Един отшелник живеел в подножието на една планина. Една вечер там отишъл един крадец. Но там нямало какво да открадне.

Връщайки се от гората, отшелникът заварил крадеца в колибата си.

– Ти навярно си изминал дълъг път, за да ме навестиш, – казал той на крадеца, – за това не трябва да те изпращам с празни ръце. Моля те вземи като подарък моите дрехи.

Зашеметен крадецът взел дрехите и се изнизал.

Отшелникът седял гол и гледал луната:

„Бедния човек, – разсъждавал мислено той, – как ми се искаше да му подаря тази прекрасна луна“.