецът взел всички пари, а след това върнал в чашата пет монети. Взел със себе си красивата ваза стояща на масата.
– Бъди внимателен с вазата, – казал старецът, – тя лесно се чупи.
Непознатият огледал празната колиба и решил да си тръгне, когато старецът му казал:
– Ти забрави да кажеш „благодаря“.
– Благодаря, – казал крадецът и си тръгнал.
На следващия ден селото бръмчало от негодувание. Някои хора заявили, че са ги ограбили. Един човек забелязал, че в хижата на стареца липсва красивата ваза.
– И теб ли те ограбиха? – попитал той стареца.
– Не, – казал възрастния човек, – Аз дадох на непознатия вазата и малко пари. Той ми благодари и си тръгна. Добър човек е, само малко небрежно размахваше ножа си.