Вярата е визуализиране на бъдещето. Тя е сигурна, преди да го види.

Много хора казват: „Ще го повярвам, когато го видя!“ Бог казва точно обратното: „Ще го видите, когато го повярвате.“ Има много неща в живота, за които трябва да повярваме, преди да ги видим.

През 1960, руснаците изпратиха първия космонавт в космоса. Той обиколи земята и когато се върна каза: „Стигнах небесата, поогледах се за Бога и не го видях никъде. Следователно няма Бог „.

Около шест месеца по-късно, Джон Глен излетя в космоса, обиколи земята три пъти и когато се върна каза: „Видях Бога навсякъде! Видях славата Му в галактиката. Видях великолепието Му във Вселената. Видях Неговото величие в звездите. “

Кой от тях е прав? И двамата са били прави. Исус каза: „….ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство“. Преди да се трансформирате духовно в живота си, вие ще бъдете тесногръди и няма да видите това, което Бог иска да направи в живота ви.

Вернер фон Браун, бащата на атомното движението е казал: „Никога не е имало голямо постижение в историята без вяра.“

Това е вяра, когато архитект проектира сграда, тъй като вярва, че това може да стане. Скулпторът или художникът вярват, че може единият да нарисува картина, а другият да извае скулптурата. Учения вярваме, че можем да се изпрати човек на Луната и то става. Трябва първо да повярваме, преди да го видим. Това е универсален принцип на живота.

От НАСА са отпуснали средства за научни изследвания, които трябва да намерят начин да превръщат човешките изпражнения в храна и други материали. Това ще реши проблема с храненето на астронавтите по време на дългите космически експедиции.

За перспективната разработка са се заели група от учени под ръководството на доцент Марк Бленер от Университета в Клемсон, намиращ се в Южна Каролина.

Пълното заглавие на изследването е следното: „Синтетичната биология насочена към обработка на човешки фекалии в храни, хранителните добавки, както и материали решаващи дългосрочно пътуване в космоса“.

– Ако вие смятате да прекарате по-дълго време в космоса, трябва да рециклирате всички отпадъци, които се произвеждат на космическия кораба, защото просто няма от къде да вземете нови материали, – е пояснил Марк Бленер.

Подробности за проекта за сега не са оповестени. Не е ясно и кога ще се очакват резултатите.

Като цяло, НАСА ще финансира осем проекта на университетски отбори от всички страни, насочени към изследването на космоса.

В срок от три години за тази цел ще бъдат отпуснати ежегодно по 200 милиона долара.

В Африка се открили риба Неоцератодус, която може да живее без храна и вода в продължение на години.

Учените се надяват, че това ще им помогне да напреднат в проучванията относно възможността за спиране на жизнените функции в човешкия организъм, без да настъпи смърт, когато това се налага, особено в критични ситуации.

Намерената риба била при неблагоприятни условия. Всички процеси в нея били забавени. Тя спяла. Нейният сън може да продължи от три до пет години. През това време тя не поема храна и вода, и не изхвърля никакви отпадъци.

Изследователите са изяснили, какво става до този момент с тази риба на клетъчно ниво.

Един ден това ще позволи на човек да потъне в летаргичен сън.

Това би помогнало на пациенти, които се намират в критично състояние, т.е. ще добави време, което е необходимо на лекарите, за да спасят пациента.

А също така ще играе важна роля в завладяването на космоса, правейки възможно човек да издържи полети на по-дълги разстояния.

Благовест слушаше внимателно Зина, но продължаваше да гледа през телескопа. Искаше със собствените си очи да се убеди в това, за което тя му говореше.

Зоя обясняваше за Космоса, съотношението между звездите, разположението на планетите.

– Там стои Той и гледа надолу към децата си, – прошепна тихо Благовест. – На какво ли разстояние е от нас?

Зина помисли, че я пита за разстоянието до Юпитер, тъй като той много се интересуваше от тази планета.

– Според изчисленията на астрономите е между 750 милиона и един  милиард мили, – отговори Зина.

– Толкова далече ….и толкова близко, – изненадано каза Благой. – Чудно ли е, че предизвиква такова страдание в душите.

– Имаш предвид меланхолията, угнетението и подтиснатостта ли? – попита Зина и внезапно разбра. – Това са болести, от които страдат децата Му.

– Да, – отговори Благовест. – Душата тъгува за преходността на тялото.

Изведнъж Благовест стана и се обърна.

– Не знам дали трябва да се използват такива инструменти, – смутено каза Благовест. – Имам чувството, че прониквам в скритите Божии тайни без позволението Му.

– Може и да си прав, – промълви замислено Зина. – Но нали художниците, скулпторите, архитектите, музиканти и всички хора на изкуството копират Божиите творения в произведенията си. В някои от тях откриваме дори небесния ред.

– Да, – очите на Благовест блеснаха като звезди. – Изкуството не е смелост, дързост и възвеличаване, а душевна утеха дадена ни от Бога. Той е създал хора, способни да правят изкуство, за да преодолеят с него преходността си. Това е една голяма утеха, с която ни дарява творчеството. Затова всяко произведение на изкуството струва много повече от този, които го е създал.

– Можем ли толкова много да очакваме от едно човешко същество? – попита смаяно Зина.- Кой може да се постави изцяло и завинаги в служба на делото си.

– Човекът на изкуството няма друг избор, длъжен е да го направи! – наблегна Благовест. – Както Юпитер стои точно на това място и свети по-ярко от Сатурн  или смяташ, че всичко е случайност?

Благовест говореше много разпалено и Зина се отказа да му противоречи. Беше готова да спори с него, но усещаше, някъде дълбоко в себе си, че имаше истина в думите му.